Очаквал ли е първият човек на Кремъл, че украинците ще му се противопоставят с такава сила? Мисля, че не. Затова един въпрос се заформя у мен през тези дни. Дали наистина Путин не осъзнава, че ако някой е най-губещият в този момент и продължава да губи, то това не е Украйна, а руският народ, около когото все повече се затяга блокадата. Най-тежката – икономическата, но по-страшната е тази на изолацията, за което е виновен първият човек в държавата им. Може целта на Русия да е да окупира цяла Украйна, но ако украинците им позволят това. Защото тази пълномащабна война, която ражда гняв, ненавист и ярост в сърцето на всеки украински гражданин, многократно увеличава тяхната решителност и готовност за саможертва. И това е естествено – агресорът посегна на досегашния им живот, отне правото им да живеят в мир, руши пред очите им създаваното с десетилетия, отнема бащите от децата, децата от майките…Но проливайки кръвта на мирните жители, хвърляйки и синовете на руските майка в лапите на смъртта, Путин вече е привлякъл към себе си ненавистта и на свои, и на чужди.
И докато руският президент си е избрал ролята на диктатор за руския народ и по “мерки за сигурност” вероятно надминава Северна Корея, предвид последните съобщения за ограничения и контрол върху достъпа до социалните мрежи, нарастващият страх на гражданите от опеката на ФСБ, нарушаване на правото на протест и свобода на изразяването. Що се отнася до пълната дезинформация и скриването на истината за войната от собствените граждани, подобна тактика граничи с престъпно действие. То е пряко посегателство върху нагласите и формирането на лична гледна точка и отношение към войната, която вече направи два народа врагове. Защото Путин успя да го постигне само за тринадесет дни от началото на войната. Ще последват години и десетилетия, в които противопоставянето между тези два народа ще продължи да е непоправимо. Подобна агресия, съпроводена с проливането на много кръв, многобройни жертви и разрушения, ще задълбочат взаимната ненавист, родена в огнените пламъци на ракетния и бомбен Ад.
„Това е просто нацистко поведение в най-чистата му форма. Дори не мога да го квалифицирам по друг начин“, каза Зеленски в последното си обръщение към украинския народ. Фактите, които постъпват от информационния обмен потвърждават обобщеното му мнение. Прийомите на действие и неспазването на най-елементарните права на украинските граждани, гарантирани от международно приетия правов ред, легитимират престъпни деяния, които могат да бъдат определени с най-тежкото определение – антихуманни. Те няма как да бъдат отминати, защото все пак сме 21 век, а Украйна, която защитава Свободата и Независимостта, се намира в центъра на Европа. Точно заради това Путин вече е загубил войната на фона на засилващата се съпротива на украинските въоръжени сили и на гражданите от териториалната отбрана. Кремълската стратегия е стратегия на окупатора и на завоевателя. Поне засега тя постигна един успешен резултат – провокира яростната съпротива на героичния украински народ.
Надявам се на Кремъл да му става все по-ясно, че онова, което са очаквали не се случва. Затова Путин вече е жертва на собствената пропаганда, че такава държава Украйна не съществувала, както и не съществува украинска нация, че там управляват някакви “фашисти и наркомани” (по негови думи). Не познавайки демократичните процеси, които протичаха през последните години на фона на осемгодишната война, която Русия водeше срещу Украйна, окупаторите очакваха наистина да бъдат посрещнати с цветя като “освободители”. Но се случи така, че дежавюто не се състоя. След 1991-а година започна процес на връщане на чувството за национална принадлежност у украинците, което беше компрометирано през съветския период, когато Украйна беше част от СССР. За украинците това е времето, което им остави травматичното усещане за нещо отнето и затова бързаха да го преодолеят, заемайки се да напишат най-новите страници от съвременната история на Украйна. Пишеха ги заедно и с участието на всички украински граждани, независимо от етнос и език. Не всичко се случваше гладко и безпроблемно, но те вече гледаха в една посока – бъдещето на Украйна е при демократичните държави. В този процес се включиха и представителите на рускоезичната общност, които Путин – убедена съм, изгуби завинаги. Изгуби ги, защото и на тях им отне настоящето и бъдещето, лишавайки ги от дом и от родина, защото тяхната родина е също Украйна.
Украинците знаят защо се бият и защо са готови да умрат – заради родината и заради земята, с която остават завинаги свързани. И това ги прави единни и решителни. За разлика от тях руските военни са демобилизирани. Те отиват да убиват и да рушат. Пленените им пилоти твърдят, че не убиват, а действат по параметри, зададени им от командния център. Редовните руски войници – повечето от тях малко над тинейджърска възраст, плачат по телефона и молят майките си да ги спасят, но “да не правят скандали, защото ФСБ ще им докара неприятности”. Очевидно пропагандата работи за кремълската опорна точка – Русия не води война, а извършва “военна операция по денацификация”. Естествено е официалната гледна точка на окупатора за “военна операция” да се сблъска с истината за пълномащабна война. И този сблъсък е между диаметрално различни ценности – от едната страна е високият дух на украинските войни, а от другата са изпълнители на чужди заповеди. Затова колкото по-настоятелни и агресивни са опитите на окупатора да сломи волята на украинците, толкова решителността им да прогонят врага далече от техните граници, се умножава многократно. В същото време Кремъл пише най-черните страници от новата руска история. Пропагандната теза за “спасяването на сънародници”, сочена като оправдание за “военната операция” вече се проваля, защото след нея остава пустиня – пустиня от все още тлеещи въглени. Тя не може да е част нито от нашия мирен свят, нито от света на бягащите от нея жени и деца…Засега там остават само мъжете, за да не позволят “мечтата” на Путин да се разпростре и в Европа….Украйна няма да го позволи, но ние къде сме?
