Ценностите са в основата на политиката и управлението на една държава. Но кои ценности са по-важни? А кои ценности са доминиращи в нашето общество? Защо за българската политика говорим повече като за разпределение на интереси, а не като за разпределение на ценности? Доверието към политиците не започва ли и не свършва ли с тях, а не с измислените опорни точки, с които проповядват. Англичаните казват, че честността е най-добрата политика. Вярвам им, защото за истинските политици е недопустимо разграничението между политика и морал. За съжаление, в български условия, какъв ефект от морална гледна точка ще възпроизведе поведението или действието на един политик или на един президент, е без значение. Оказва се, че честното отношение към фактите не е категория, с която можем да се гордеем.
В момента можем да говорим за различни равнища на правдоподобност и в политическото говорене, и в информационното отразяване. Вярното отразяване означава да си обективен в предаването на фактите и интерпретацията да се гради върху тях. Обективен е този коментар, който се основава на неутралността. Обективното отразяване днес е толкова важно, колкото и опазването на националната сигурност. Нали се сещате за оная “Докладна записка”, която бе публикувана и чийто автор е Николай Малинов, обвинен преди време в шпионаж срещу България. Та в нея се сочеше като най-важна цел постигането на “пробив в националното информационно пространство”, “създаване на влиятелен аналитичен център “тинк-танк “, както и “средства за масова информация, които да разпространяват идеите му и да осъществяват геополитическото преобръщане”. Няма съмнение, че ставаше дума за хибридно въздейстие, което да се цели в промена на възприятията и нагласите. Преследваният ефект е по-мощен от която и да е друга позната конвенциална възможност.
Що се отнася до т.н. тинк-танк центрове, по подробно съм писала в статията “Информационна среда и тинк-танк!“. Става дума за аналитични центрове за влияние върху нагласите и възприятията. “Тинк-танка” може да е и ляв, и десен, и популистки. Това зависи от неговите вдъхновители, работодатели, спонсори…или от задкулисието, чиито политически интереси то представлява. През тези тридесет години имах възможност не просто да наблюдавам политическия процес, но и да го анализирам в автентичните му проявления и без политическо влияние при формиране на гледната ми точка. Проследявала съм кривата на политическото “преобразяване” на много от познатите публични лица наложили се като несменяеми “експерти на прехола”, които обикновено са присъдружни към определени политически партии и представят техните интереси. Аз отдавна не гледам на тяхната “експертиза” като на нещо, което обективно отразява политическия и обществения интерес.
Основната задача на тези “шамани” и “гадатели” е да обработват общественото мнение. Пипалата им са навсякъде, където това може да се случи. Правят го директно – с пряко участие чрез риторика, или като посредничат задкулисно с идеи, които могат да засегнат държавното устройство, с лобиране в прокарването на закони и реформи, в настояване за смяна в технологията на изборите и т.н. Те могат да са част от задкулисието за свалянето на едно правителство. Най-измамното в поведението им е, че полагайки много усилия да създават впечатлението, че са независими и че представляват гражданското общество, те се опитват да се наложат като единствено “правилните” хора. И като такива си присвояват правото да посочват “неправилните”. Вживяват се в ролята на наши ментори и “джавкането” им срещу управляващите е нормалното им поведениe.
От няколко дни, във връзка със случилото се около президента Радев, се забелязва нашествие от негови “застъпници” по студиата. Като истински трубадури от Средните векове, и те са активни учстници в коментирането и “протоколирането” на социалния и политическия живот на обществото. Нямам нищо против, ако не се забелязва грубо спекулиране с публично оповестените от прокуратурата факти, касаещи българския президент. Моето впечатление е, че ставаме свидетели на “експертно” мислене, което придобива крайно уродлив характер. Днес, например, началникът на президентския кабинет стигна “дъното” в стремежа си да намери “аргументи”, за да оправдае Радев във връзка с чл. 92 (1), в който се казва, че държавният глава представлява единството на нацията. В ефира на сутришното предаване на БНТ той зачерта с дебела черта този конституционен текст при пълен пас на водещия.
