УКРАЙНА НЕ Е ХРИСТОС*

Време за четене: 6 минути

Папа Франциск знае какво говори, но не знае какво (и за кого) говори

Артур Левченко,Zahid.net Zahid.net

Разговорите за възможни преговори между Украйна и Русия достигнаха, така да се каже, до най-високо ниво на властта. Поне в католическия свят няма по-висока длъжност от папата – а този свят е втората (след ислямската) религиозна общност на планетата Земя. И в гласа на папата, в това, което той ще каже по един или друг начин, поне част от 1,378 милиарда католици ще се вслушат.

Затова всичко казано от главата на Римската църква има голяма тежест. Няма нищо учудващо в това, че украинците реагираха доста остро на друга история с „изявлението на Франциск“, което не е точно негово изявление, въпреки че отразява позицията на Ватикана (и не само на Ватикана). Става дума за „бялото знаме“, с което украинците трябва да отидат на преговори при руския агресор. Разбира се, в нашето общество, в нашата страна подобни думи се възприемаха недвусмислено (и не можеше да бъде иначе) като призив да се предадем. С оглед на резонанса пресслужбата на Светия престол дори трябваше да обясни, че а) бялото знаме не е за предаване, а за преговори, б) не самият понтифекс е казал „бялото знаме”, а интервюиращият го – известният журналист Лоренцо Букела, на когото папата даде интервю.

А от друга страна, нямаше ли право епископът на Рим да каже това, в което го обвиняват украинците? Нека припомним, че главата на католическата църква е викарий, тоест заместник, викарий на земята на самия Исус Христос. Същият Божи Син, който срещна враговете си в Гетсиманската градина, всъщност със същото бяло знаме, за което е тази история. Така че Хорхе Марио Берголио не каза нищо ново, нищо неочаквано или, не дай си Боже, еретично. Дори да е казал. Но има един нюанс. Ако правим паралели между Исус Христос и Украйна, можем да открием поне едно „бяло знаме” в историята на страната ни (всъщност има и повече, но да не задълбаваме много) – след освободителните борби от 1917-1921 г. . И поне една Голгота – 1932-1933. На изток. На Запад това се случи между „златния септември“ на 1939 г. и бягството на „първите съвети“ от настъплението на войските на Третия райх. И „възкресението“, когато Украйна наистина победи смъртта със смърт, обявявайки независимост…

Но в крайна сметка отново стигнахме до момента в нашия (не искам да кажа „вечен“) кръг, когато се говори за „бялото знаме“. Докато при Божия Син, от техническа гледна точка, цялата тази история стана еднократна – той умря, възкръсна и тогава свърши историята на земните страдания, започна Царството Божие. Украйна е в съвсем различна ситуация. И ако папата знаеше историята на предишни преговори с бяло знаме (или без бяло знаме, разликата тук е минимална) – той би разбрал цялата абсурдност на подобно развитие на събитията. Защото врагът вече е доказал, и то неведнъж, че да преговаряш с него означава да се обречеш, ако щеш, на вечен огнен ад. С малки прекъсвания за повече или по-малко спокойно съществуване. Което обаче рано или късно все пак завършва на точката „бяло знаме“.

Нека обаче припомним, че Франциск е не само лидер на католическата общност, не само заместник на Исус Христос в този свят. Той също е, колкото и банално да звучи, човек. С вашия мироглед, с вашия житейски път. С вашето минало, ако щете. И всичко това по един или друг начин, независимо дали самият г-н Берголио иска или не, се дава. Защото едва ли е възможно да се отдели голямата дейност, извършвана от един от предшествениците на Франциск, папа Йоан Павел II, от факта, че той е бил поляк, тоест член на нацията, която е пострадала както от нацисткия агресор, така и от комунистическия окупатор.

И настоящият понтифекс е аржентинец, т.е. латиноамериканец. И това, ако не вземете предвид изключения като Хавиер Милай (който, както знаете, просто набляга на правилата), те почти винаги са носители, поддръжници или просто пасивни приемници на лявата идеология. Което, както се случи по определени исторически причини, беше антизападно и промосковско. Беше и остава. Всъщност папа Франциск е до известна степен олицетворение на същия колективен Юг, за който сега се води борба между колективния Запад от една страна и тираниите на Изтока (Китай, Русия, в по-малка степен Иран) от другият. С предимството на диктаторската част на света. Така че, ако приемете изявленията на Франциск като думите на Хорхе Берголио, всичко си идва на мястото и без никакви религиозни компоненти. По принцип Колективният Юг не подкрепя Украйна във войната с Русия. Тази част от света традиционно е по-скоро про-СССР/Русия, отколкото про-САЩ. И така, кой конкретен член на тази гигантска общност ще пожелае победа във войната? Ясно е, че не към Киев, т.е. не към Вашингтон.

Това е основният момент в историята с „бялото знаме” или на папа Франциск, или на журналиста Букела. Че понтифексът е органична част от съзнанието на колективния Юг. И затова думите му ще бъдат чути и подкрепени от онзи свят. Свят, за който и Западът, и Украйна трябва да се борят. Между другото, спомнете си как някои украинци бяха скептични относно посещението на нашия президент на встъпването в длъжност на аржентинския президент. И това, между другото, беше много важна геополитическа стъпка. Влезте в територията, която слуша не речите на президента Джо Байдън, а проповедите на папа Франциск. Която по един или друг начин ще продължи да огъва линията си. И трябва да се противодейства не тук, в Украйна, а там, в света, за което са предназначени думите на понтифика на някогашната западноевропейска, а сега все по-южна латиноамериканска и африканска католическа църква.

Прев. от укр.

*Оригинално заглавие: УКРAїНА – НЕ ХРИСТОС (Вероятно авторът намеква за паралел с Божия Син, който срещна враговете си в Гетсиманската градина, всъщност със същото бяло знаме, но Украйна не е Христос). Папа Франциск знаэ, про що говорить, але не знаэ, про що (або про кого) говорить, Артур Левченко,Zahid.net LII

P.P.Междувременно Ватикана разясни скандалното изказване на папа Франциск. Според кардинал Пиетро Паролин – държавен секретар на Ватикана и втори човек след папата, призивът му е „да се създадат условия за дипломатическо решение в търсене на справедлив“. и силен свят“. „В този смисъл е очевидно, че създаването на такива условия зависи не само от едната страна, но и от двете, като ми се струва, че първото условие е преустановяването на агресията”.
Перелин каза още, че Ватикана „продължава да настоява за „прекратяване на огъня“ (на първо място, агресорът трябва да прекрати огъня) и следователно е започнал преговори“. Държавният секретар на Ватикана отбеляза още, че Франциск вярва, че „преговорите не са слабост, а сила, не са капитулация, а смелост“.
„Войната, отприщена срещу Украйна, не е резултат от неконтролируемо природно бедствие, а само от човешката свобода и същата човешка воля, която причини тази трагедия, също има възможността и отговорността да предприеме стъпки, за да я сложи край и да проправи пътя за дипломатическо решение“, каза той.

https://zaxid.net/statti_tag50974/

error: Свържете се с автора за разрешение!!