С номинацията на Кристалина Георгиева за европейски кандидат за поста шеф на МВФ, се свързва и името на Макрон. Не е тайна, че френският президент напира да е с “едни гърди напред”, когато става дума за вземане на важни решения, които засягат и Европейския съюз, и Европа като цяло. A МВФ, като организация, осигуряваща стабилността на международната парична система и сътрудничеството в тази област, ще продължи и през следващия мандат да се утвърждава като организация с глобални отговорности. В този контекст не е без значение дали ще я оглави европеец или някой кандидат, извън Европа.
МВФ е създаден през м. юли 1944 г. на конференцията на ООН в Бретън Уудс, Ню Хемпшир, САЩ. Учредителите са 44 държави, които решават да обединят усилия в името на международното икономическо сътрудничество – с ясна рамка и с основна цел да не бъде допуснато повторението на Голямата депресия през 30-те години. Оттогава до сега, организацията насърчава взаимодействието и улеснява международната търговия, създава условия за висока заетост и устойчив икономически растеж, спомага за намаляване на бедността в световен мащаб. Към края на 2018- та година в МВФ членуват 189 държави. Няма смисъл да ви убеждавам, че при такова глобално представителство и отговорностите са глобални. Дейността на МВФ е с решаващ ефект за международната финансова стабилност. Дейността на организацията в приоритетно отношение е много динамична. МВФ има важни ангажименти и по отношение на валутните въпроси и съдейства за стабилността на валутните курсове. Подпомага разширяването и растежа на международната търговия. Развива многостранната система за разплащания. Особено важна е дейността му, свързана с осигуряването на финансови ресурси с поемане на определени ангажименти за реформи и преодоляване на дисбалансите в развитието от страна на държавите-кредитополучатели.
Навярно хората от моето поколение си спомнят 90-те години, когато името МВФ стана популярно в България. Страната ни регистрира членство на 25 септември 1990-та година. За периода 1991-2004-та година сме сключили осем споразумения за финансиране и поемане на ангажименти за икономически реформи. През 2007 година България погаси дълга към МВФ и в момента нямаме съгласувани програми за изпълнение. По отношение на нас се правят годишни прегледи за проследяване на макроикономическите показатели и финансово-икономическите политики, както и експертни визити на мисията за България в рамките на всяка година. Нашият управител в Съвета на управителите на МВФ е управителя на централната банка, а има възможност да е и министър на финансите.
Органът за управление на МВФ е Съвета на управителите, който взема основните решения. Има и Съвет на изпълнителните директори, който е изпълнителният орган. Той се занимава с ежедневната дейност. Изпълнителните директори в него представляват една отделна страна или група страни. Съветът се оглавява от управляващият директор. Номинацията на българката Кристалина Георгиева да оглави международната организация не е случайна. Тя притежава опит в международната дипломация и структурирането на финансовите отношения, предвид професионалната й биография. Нейните познания и опит не са единственото, което предпоставя избора й за европейски кандидат за високия пост. Обикновено заемането на такава висша длъжност е съпроводена със сложна дипломация. Битката е – кой ще надделее?
Когато написах преди време статията „Какво очаква Макрон”, избрах за финал изречението ”Какво очаква Макрон от европейските си партньори и ще го получи ли?” Засега отговорът е, че поне засега в разминаванията по немско-френската ос, той излиза победител – и по отношение избора на председател на ЕК, и на избора на председател на Европарламента. Обявявайки се твърдо за реформиране на ЕС, той е наясно, че са важни хората, от които най-много зависи този процес. Никой днес не се съмнява, че Макрон бърза да се реализира като “новата Меркел” и всички сме свидетели, че това му се отдава. Той определено не иска да отстъпи да е новият европейски лидер и поведението му се покрива напълно с българската фраза “Aз жаря, аз паля”. Това имах предвид и когато преди време написах една друга статия с това заглавие. Той иска и преследва негова да е последната дума.
За добро или за лошо, но от медийни публикации недвусмислено се налага усещането, че Кристалина Георгиева е неговия кандидат. Дори готовността да се намери съгласие и решение на ограничаващия досегашен регламент – кандидатът да е до 65-годишна възраст, а нашата сънародничка ще ги навърши на 13 август т.г., ни подсказва какви са нагласите на общността. А шансът за успех натежава, когато си подкрепен от основния европейски играч, какъвто е френският президент. Отворена остава позицията на САЩ, макар да се знае, че има негласно споразумение Световната банка да се оглавява от амриканец, а МВФ – от европеец. Има и още една “тънкост” – избирателно кандидатът трябва да покрива 65% от населението на Европа, а предвид отрицателния вот на Германия, Холандия, Испания и Скандинавия, Георгиева стигна 57% . Така и тя попада в групата на Урсула фон дер Лайен и Давид Сосоли, като пример за най-трудно избираемите кандидати. Фактът обаче, че изборът й се случи в условията на таен вот на финансовите министри на ЕС, е много важен критерий за високата оценка на нейната кандидатура.
Ще заобичаме ли Макрон? Може би, ако и този път той не отстъпи от амбицията да се доказва. А това определено ще е в полза на българския интерес – българка да оглави най-авторитетната международна финансова институция! Несъмнено ще е оценка и за България, която в историята на нейното обществено-икономическо развитие, мисията на МВФ завърши с успех, защото като кредитополучател страната ни успя да реализира поетите ангажименти по структуриране на икономиката и постигането на финансова стабилност, да си върне дълга към МВФ и да продължи нататък.
