И кога са налице промени във формата на държавно устройство и на държавно управление
Най-точно на тези въпроси ви отговаря Конституционният съд с РЕШЕНИЕ № 3 София, 10 април 2003 г. конституционно дело № 22/2002 г. съдия-докладчик Вадил Гоцев
(Обн., ДВ, бр. 36 от 18 април 2003 г.) Реших да ви го предложа в отделни негови абзаци и на места с мой коментар. За причината трябва да се досещате – ентусиазма, с който настоящето мнозинство в Народното събрание е решило да бърка в Конституцията в частта й за съдебната власт. В тази връзка е възмутителен начина, по който много свободно се интерпретират предстоящи промени в Основиня закон на държавата. В този контекст ще припомня, че пред народните представители от последното Велико народно събрание е стоял и въпроса, дали да се даде една по-широка възможност за промяна на Конституцията от Обикновено народно събрание при определен режим или не. Надделяло е виждането основните принципи, органи и балансът между тях да не могат да бъдат променяни от едно Обикновено народно събрание. Предоставено е право само на Велико народно събрание да може да изменя това, върху което е изградена държавата от VII Bелико народно събрание. Желанието на народните представители е било да се съхранят непоклатимо основните конституционни институции и балансът между тях. Извън това обаче глава девета от Конституцията е създала ред и условия за нейната промяна от Обикновено народно събрание, като в чл. 158 е посочила кои въпроси са извън неговите правомощия.
Но да видим за какво става дума във въпросното Решение № 3/10 април 2003 г. на конституционно дело № 22/2002 година? От него става ясно, че на 26 октомври 2002 г. по искане на тогавашния главен прокурор (Никола Филчев) е образувано дело за тълкуване разпоредбите на чл. 158, т. 3 от Конституцията в частта й “промени във формата на държавно устройство и на държавно управление”. Поискано е във връзка с тълкуването да се даде отговор на въпросите:
1. Какво означава изразът “формата на държавно устройство и на държавно управление”;
2. Кога са налице “промени във формата на държавно устройство и на държавно управление”. По-конкретно извършват ли се “промени във формата на държавно устройство и на държавно управление”:
а) Когато се премахва някой от основните елементи на установената от Конституцията държавна система, т.е. някой конституционно установен държавен орган (например, премахва се институтът на президента, вицепрезидента, Министерския съвет, Висшия съдебен съвет, съдилищата, прокуратурата, следствените органи, органите на местно самоуправление, Конституционния съд и др.);
б) Когато се променя конституционната система на държавата чрез преместване на даден конституционно установен орган от една част в друга част на държавната власт (например, Конституционният съд, съдилищата, прокуратурата и следствените органи се преместват в законодателната или изпълнителната власт или Конституционният съд се премества в съдебната власт);
в) Когато се променят конституционните принципи на взаимоотношенията между конституционните органи на държавата, т.е. променя се установеният от Конституцията баланс между различните власти и конституционни органи в държавата. В частност – когато се променят в Конституцията учредителният орган или редът за конституиране на даден конституционно установен орган (например, предвижда се, че Народното събрание избира президента, че правителството разпуска парламента, че държавният глава назначава правителството, че парламентът или правителството предлагат или назначават председателя на Конституционния съд, председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и главния прокурор);
г) Когато се променят конституционните правомощия на конституционните държавни органи. В частност – когато се променя определеният от Конституцията мандат на даден конституционен орган, което в някои случаи води до предсрочно прекратяване на мандата (например, предвижда се, че Народното събрание, президентът, Министерският съвет, Висшият съдебен съвет, председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор, органите на местно самоуправление, конституционните съдии се сменят всяка година).
Отделно се прави запитване, подлежи ли на контрол за конституционност по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията от страна на Конституционния съд закон за изменение или допълнение на Конституцията, приет от Обикновено народно събрание в нарушение на чл. 158, т. 3 от Конституцията.
