ЧАС ПО БИЗНЕС

час по бизнес
Време за четене: 4 минути

През годините на своето осемгодишно реализиране, проектът “Училище за идеи” затвърдяваше и разширяваше своето съдържание, като добавях нови модули към т.н. Час по мислене. Системата за латерално мислене на професор Едуард де Боно има това предимство, че заедно с усвояването й, се разширяват възможностите за нейното приложение. Модулът по предприемачество, наречен Час по бизнес, е един кратък интерактивен курс по предприемаческо мислене, базиран на методите и похватите, които системата предлага и позволяващи използването на ролеви игри, решаване на казуси, дискусии и работа в екипи. Основното в обучението е придобиването на елементарни знания за предприемачеството и организирането на фирмена дейност. Заниманията се провеждат веднъж месечно, a обучението въвежда децата в света на бизнеса и успяването чрез труд и предприeмаческа инициатива. Осигурява се практическо време за прилагане на придобитите компетентности и умения. А темите са учебното съдържание включват:

1Въведение в предприемачествотонови знания
2Връзка на латералното мислене с бизнесанови знания
3Основни икономически понятиянови знания
4Фирма и фирмена дейност - учредяваненови знания
5Бизнес мислене – формулиране на проблем  нови знания
6Решаване на казуси    нови знания
7Решаване на казусинови знания
8Решаване на казуси  нови знания
9Ден на предприемачеството – изложение и аукционпрактически умения

Голям бе интересът по време на първия час – непознатото започваше да изглежда интересно и привлекателно. Какъв е произхода на думата “бизнес”? С коя друга дума в българския език можем да я заменим и какво е нейното значение? Каква е връзката със стремежа на всеки човек към личен успех? Какво е частен и доходен бизнес? А маркетинг? Каква е ролята на парите и какво е това разход и печалба? Това бяха първите въпроси, на които трябваше да намерим заедно отговорите. Интересът на децата потвърди моя избор като правилен – включването на подобен модул ги заинтригува и провокира тяхното бизнес мислене. Имах впечатлението, че опознаването на света на по-големите засилваше усещането им за това, какво е да успееш в живота със собствени усилия и предприемачески дух.

В часовете, посветени на решаването на казуси, децата получиха директно възможността да приложат формалните методи и подходи, които Системата за латерално мислене предлага. Този път, обвързано с решаването на евентуално възникнали проблеми при реализирането на предприемаческа дейност. Използвайки мисловните инструменти ОВФ, АВИ, ГТД, СиР, ПМИ, НЗЦ и ВиП, те трябваше да предлагат решения, свързани с финансирането, съкращаването на работници, разпределение на печалбата, търсене на пазар за продукцията, преборване с конкуренцията и т.н. Казусите, които им предлагах се дискутираха оживено и с интерес. Децата предлагаха невероятни идеи за излизане от ситуацията или за предприемането на по ефективни управленски действия.

В рамките на обучението, се включихме няколко пъти и в националната инициатива “Мениджър за един ден“ на  фондация Джуниър Ачийвмънт – България. Срещите с опитни местни мениджъри бе част от процеса за придобиване на нови знания и умения. Учениците получиха възможност и да разкажат за създадената от тях училищна фирма-симулация “Дизайн студио” ООД. При учредяването й бяха реализиране всички задължителни етапи на нейната регистрация – учредително събрание и избор на управленски орган и администрация. Регистрирането направихме чрез внасяне на съответни документи в дирекцията на училището. Макар и реализирана като симулация, дейността на фирмата протичаше в реална работна среда –  организиране на конкурс за наемане на работници и служители, провеждане на фирмени събрания за вземане на различни решения, производствен цикъл и т. н. Децата имаха възможност да получат знания и умения, съответстващи на принципа за “учене чрез правене” – важно изискване при прилагането на  Системата за латерално мислене.

Обвързахме предмета на дейност на фирмата с дейността на Работилницата за детска инициатива, на която вече посветих една публикация. Децата получиха възможност да създадат продукт и цялостна негова визия, a в края да го представят по интригуващ начин, проверявайки уменията си като маркетолози и търговци по време на специално организирания Ден на предприемача. Насочихме се към изработването на предмети, които трябваше да развият творческите им заложби. Когато всички бяха готови с идеите си, изготвихме листа на изделията. Тя включваше изработването на бижута, кукли, декориране на чаши, чинии и великденски яйца, изработването на мартеници, картички и различни сувенири от пластмаса и дърво. За изработването им всеки използваше подръчни материали – парчета плат и кожа, мъниста, прежда, пластмаса и др. Към фирмата имаше даже проектантски отдел за консултиране на всяка идея. В него “работеха” и “специалисти”,  които  проектираха етска мода и ученически униформи.

Заключителната част винаги беше най-очаквана. Това беше краят на учебната година, кагато традиционно през месец май организирахме Дни на мислителите. Eдна от проявите в тях бе споменатия Ден на предприемача. Той включваше изложение на фирмените изделия и провеждането на търг. Организирането му бе кулминацията във всеобщото въодушевление,  обхванало еднакво и децата, и  родителите, и останалите гости. Всичко изглеждаше истинско и се провеждаше в реални условия и според изискванията. Провеждащият търга бе специално обучен и “въоръжен”, както го изискваше  случая – със специално чукче. И резултатът беше повече от въодушевляващ – присъстващите се надпреварваха да наддават за всеки обявен продукт. Малките ученици  се почувстваха  пораснали и големи в ролята си на предприемачи. Беше настъпил моментът – изпитаха удовлетворение от собствения си труд и получиха обществена оценка.

Неведнъж съм изразявала моето мнение, относно академичното учебно съдържание и “зубренето” в българското училище. Когато навремето започнах реализирането на проекта “Училище за идеи”, бях ръководена от желанието да променя отношението на децата към самото училище като институция, като място за придобиване на практически приложими знания. Един процес, който трябва да започне още в началното училище. Когато проектът стартира, а това беше преди петнадесетина години, тогава и дума не можеше да става за въвеждането на подобно обучение, и то в началната степен. Но още в замислянето му, аз заложих на намерението да направя от него един завършен цикъл, който да стартира с  придобиване на знания и умения за латерално (странично мислене), но по-нататъшното му развитие да е свързано с тяхното практическо приложение в няколко области на компетентност. Тях аз обвързах с различните модули към Часа по мислене. Вече ви разказах за Училищен социален театър, Работилница за детска инициатива и за Часа по бизнес. В няколко следващи публикации ще споделя моя опит и в останалите три модула – Клуб на помощник-учителя, Клуб “Приятели на книгата” и Детски парламент.

Както стана известно, през тази учебна година МОН ще продължи да стимулира създаването на нови 350 учебно-тренировъчни фирми. Очаква се броят на учениците, които ще бъдат включени в дейности по практическо обучение в реална работна среда да достигне осем хиляди. Подобна политика е част от изълнението на задачата за качествено образование. Ориентирана към по-големите ученици, тя има смисъл да стартира още в първите години на училищното образование чрез различни модули на гражданското образование и други извънкласни форми на обучение. Моят опит показва, че децата проявяват ранен интерес към бизнеса и предприемачеството.

error: Свържете се с автора за разрешение!!