УПРАВЛЕНИЕ, НЕДОМИНИРАНО ОТ РЕАЛНОСТТА

управление
Време за четене: 4 минути

Напоследък все повече се замислям върху това дали има какво да чуят българските граждани от политиците и представителите на правителството. Причината е много елементарна. И в контекста на един от принципите на латералното /страничното мислене би прозвучало така – възможно ли е слушането да се окаже по-полезно от самото говорене. Възможно е, ако слушате някого, който демонстрира база за ценностно-идеологическо мислене. Но не ви ли прави впечатление, че в публичния разговор ние все повече се сблъскваме с персоналния свят и с поведението на политиците и на управляващите, а пропускаме темите, свързани с живота ни и с онова, което зависи от тях? Проблемът е, че говоренето на политиците и на управляващите все по-малко отговаря на критериите за политическо и държавническо мислене. По-скоро тo е доминирано не от реалността, която провокира съвсем други очаквания у нас като граждани. И причината за разминаването е в дефицита на познавателен капацитет и в неумението на държавниците ни да анализират, артикулират, коментират темите в политиката или в държавното управление, както и да предлагат конкретни и адекватни решения, свързани с реалността.

Това важи с пълна сила за “новите политици” и за управлението, реализирано в момента от тях. Без съмнение, има тежкък сблъсък между очакванията на онези, които са гласували за тях и действителните им възможности, които даже са много под летвата на минимума. Засега не сме видели нищо смислено и системно, като реализиране на някаква целенасочена политика. Реагира се само след възникване на ситуации, и то винаги със закъснение. Няма управленска програма, ясно формулирани приоритети и спазване на принципи, които са в основата на всяка парламентарна и демократична държава. Засега само се заявява следване приципите на прозрачност и на правила, но това все още остава в сферата на думи без покритие. Правителството продължава да е във фазата на предизборната пропаганда. Фокусът остава – да овладеем държавата и да „сложим наши хора”. Възниква въпроса дали е допустимо в правова държава да се управлява с приятелства и лични гаранции, а не според правилата и механизмите на правовата държава. България е държава-членка на ЕС, не е Уганда, в кoято президентът е назначил всичките си роднини и приятели на възлови места в държавата.

Някой беше казал, че “в момента ни управлява един експеримент”. Експеримент, но ефектът от него се пише на гърба на българските граждани. Всъщност това правителство е илюстрация на тъжната политическа картина през последната една година. Засега не сме свидетели нито на прозрачност, нито на прецизност и на морал, нито на интелект, нито на систематично следване на приоритети и политики, нито на подобаващо поведение и публично говорене. Игнорирането на прозрачността, правилата и демократичните механизми за регулиране на пазарната среда и демокрацията, са типично отклонение от демокрацията и от правовата държава. А грубото и необмислено демонстриране на рефлекси за ултимативно въздействие и безалтернативност, е признак на слабо управление и безпомощност да се овладеят кризите. Подходът, че правителството е монополистът, а останалите нямат никакво значение е продължение на едно друго вече демонстрирано “самочувствие” – Конституциятa и върховенството на закона имат значение, само ако те не се отнасят до нас. И това е много опасно.

В предизборните кампании през миналата година водещо беше обещанието за “връщане на парламентаризма”. Парламентаризмът не само не се завърна, а се тръгна към неговото доунищожаване. Истината е, че ако в НС ги няма опозицията, няма да се разбере, че има такава институция, която да е водеща за парламентарната република, каквато е България. Ако не е опозицията, то и за дебат не може да става дума. Сегашното парламентарно мнозинство наистина играе ролята на “печат” на правителството. А в парламентарната република Народното събрание е това, което изпреварва правителството с проактивното си поведение. Сегашното парламентарно мнозинство продължава да е едно послушно мнозинство, обучено в кой момент да ръкопляска на премиера или на министрите му. Стигнахме до парадокса премиерът да казва: “Утре свиквам Народното събрание”. Това е парафраза на овладяната държава и доказателство за разпореждане с всички власти (знаем как се подхожда и със съдебната власт), въпреки тяхното разделение, гарантирано от Конституцията, и е грубо потъпкване на демократичните принципи.

Свидетели сме на едно управление, което не е изградено върху минимум изискуеми критерии за политическо и държавническо мислене. А когато става въпрос за държавност, няма място за оправдание заради дефицит на компетентност и опит. Човек влиза в управлението на една държава, осъзнавайки отговорността и преценявайки отговорно персоналната си подготвеност за справяне със задълженията. И той трябва да знае, че оттам-нататък ще попада в полезрението на публичността. Означава, че всяка негова дума трябва да е премерина не с неговите лични критерии, а с високите критерии на държавността, парламентаризма и правовата държава. Какво имаме днес? Един премиер, в чийто персонален свят се въртим още от началото на неговото появяване и всеки път сме все по-шокирани. Стигнахме до там, че “качеството” на публичния разговор се е редуцирал до неговото поведение и до това на неговите министри, езиковото му изразяване, познавателните му ограничения и дефицити. Те му пречат да артикулира, да коментира и да препредава съобщения и послания. И до днес до нас не е достигнала нито една смислено публично презентиране на ползите от участието му в международни срещи или в Европейския съвет. Държаваността и политиката за него все още са “непозната земя”. Плашещо е като контстатация, но истината трябва да се казва. И тази истина върви с въпроса:”Това ли е “промяната” и това ли е “новият стандарт”…..

Ако вече четете това изречение означава, че цените другата гледна точка. А защо не – тя да е и вашата. Възможно е да сте открили полза от току-що прочетеното. Може и да не сте съгласни, но да знаете, че несъгласието е също полза, т.е. добавена стойност не само към опита ви, но тя може да провокира и ума ви по темата за овладяване на държавата от един приятелски и бизнес кръг….без партия..

error: Свържете се с автора за разрешение!!