ЩЕ Я БЪДЕ ЛИ….РОТАЦИЯТА?

Време за четене: 5 минути

В България вече не може да се говори за истинска политика.

В България вече не може да се говори за истинска политика. Защото такава почти не остана. Както малко останаха и политиците, които да изпълват образа на класически политик. Такава тотална доминация на ниско качество политически материал не сме имали през тези повече от тридесет години. Кой ли не е управлявал България, но имаше някакви стандарти, които онези политици се стараеха да достигнат. “Кирчовците” в българската политика са много далече от високата култура в политикатa. Оказаха се „запъртъци”. И към този момент те остават в ролята на случайници в нея. Случайници, които обаче продължават да „водят за носа”, доказали се във времето политици и системни партии.

Те са като „дървояди” за демокрацията. Затова и все повече се усеща у тях дефицит на система от трайни демократични ценности. Поради тази причина през последните три години определено се върви към пълзящо погазване на всички онези демократични завоевания, отнасящи се до държавността и функционирането на отделните системи. В същото време на този фон върви клиширан разговор за „реформи”, които все повече се възприемат като начин за овладяване на властта от едно малцинство, което много хитро използва парламентарното мнозинство като „гумен печат” на измислени някъде и от някого т.н. реформи.

Поради неглижиране на този вече видим процес за установяване на абсолютна власт, се запушва обществения диалог за истинските проблеми на българското общество. Няма и решения на предизвикателствата, които тепърва ще разбунят гражданско недоволство. И това ще е естествен резултат от маргинализирането на дневния ред на обществото. Сегашната гражданска пасивност е само повърхността и тя не отразява дълбинните процеси, които протичат. Защото трябва да сме сигурни – расте отвращението от начина, по който днес се прокламират „идеите за демокрация, правовия ред, социалната справедливост, общественото благо и стабилността в обществото”. Те наистина се възприемат като пропагандни клишета на фона на провала в управлението през последните девет месеца.

От години ляволибералната ДБ, а сега и неокомунистическата ПП, търсят политическа легитимация с клишето “реформи”, чиято цел по същество е установяване на абсолютна власт. И това не са никакви реформи, защото става въпрос за “стани ти, за да седна аз”. Девет месеца правителството „Денков” се занимава единствено с кадруване. И с ….пропаганда, защото през това време правителството се възприемаше повече като пропагандна служба, докато нацията ни беше държана в неведение за същинската “дейност” на ….бездействащите министри. Но истинският парадокс е в обстоятелството, че затънали в шуробаджанащина, в управленска и в политическа неграмотност, и в корупционни практики, управляващите продължават да представят себе си като “умнокрасивитет”, докато тече процес на погром над всичко, което беше поставено като условие и изпълнено по време на преговорния процес за приемането ни в ЕС преди 17 години.

Ставаме свидетели как нагло се посяга на демокрацията, която през тези години черпеше своята сила в обществената значимост на демократичните принципи, които правителствата до към преди три години следваха и се съобразяваха. А днес една малобройна група „реформатори”-самозванци, иска да черпи значимост, нарушавайки стандартите на демократичното общество. И причината не е само в дефицита им на висока политическа култура. При тях газенето на демокрацията и рушенето на основите, върху които тя функционира, има единствената цел – нейната подмяна с абсолютната власт на малцинство, доказало се като агресивно, и на което му се позволява “да си разиграва коня”, въпреки несъответствието в електоралната подкрепа за тях. Доказателство, за което бяха и резултатите от последните местни избори.

Нестабилността през последните три години беше един очакван резултат след многото опити за внедряване на „мода” в политиката. То не беше „няма ляво, няма дясно”, системни опити да се нанасят удари с уличен диктат върху системната политика – онази политика, която към оня момент, както вече отбелязах по-горе, следваше високата култура на стандартите в държавността и във функционирането на демокрацията. Естествено това отблъскваше осъзнатия български гражданин, който все повече се отчуждаваше и продължава да се отчуждава от държавата и от гражданския си ангажимент. И този ефект се откроява най-добре в демотивацията и в неучастието в изборния процес. И това не е единственият симптом за криза в демокрацията. Защото на такъв фон се активират и авторитарните мераци за налагане интересите на малцинството над тези на мнозинството.

Няма никакъв смисъл правителство, което ще повтори формата „Денков”, да продължи да управлява България. За тези девет месеца то доказа, че клишето “евроатлантизъм” и „реформи“ не решава тежките проблеми в държавата. Те са оказаха платформа за други домогвания – срещу демокрацията и срещу правовата държава. Но в никакъв случай за решаване на обществени проблеми. А следващите месеци тe ще стават все по-тежки, защото държавата и гражданите ще бъдат изправени пред нови предизвикателства от вътрешен и от външен характер. В този контекст изминалите девет месеца се оказаха изгубено време, защото не беше артикулиран нито един проблем от дневния ред на обществото, нито бе предложено решение за тяхното преодоляване. Не чухме назоваване на новите предизвикателства и липсва визия за отражението им върху живота на хората. Поради тази причина държавата ни повече не бива да бъде оставена в лапите на една гладна за абсолютна власт клика. А и вече не е достатъчно да се каже:“Ще платим скъпо от джоба си за безумната политика на ППДБ“, според оценката на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Защото отговорността за това е, и ще е и на подкрепящата коалиция ГЕРБ/СДС. И защото ще се наложи политическата цена да бъде платена….солидарно. И от тези, които рушат, и от тези, които ги подкрепят в това им деяние.

error: Свържете се с автора за разрешение!!