КАКВОТО СИ НАДРОБИМ, ТОВА ЩЕ СЪРБАМЕ

това ще сърбаме
Време за четене: 3 минути

Преди изборите на 11 юли писах, че те ще са тест за българската памет и че ще разберем колко болна е тя. Нали знаете, че при нас, българите, паметта и безпаметството вървят заедно. Иначе защо би се появил монахът Паисий? Истината е, че май най ни се отдава да започваме отново и да се връщаме винаги в началото. Склонни сме да страдаме, а когато раните ни заздравеят, бързо забравяме за тях и за преживяното. Днес обаче безпаметството ни е с поразяващ ефект върху българската демокрация. Същата демокрация – с всичко положително и негативно в нея, и която отглеждахме през тези тридесет години. Оказва се, че ще сме газели знаците по пътя, бързайки да излезем от тунела. Очевидно е било грешна стратегия, щом сега събираме “гнили плодове”.

Настоящето служебно правителство на Радев е първото в историята на българската държавност, което не успява да реализира ролята, предвидена за него в Конституцията. То е доказaтелство как безконтролната власт в държава без парламент може да нанесе тежки поражения на държавността, когато на власт е служебно правителство, обслужващо предизборни политически интереси и противопоставяйки българските граждани с провокиране на омраза и всяване на страхове. За първи път след падането на комунистическата власт през 1989-та година, се появиха и съществуват реални опасения за демокрацията в България. Неоспоримо доказателство е провеждането на предизборната кампания в безпрецедентни условия на политически натиск само по отношение на една партия – ПП ГЕРБ, и на нейните избиратели. Факт е, че тези избори не отговориха на най-високите стандарти за справедливост и прозрачност. Възлагането на дигиталната система за гласуване на частна компания, е в очевидно противоречие с насоките на Съвета на Европа. И до днес ЦИК не успя да представи на българските граждани гаранции, че машините за гласуване отразяват честно техния вот и няма намеса в процеса на гласуване. Според мен, съществуват много основания за обжалване и касиране на тези избори. Едно от тях – машинното гласуване лиши и отблъсна голяма част от българските граждани от конституционното им право да упражнят вота си. А всичко случило се, свързано с нарушаване на тайната му, оставя много сериозни съмнения за манипулиране на резултатите.

Българските граждани станахме свидетели на действия, които дискредитират държавността. Такива действия бяха предприети и продължават да бъдат предприемани не само на равнището на правителството. Посяга се на всички системи, свързани с нормалното функциониране на държавата и се застрашава националната ни сигурност. В условия на пандемична криза с тежки поражения върху икономиката, тези системи са поставени под стрес след политическата смяна на ръководствата на водещи служби и институции. Не бе пощадена и болничната система, в т.ч. и болница “Пирогов”, която също е част от системата на националната ни сигурност. Кондиционалното й състояние е определящо за посрещането на катастрофални последствия и на сегашните пандемични взривове, свързани с разпространението на коронавируса.

Незапомнената ниска избирателна активност на 11 юли трябва да се възприема от политиците като сигнал за отвращението на българския избирател от политическия живот и като симптом за разделението на нацията – принос, за което има и настоящият президент. Радев избра пътя на противопоставянето още когато по време на своята клетва в Народното събрание през 2017 година се обърна към народните представители с думите: „Имате още една седмица”. С нея той маркира началото на войната с трите власти и посегна на диалога между институциите. Всъщност още тогава той заяви личната си амбиция за абсолютна власт и продължи да я следва. Днес ставаме свидетели и на акциите на назначения от него служебен кабинет, който изпълнява заявката за „изчегъртване” на направеното по време на управлението на ПП ГЕРБ. Нали не сте забравили и грозните картини с ковчезите и бесилките от протестите, а сценките на „народен съд”, разиграли се в 45-и парламент? А поголовната чистка по институциите ни върна към най-мрачните времена на комунистическа репресия.

Амбициите на Радев са да продължи да доразбива парламентаризма и държавността, партиите да отслабват и това да отвори пътя към президентска република. Казвала съм го и отново ще го кажа – има такива периоди в българската история, когато партиите са били слаби или са забранявани, а това винаги е водило до безконтролно авторитарно управление с укази и до диктатура. Какво ще се случва оттук-нататък е много важно за демокрацията и за парламентарната република. Намерението да се посегне на прокуратурата и тя да бъде извадена от съдебната власт е похват за използването й като бухалка на всяка следваща изпълнителна власт. При незряла демокрация като българската (оказа се, че тя е такава), ще означава завръщане във времето преди 1989-та. Но съм длъжна да напомня, че каквото си надробим, това ще сърбаме. Забравим ли го, oчаква ни нестабилност и най-безпринципното недемократично управление.

Това служебно правителство показа на българските граждани как не бива да се упражнява власт в парламентарна република и в държава–членка на ЕС, където върховенството на закона е водеща ценност. Предизборната кампания, политическите чистки, незачитането на един от водещите принципи – разделението и независимостта на трите власти, липсата на политически диалог, налагането на ненормалността като норма за политическо поведение, както и видимите зависимости и самоцензурата в медийната среда са “родилните петна” на непобедилата българска демокрация. Затова ни се случва и тази подмяна на истинските ценности, които съпътстват всяко демократично управление с псевдодържавност, прогласявана като “промяна”.

error: Свържете се с автора за разрешение!!