България в навечерието на 8 юли
Да си преминал прага на Парламента и да си там като част от управленското мнозинство или да си опозиция, е привилегия, която трябва да бъде оценена еднакво и в двата случая, и да се използва продуктивно в името на обществения интерес. Обратното ще означава да тръгнеш съзнателно към залеза на политическия субект, чиито интереси представляваш. Нищо добро не го очаква този, който подценява избирателите, защото отговорът не закъснява – идва още на следващите парламентарни избори. Затова, в която й роля да сте, трябва да я играете добре. Стремите се да я играете по-добре.
След четири години лутане и влачене през „пустинята”, днес България има редовно правителство, при което нещата започнаха да се случват. По-бързо, отколкото предполагаха опонентите на управляващите. Но имайте предвид, че съзиданието е винаги по-трудно от разрушението. По-трудно е и да си позитивен, отколкото негативно настроен. По-лесно е да говориш с пропагандни тези как управляващите грешат и „колко е вредно това правителство за България”. Да критикуваш необосновано е много лесно, но подобно поведение на опозицията я позиционира при популистите. Популизмът се оказва удобно убежище за онези, които са безпомощни да предложат алтернатива на управлението. А така те сами лишават себе си от сериозния аспект на парламентарното си присъствие.
Трите фрагмента в правителството – ГЕРБ-СДС, ИТН и БСП успяха да ни предложат един добре функциониращ модел на съвместно управление. Ще се опитам да го оценя в контекста на принципа за конвергентност. Eдно понятие, познато на повечето българи покрай влизането ни в еврозоната. Контекстът на употребата му от мен в случая е, че те се обединиха в името на няколко общи цели и към този момент много успешно се движат към тях. Все пак “конвергентен” означава сближаване и обединяване около тези общи цели – възстановяване на държавността, ПВУ, влизането в еврозоната, преодоляване на изоставането в актуализирането съставите на регулаторните органи, работа за хората. И това на фона на три различни политически представителства. Впечатлението е, че те успяват да се приближат до общо мнение и разбиране, оставяйки у нас усещането за съществуващо равновесие. Министрите се държат експертно и няма нотка на публично демонстриране на идеологически различия между тях. Това е управленски модел, който по нищо не прилича на „сглобката”. Като цяло правителството излъчва равновесие и за това допринася добре отработената комуникационна стратегия. Мисля, че в центъра на въпросното политическо равновесие в сегашното правителство е фигурата на премиера Росен Желязков – интелектуалец с висока скала на сравнение, с голяма административна експертиза и управленски умения, които му позволяват да прави екипи от хора, които до скоро са били върли опоненти. Що се отнася до подкрепата на ДПС-НН, не мисля, че в нея има нещо нередно, ако политически субекти, извън управляващото малцинство – след оттеглянето на ДПС-Доган, имат общи цели с него и го доказват с гласуване в парламентарната зала. Напротив, намирам го за проява на политическа отговорност и мъдрост.
Не така стоят нещата с опозицията. Липсва й монолитност. И „Възраждане”, и МЕЧ, и Величие, и ПП/ДБ са се оставили изцяло в лапите на популизма. А и първите три партии се борят за еднн и същи електорат, което е причина да се конкурират на терена на изборите. Те използват една и съща тактика на присъствие в политическия живот – говорят с пропагандни тези, сеят заблуди, всяват страхове и директно дискредитират политическите си опоненти, използвайки квалификации и опростачено публично говорене. Този тип публична реч разчита на „моторния ефект” от казаното, т.е. на провокацията и последващия ефект от нея.
Дългите години, в които съм преподавала латерално мислене по системата на професор Едуард де Боно, ме заставя да влизам в ролята на постоянен наблюдател на публичния дебат с участието на опозицията. Свидетел съм как тези, които мислят, че са обективни, подхвърлят пропагандни тези, без доводи и само в техен политически интерес. А и кой е казал, че опозицията не е длъжна да посочва логични и уместни доводи за публичните си твърдения? Популизмът им ги откъсва от настоящето, но им пречи да очертаят каквато и да е алтернатива на онова, което искат да отхвърлят. Емоционални и истеризирани послания, зад които е скрита параноята за политическото им оцеляване след едни евентуални нови парламентарни избори. Така че вотовете им на недоверия са по-скоро инструмент да превземат парламентарната трибуна за пропаганда през няколкото дни, в които ще се говори за вота.
По същия начин стоят нещата и с ПП/ДБ. Тяхната роля в Парламента е шизофренична. Те са толкова объркани, че трудно ще излязат от тази ситуация. След корупционния скандал в ПП, нещата изглеждат безнадеждно изгубени и за ПП, и за коалиционните им партньори от ДБ. Пътят им до тук се оказа низ от провали и много изгубени “каузи”. Какво им остава? Рефренът Пеевски/Борисов? Ако не са разбрали, и тази песен отдавна е изпята, а за ДСБ и ДаБг се говори, че са полуизчезнали като партии. Либералната идеология, на която те са предсставители, е в залеза си след последните избори в САЩ. A ПП, които са русофили и откровени популисти, така и не се превърнаха в партия. А народът ни е казал – с каквито се събереш, такъв ставаш. Отнася се за ДСБ и ДаБг.
Има нещо много общо между ПП/ДБ – от една страна, и „Възраждане”, МЕЧ и Величие – от друга. Те всички са еднакво кресливи и агресивни. Еднакво осъдени на неблагонадеждност. Със загубата на Демократическата партия в САЩ и завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, дойде и краят на ляволибералната демокрация. Русофилските и антиевропейски партии ще продължат да губят позиции. Предстои битката за бъдещия президент и скоро ще стане ясно чии умозрителни мечтания за „демократичен” президент ще бъдат постигнати. Ще стане ясно и кой предварително ще каже: „С вас сме, господин Президент!” А после ще ни обяснява как били разочаровани от него…Не им вярвайте!
Утре, 8 юли, България ще направи последната голяма крачка по европейския си път. Влизането в еврозоната е събитие, което е резултат на целенасочени и концентрирани многогодишни усилия и е нормално да очакваме нови хоризонти в развитието ни. С това правителство. И въпреки напразните усилия на опозицията.