С определение от 26 ноември 2002 г. Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество искането на главния прокурор за тълкуване на чл. 158, т. 3 от Конституцията в частта й “промени във формата на държавно устройство и на държавно управление” относно поставените тълкувателни питания. Допуснат е до тълкуване и чл. 149, ал. 1 , т. 2 във връзка с чл. 153 от Конституцията, дали подлежи на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд закон за изменение или допълнение на Конституцията, приет от Обикновено народно събрание.
От текста на решението разбирам, че в искането главният прокурор е изложил мнението си по всеки един от посочените въпроси. Според него чрез нормата на чл. 158, т. 3 от Конституцията Великото народно събрание е изразило волята си, че установената конституционна система на държавата съставлява нейният конституционен модел, който не може да се променя от Обикновено народно събрание. От това прави извода, че изразът “формата на държавно устройство и на държавно управление” не се свежда само до териториално устройство, унитарна или федеративна държава и монархия или република. Той смята, че този израз има много по-богато съдържание, което означава “конституционният модел”, установената от Конституцията система на държавата, включващи основните институции, и връзката и взаимодействието между тях. Въз основа на тези съждения главният прокурор поддържа, че промяна на съществуващата конституционна система е налице, когато се изменя конституционната уредба на отношенията между различните държавни органи, когато се променя редът за конституирането им и когато се ограничават или разширяват техните правомощия или се прекратява предсрочно определен им от Конституцията мандат. В искането се казва, че разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията предвижда Конституционният съд да упражнява контрол за конституционност и върху закон за изменение или допълнение на Конституцията.
Съобразно дадената им от Конституционния съд възможност от конституираните като заинтересувани страни, становища са представили Министерският съвет, министърът на правосъдието, министърът на външните работи, министърът на вътрешните работи, министърът на регионалното развитие и благоустройството и Върховният касационен съд. Пропускам ги, защото всеки има възможност да се запознае с пълното съдържание на решението от сайта на Конституционния съд. Само уточнявам, че обсъждайки доводите и съображенията им, КС стига до следното по всеки от въпросите (със съкращение):
А. По искането за тълкуване на чл. 158, т. 3 от Конституцията в частта й “промени във формата на държавно устройство и на държавно управление” във връзка с поставените тълкувателни питания
1. Относно какво означава изразът “формата на държавно устройство и на държавно управление”
В тази част от съдържанието се казва, че в оня исторически момент „Създателите на Конституцията са имали стремежа да установят трайни демократични конституционни институции, които чрез действията си да утвърдят една нова по своята същност и организация държава, да гарантират необратимостта на демократичния процес и невъзможността той да бъде нарушаван. С ТАЗИ ЦЕЛ СА УСТАНОВЕНИ ОСНОВНИТЕ КОНСТИТУЦИОННИ ИНСТИТУЦИИ – Народно събрание, президент, вицепрезидент, Министерски съвет, Конституционен съд и ОРГАНИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ. Тяхното особено място в държавната йерархия е посочено и в Тълкувателно решение № 14/95 г. по к.д. № 23/95 г. на Конституционния съд (обн., ДВ, бр.85/95 г.), което прогласява НЕНАКЪРНИМОСТТА НА МАТЕРИАЛНИТЕ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА ИМ. Структурата, тяхното място в държавната йерархия, начинът на формиране, основните правомощия и балансът между тях, определени от Великото народно събрание, са гаранция за развитието на „демократичния процес при осъществяване принципите за народния суверенитет (чл. 1, ал. 2 К), политическия плурализъм (чл. 11, ал. 1 и 2 К), разделението на властите (чл. 8 от Конституцията), правовата държава (чл. 4 К) и независимостта на съдебната власт (чл. 117, ал. 2 К).”
