1 юли – 31 декември 2022 г.
Председателството на Съвета на ЕС се сменя на ротационен принцип и на всеки шест месеца между държавите-членки. През този шестмесечен период председателството ръководи заседанията на всяко равнище в Съвета, спомагайки да се гарантира непрекъснатостта на работата на ЕС в Съвета. Държавите членки, които изпълняват председателството, работят в тясно сътрудничество в групи от по 3 държави членки, наречени „тройки“. Тази система е въведена с Договора от Лисабон през 2009 годин. Тройката определя дългосрочни цели и изготвя съвместна програма, в която се набелязват темите и основните въпроси, които ще бъдат разгледани от Съвета в рамките на 18-месечен период. Въз основа на тази програма всяка от трите държави изготвя собствена по-подробна шестмесечна програма. Настоящата тройка включва председателството на Франция, на Чехия и на Швеция.
След френското председателство ред е на чешкото, което обхваща периода 1 юли – 31 декември 2022 година. За слоган е използван цитата на Вацлав Хавeл “Европа е задача”: „Европа – наша обща цел: нови идеи, нов облик, нова сила“. Едно напомняне за необходимостта от непрестанна работа за изграждането на модерна и функционираща Европа. Това мото изразява ангажимента на чешкото председателство да работи за укрепване на общата свобода, отговорност, сигурност и просперитет. Съсредоточаването ще е върху пет приоритетни области:
*Управлението на кризата с бежанците и следвоенното възстановяване на Украйна. Тук е изключително важно европейските страни да имат единна реакция срещу Русия, която започна война в Европа, чийто резултат са десетки хилядите жертви, милионите бежанци и огромните разрушения. Тази война доведе до най-големия бежански поток в Европа след Втората световна война. Затова и основна задача на ЕС е да помогне на Украйна, както за победата, така и за възстановяването й.
*Eнергийната сигурност. Oзначава, че е жизнено важно Европа да стане независима от държави, които ни заплашват. Означава дерусифициране на енергийните доставки и стремеж към изпълнение на климатичните цели, които Европа си поставя с процеса на декарбонизация. Всяка държава трябва да избере сама своя енергиен микс, който да осъществи нейните цели и да се освободи от руските енергийни доставки.
*Укрепването на отбранителните способности на Европа и на сигурността в киберпространството. В тази връзка е необходимо да се развиват допълнителни капацитети, да се инвестира в отбранителната индустрия.
*Cтратегическата устойчивост на европейската икономика. ЕС трябва да стане водещ в света по отношение на модерните технологии. Цифровизацията на икономиката е основна задача.
*Устойчивост на демократичните институции. За демокрацията трябва да се борим и да я защитаваме. Затова е толкова важно да укрепваме демократичните институции.
От така изброените приоритети става ясно, че в програмата на чешкото председателство темата за разширяване на ЕС и присъединяването на страните от Западните Балкани липсва. Няма такъв приоритет и е показателно, че този процес ще остане на заден план. През това време държавите-кандидатки, които все още не са се отказали от желанието си за присъединяване към ЕС, ще бъдат оставени да работят по покриване на критериите за приобщеност към демократичните ценности. Това важи и за РСМ, която ще има достатъчно време да реши дали действително иска да е член на ЕС и да приеме като европейски ценности добросъседството, върховенството на закона и човешките права.
Колкото до България през следващите шест месеца ли? Ще ви отговоря. Ако това правителство продължи да ни управлява, темата за Украйна и за украинските бежанци ще продължи да е все така неглижирана, тъй като и досега тя не беше нито формулирана, нито обхваната като политика, нито управлявана. Дерусифицирането на газовите доставки не се изчерпва с рязкото спиране на договорните отношения. Необходима е национална стратегия в краткосрочен и дългосрочен план, защото от това зависи икономиката ни и нормалното функциониране на атомната ни енергетика. Държавата ни има задачи по покриване на отбранителните способности и инвестиране в отбраната. Конкретни мерки трябва да бъдат предприети в областта на киберсигурността. Българската икономика трябва да извърви бързи стъпки към цифровизацията и стимулиране на модерни технологии. На процеса на разпад на демокрацията и на правовата държава, на парламентаризма и на разделението, трябва да бъде сложен край. Иначе рискуваме промяната, която ни обещаваха, да продължи да е подмяна и завръщане към едно друго време, от което мислехме, че сме избягали…
Трябват ни свободни демократични избори, които да отразят новите нагласи на българските граждани. Настоящото правителство в оставка не ги отразява. Ако то остане да ни управлява през следащите шест месеца, агонията и разпадът на българската демокрация ще продължат. Затова петте приоритета на чешкото председателство са добър шанс и стимул страната ни да превключи на нова орбита и да се завърне към демократичните принципи на развитие, което й подхожда като на страна-членка на Европейския съюз. Компромиси с евроатлантическото ни развитие не трябва да се правят, защото ще означава предателство към всичките ни усилия през тези повече от три десетилетия за изграждане на една нова България – на Свободата и на Върховенството на закона. И Европа, и България като част от нея, се нуждаят от “нови идеи, нов облик, нова сила”, както гласи мотото на чешкото председателство.