Според интерпретацията му, президентът трябвало да разделя нацията, че да се разбере кой на коя страна е!? Обединението минавало през разделението! Обединението на една нация може да се случи само с преодоляване на разделението, a по конституция това е задължение на президентa. Не е негова работа да разделя нацията! Има партии, и те са тези, на които им е отредено да се борят за политическо влияние. И нека да не бъркаме правото на политичеси избор с единството на нацията! Българският президент има най-важния инструмент, даден му от българската конституция – със слово да обединява около каузи, да формулира проблеми от национално значение, като използва различни форми на обръщение към целия народ и да съдейства за сближаване на позиции и за намиране на консенсус, а не да прокарва разделение. Докато е президент, той не може да влиза в ролята на разединител и на политически опозиционер, представяйки политическия интерес на партията, която го е издигнала. Абсурдно се прокрадна и другото, което чухме и което беше пряк отговор на един мой отдавнашен въпрос, зададен в моята статия “Партийно-политически център ли е президентството”, т. е. занимава ли се президентът с партийно строителство?
Друг пък коментатор в същото предаване, си позволи да коментира и да обвърже фактите от разпространения звукозапис с искането за тълкувателно решение на понятието “държавна измяна”. Няма как да има връзка! По този начин той се опита да внуши, че искането на главния прокурор за изясняване на това понятие е неоснователно. Неинформираният или необразован зрител, който е склонен да се доверява на единствен източник или се отнася безкритично към чутото, ще приеме казаното за достоверно, т.е. главният прокурор е действал неоснователно. Всъщност за целите на манипулацията един факт бе представен така, че да се внуши недоверие към действията на главния прокурор. А дали ние знаем всичко, което е било преценено като основателна причина да се пита Конституционния съд за понятието “държавна измяна”? А и дали на този етап ние сме тези, които трябва да знаем за всички събрани доказателства?
Знаете ли кое е най-порочното в тази истерия на статуквото? Да, не съм сбъркала! Тези хора, обикалящи студиата като трубадири са същите, които искат то да се запази. Защо? Ами защото очевидно са облагодетелствани от него. Иначе няма как да си обясня това, което днес един от тях, говорейки по темата за Божков в ТВ Европа, успя да изведе като водеща тезата как бизнесът му щял да бъде унищожен?! Това още веднъж ме подтиква да попитам, защо никой тях (иначе много обичат да морализаторстват в други случаи) не коментира ефекта, който произвеждат от морална гледна точка такива случаи като на президента и на Божков? И това за мен е най-порочното в тези истории. Защото оттук-нататък, българският президент няма никакво право да говори за корупция, за правова държава…. Казаното от него вече ще звучи като нонсенс.
Българската конституция указва в ясни рамки какви са правомощията и задълженията на българския държавен глава, а след това искане за смисъла на чл. 103, те ще станат още по-конкретни. А това означава повече светлина! Повече светлина, и няма да има недосегаеми в държавата. Явно от това се страхуват въпросните трубадури и не могат да се примирят, че човекът, когото се опитват да защитят, се оказа най-недосегаемия човек в държавата. Тяхното говорене не само го потвърждава, но и надгражда това усещане. Затова ще е по-добре да спрат, колкото и на президента, и на тях да не им харесва “светлината от прожекторите”. Резултатът е, че днешният президент на България бе детрониран от досегашната му недосегаемост. И това разбуди “сенките”…. Същите, на които им харесва статуквото на безнаказаност и на недосегаемост да продължи. Някой сам отвори широко “портата на Ада”, обявявайки шумно, че конституцията не важи за него. Затова нека да оставим законът да си каже думата.
На снимката: „Трубадури“, миниатюра от 14 век, източник: https://bg.wikipedia.org/