Изрично се споменава, че пред народните представители е стоял въпроса, дали да се даде една по-широка възможност за промяна на Конституцията от Обикновено народно събрание при определен режим или не, акцентирайки на протоколите от тогавашните разисквания в Комисията по съставяне на Конституцията. НАДДЕЛЯЛО Е ВИЖДАНЕТО ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ, ОРГАНИ И БАЛАНСЪТ МЕЖДУ ТЯХ ДА НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ПРОМЕНЯНИ ОТ ЕДНО ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ. ПРЕДОСТАВЕНО Е ПРАВО САМО НА ВНС ДА МОЖЕ ДА ИЗМЕНЯ ТОВА, ВЪРХУ КОЕТО Е ИЗГРАДЕНА ДЪРЖАВАТА според VII Велико народно събрание. Желанието на народните представители е било ДА СЕ СЪХРАНЯТ НЕПОКЛАТИМО ОСНОВНИТЕ КОНСТИТУЦИОННИ ИНСТИТУЦИИ И БАЛАНСЪТ МЕЖДУ ТЯХ. Извън това обаче глава Девета от Конституцията е създала ред и условия за нейната промяна от Обикновено народно събрание, като в чл. 158 е посочила кои въпроси са извън неговите правомощия.
Интерес представляват разискванията относно приетата формулировка в чл. 158, т. 3 от Конституцията, т.е. “ФОРМАТА НА ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО И НА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ”, КОИТО МОГАТ ДА СЕ ПРОМЕНЯТ САМО ОТ ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ. „Никакви колебания не е имало, че то трябва да решава въпросите за територията, дали държавата да е унитарна или федеративна, както и дали да е монархия, президентска или парламентарна република. Тези въпроси са смятани несъмнено част от формата на нейното устройство и управление. Не е било безспорно обаче, че само те съставляват формата на държавно устройство и на държавно управление.” Относно съдържанието на изразите “форма на държавно устройство” и на “държавно управление” в различните становища, вкл. и на политолози, теоретици на правото и конституционалисти, то се определя на основата на различни критерии. Някои от тях са посочени във въпросното решение. (С цялото съдържание на решението може да се запознаете сами.)
“При тълкуването на чл. 158, т. 3 от Конституцията следва да се изходи от волята, която народните представители са имали, като са прогласили в преамбюла към нея своята решимост да създадат демократична, правова и социална държава. Великото народно събрание е направило това с ИЗГРАЖДАНЕТО НА ИНСТИТУЦИИ, НА КОИТО Е ВЪЗЛОЖИЛО ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕНИ ФУНКЦИИ И ПРАВОМОЩИЯ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ ЗА НАРОДНИЯ СУВЕРЕНИТЕТ (чл. 1, ал. 2 К), ПОЛИТИЧЕСКИЯ ПЛУРАЛИЗЪ (чл. 11, ал. 1 и 2 К), РАЗДЕЛЕНИЕТО НА ВЛАСТИТЕ (чл. 8 К), ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА (чл. 4 К), НЕЗАВИСИМОСТТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ (чл. 117, ал. 2 К). ОПРЕДЕЛЕНИЯТ ОТ КОНСТИТУЦИЯТА РЕД ЗА ФОРМИРАНЕ НА ОСНОВНИТЕ КОНСТИТУЦИОННИ ИНСТИТУЦИИ, МЯСТОТО ИМ В ДЪРЖАВНАТА ЙЕРАРХИЯ И СПЕЦИФИЧНАТА ЗА ВСЯКА ОТ ТЯХ ДЕЙНОСТ УСТАНОВЯВАТ НЕОБХОДИМИЯ И ЖЕЛАН БАЛАНС ПОМЕЖДУ ИМ.” Стремежът е бил да се създаде „СТАБИЛНА ДЪРЖАВА С ОСНОВНИ ИНСТИТУЦИИ И ТЕХНИ ОСНОВНИ ПРАВОМОЩИЯ, КОИТО ДА НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ИЗМЕНЯНИ ПРИ ВСЯКА ЗНАЧИТЕЛНА ПРОМЯНА НА ПАРЛАМЕНТАРНОТО МНОЗИНСТВО. Затова в чл. 158 от Конституцията е посочено, че НОВА КОНСТИТУЦИ И НАЙ-ВАЖНИТЕ ПРОМЕНИ В ДЕЙСТВАЩАТА СА В ПРЕРОГАТИВИТЕ САМО НА ВНС. А създадените от нея върховни институции, мястото, формирането и структурата на техните органи, както и предоставените им основни правомощия и установеният между тях баланс, са основата на държавата и не би трябвало да може да се променят при лесно изменящата се политическа и парламентарна обстановка в годините на прехода. Конституционният съд смята, ЧЕ Е ОПАСНО ТЕЗИ ИДЕИ, КОИТО РОДИ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУЛИКА БЪЛГАРИЯ, ДА МОГАТ ДА БЪДАТ ПРЕНЕБРЕГНАТИ С ПРОМЕНИ В НЕЯ ОТ ЕДНО ДОРИ ВНУШИТЕЛНО МНОЗИНСТВО НА ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ. При различна политическа обстановка и преценка за моментна целесъобразност това би дало възможност на всяко достатъчно голямо мнозинство да прави конституционни промени, които едно следващо мнозинство в друго Народно събрание да ревизира.”
Според Конституционния съд под “ФОРМА НА ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО” следва да се разбира територията на една държава, дали тя е унитарна или федеративна и допуска ли автономни териториални образувания. …ФОРМАТА НА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ е свързана с конституционните органи и определянето на техните основни правомощия. „Парламентарното управление се осъществява чрез системата на основните конституционни органи, от тяхното структуриране, начина на образуването им, статута, мандата и установения между тях баланс – Народно събрание, президент и вицепрезидент, Конституционен съд и Министерски съвет.”
„Макар и самостоятелна власт, извън законодателната и изпълнителната съгласно принципа за разделение на властите, СЪДЕБНАТА ВЛАСТ И НЕЙНИТЕ ОРГАНИ (глава шеста от Конституцията) СА НЕРАЗРИВНО СВЪРЗАНИ С ПАРЛАМЕНТАРНАТА ФОРМА НА УПРАВЛЕНИЕ И СА НЕОТМЕНИМ НЕИН ЕЛЕМЕНТ. Органите на съдебната власт контролират актовете на изпълнителната власт в посока на тяхната законосъобразност. Същото е и във връзка със защитата правата на гражданите и с публичните функции на наказателното правосъдие. Управлението на парламентарната държава със създадените от нея закони би било безсмислено, ако липсва съдебна система, осигуряваща точното им прилагане.” И не само това – „ПРАВОСЪДИЕ МОГАТ ДА ОСЪЩЕСТВЯВАТ САМО ОРГАНИ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ. АКО ТАКИВА ФУНКЦИИ БЪДАТ ВЪЗЛОЖЕНИ НА ОРГАНИ ОТ ДРУГИ ВЛАСТИ, ТОВА ЩЕ СЪСТАВЛЯВА ПРОМЯНА ВЪВ ФОРМАТА НА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВАТА”. Изведен е и един важен принцип на парламентарното управление – „СЪXРАНЯВАНЕ БАЛАНСА В ПРАВОМОЩИЯТА НА КОНСТИТУЦИОННИТЕ ОРГАНИ И КОНТРОЛА ВЪРХУ ТЯХ.”
„Ако конституционният законодател смяташе, че формата на държавно устройство и на държавно управление се определят единствено от чл. 1, ал. 1 и чл. 2 от Конституцията, той щеше да посочи в чл. 158, ал. 3 от нея именно тези разпоредби, а не да даде общата формулировка с израза “форма на държавно устройство и на държавно управление”. В останалите точки на чл. 158 от Конституцията законодателят е подходил точно така. Посочил е конкретно кои членове от нея не могат да бъдат променяни от Обикновено народно събрание.” (Вж Конституцията)
2. Относно кога са налице “промени във формата на държавно устройство и на държавно управление”
Приетата от Конституцията възможност да бъде изменяна от Обикновено народно събрание ИЗКЛЮЧВА ЗАСЯГАНЕТО НА ОСНОВИТЕ НА ДЪРЖАВАТА И ПРИНЦИПИТЕ, на които е изградена нейната организация. ПРОМЯНА В ТЯХ МОЖЕ ДА НАПРАВИ САМО ВН. Случаите са изброени в чл. 158 от Конституцията. Има се предвид „промените в територията на държавата, преминаването от единна държава с местно самоуправление към федеративна форма или създаването на автономни териториални образувания (чл. 2 К) е промяна във формата на държавно устройство по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията. Заменянето на парламентарната република с президентска или с монархия е промяна в установената от чл. 1, ал. 1 на Конституцията форма на управление. ПРЕМИНАВАНЕТ, СЛИВАНЕТО, ПРЕМИНАВАНЕТО НА НЯКОЙ ОТ ОСНОВНИТЕ КОНСТИТУЦИОННИ ОРГАНИ КЪМ ДРУГ ИЛИ ЗАМЕНЯНЕ С ДРУГ, както и СЪЗДАВАНЕТО НА НОВИ ОСНОВНИ КОНСТИТУЦИОННИ ОРГАНИ е също така промяна във формата на държавно управление. Така е и при ПРОМЕНИ В СТРУКТУРИРАНЕТО, НАЧИНА НА ОБРАЗУВАНЕТО, СТАТУТА И МАНДАТА НА ОСНОВНИТЕ ОРГАНИ И УСТАНОВЕИЯ МЕЖДУ ТЯХ БАЛАНС. Променя се формата на държавно управление и при ПРОМЯНА НА ВЪЗЛОЖЕНИТЕ ИМ ОТ КОНСТТИТУЦИЯТА ДЕЙНОСТИ ИЛИ АКО ИМ СЕ ОТНЕМАТ НЯКОИ ОСНОВНИ ПРАВОМОЩИЯ”. Така няма да може да бъде гарантирано върховенството на основния закон и ще води до нарушаване на основния конституционен принцип, че България е правова държава.
В решението се акцентира на обстоятелството – „управлението на парламентарната република се осъществява именно от създадените основни конституционни органи и от определената им структура, статут и основни правомощия, които са съобразени с принципите, върху които е изградена държавата.” Дадени са примери, при които би се стигнало до промени във формата на държавно управление. Между тях е „и АКО СЕ ПРОМЕНЯТ СТРУКТУРАТА, ФОРМИРАНЕТО И ФУНКЦИИТЕ НА ЗВЕНАТА НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА И СТАТУТЪТ НА НЕЙНИТЕ ОРГАНИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ВИСШИТЕ КОНСТИТУЦИОННО УСТАНОВЕНИ ДЛЪЖНОСТИ”. Искам да обърна внимание точно на това, защото факт е с какъв ентусиазъм настоящото парламентарно мнозинство се кани да посегне на този дял от Конституцията.
„Различна ще е формата на държавно управление, АКО СЪДЕБНАТА ВЛАСТ СЕ ПОДЧИНИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА, защото това ще измени баланса между трите власти, ще наруши изискването за тяхното разделение (чл. 8 К) и за независимостта на съдебната власт (чл. 117, ал. 2 К). Затова такава промяна не е в правомощията на Обикновено народно събрание. Изрично в решението се посочва, че „УСТАНОВЕНОТО ОТ КОНСТИТУЦИЯТА МЯСТО НА ВСЕКИ ОТ ОСНОВНИТЕ ОРГАНИ, ПРОМЕНИТЕ ПРИ СТРУКТУРИРАНЕ И НА КОНСТИТУЦИОННО УСТАНОВЕНИТЕ УСЛОВИЯ, на които трябва да отговарят, са определени от волята на конституционния законодател да се създаде една последователно демократична по своя характер държава, изградена върху принципите за народния суверенитет, политически плурализъм, разделение на властите, правова държава и независимост на съдебната власт.” В никакъв случай не бива да се нарушава „конституционния баланс, с който се осигурява изискването на чл. 8 от Конституцията за разделение на властите”. „НЕДОПУСТИМО Е Обикновено народно събрание ДА НАПРАВИ ПРОМЕНИ В ОПРЕДЕЛЕНИТЕ ОТ КОНСТИТУЦИЯТА ОРГАНИЗАЦИЯ, ФУНКЦИИ И СТАТУТ НА ОСНОВНИТЕ КОНСТИТУЦИННИ ОРГАНИ, които осъществяват държавното управление, както и в баланса между тях.”
Б. Относно тълкуването на чл. 149, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 153 и чл. 155 от Конституцията
“Съгласно чл. 153 от Конституцията “Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези, които са правомощие на Велико народно събрание. Във власт на последното са предоставени най-важните въпроси по държавната уредба, изброени в чл. 158 от Конституцията. Изменението и допълнението на Конституцията от Обикновено народно събрание става със закон при определена и утежнена процедура и квалифицирано мнозинство съгласно чл. 154 и чл. 155 от нея. До изменението й от Обикновеното народно събрание тя действа в пълния си обем. Затова и законът за изменение и допълнение на Конституцията трябва да е съобразен с разпоредбите й преди да бъде изменяна или допълвана. Това означава най-напред, че промените не могат да засягат материята, посочена в чл. 158 от нея, която е в правомощията на Велико народно събрание. При промяна на Конституцията от Обикновено народно събрание трябва също така задължително да се спази процедурата за инициатива на предложението, за нейното разискване и приемане, установена в чл. 154 и чл. 155 от Конституцията.”
„След като законът за изменение и допълнение на Конституцията е закон, приет макар и при специална процедура и условия от Народното събрание, той подлежи на конституционен контрол от Конституционния съд. При липса на такъв контрол се рискува всяко Народно събрание да може да изменя Конституцията, без да спазва предвидения от чл. 154 и чл. 155 от нея ред за това, както и в нарушение на чл. 153 от Конституцията да засегне въпроси, които са в компетентност на Велико народно събрание. При разискванията по приемане на Конституцията във Великото народно събрание по този въпрос не е имало никакви съмнения и колебания. Контролът обхваща както проверка дали материята, до която се отнася, отговаря на чл. 153 от Конституцията и не са засегнати правомощия на Велико народно събрание, посочени в чл. 158 от нея, така и проверка, дали процедурата по приемането на закона е съобразена с изискванията на чл. 153 и чл. 154 от Конституцията. При несъответствие на закона с правомощията на Народното събрание относно материята, до която се отнася изменението или допълнението, както и при неспазване на установената процедура за промени в Конституцията, приетият закон е неконституционосъобразен. Извън този контрол обаче остава, и Конституционният съд не може да се занимава с това, дали промените, които съгласно чл. 153 от Конституцията са в правомощията на Обикновено народно събрание, отговарят на разпоредбите на действащата преди промяната Конституция.”
В решението се заключава, че
*„Териториалната цялост и установеният от Конституцията унитарен характер на държавата с местно самоуправление при недопускане на автономни териториални образувания съставляват формата на държавно устройство по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията.
* Формата на държавно управление по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията следва да се тълкува разширително. Това понятие се определя не само от характера на държавата като парламентарна или президентска република или монархия. В него се включва и изградената от Великото народно събрание чрез редица конституционни текстове, които доразвиват парламентаризма, система от висши държавни институции – Народно събрание, президент и вицепрезидент, Министерски съвет, Конституционен съд и органите на съдебната власт (Върховен касационен съд, Върховен административен съд, прокуратура, следствие и Висш съдебен съвет), тяхното съществуване, мястото им в съответната власт, организацията, условията, начина на формиране и мандата им.
*Във формата на държавно управление се включват и възложените от Конституцията на тези институции дейности и правомощия, доколкото с изменението им се нарушава балансът между тях при съблюдаване на основните принципи, върху които е изградена държавата – народен суверенитет, върховенството на основния закон, политически плурализъм, разделението на властите, правовата държава и независимостта на съдебната власт.
*Закон за изменение и допълнение на Конституцията, приет от Обикновено народно събрание, подлежи на общо основание на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд по реда на чл. 149, ал. 1, т. 2 от нея относно това, дали при неговото внасяне, разглеждане и приемане е спазен редът, установен в чл. 154 и чл. 155 от Конституцията, и дали в съответствие с чл. 153 от нея промяната не засяга въпроси от изключителна компетентност на Велико народно събрание (чл. 158 К).
Източник на цитатите – Решение № 3 София, 10 април 2003 г. конституционно дело № 22/2002 г., сайт на КС
