ЧИЯ Е ОТГОВОРНОСТТА ЗА СЪСТАВА НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО

където е политиката
Време за четене: 7 минути

И кой има право на вето в случая, след като единственият човек, който ще предлага и ще носи политическа отговорност за това правителство е служебния премиер.

В момента ставаме свидетели на практическото приложение на последните промени в Конституцията. Вече съм коментирала в различни аспекти тези промени, но сега искам да акцентирам на факта, заложен в чл. 99 ал. 5 и ал. 7:

Чл.99 (5) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът, след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Основна задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон.

Изводът е, че политическата отговорност за това правителство се носи от служебния премиер, който единствен е натоварен да предложи състав на МС. Правейки своя избор за министерски състав, резонно е да предполагаме, че той влага в този избор предписаните му от Конституцията правомощия. А те са визирани в ал.7 – „…да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон.”

За организирането на „честни и свободни избори” е ясно, защото това ще продължи да се чува като лайтмотив в предизборната пропаганда на различните участници в нея. Но също и като повод да се правят предварителни „прогнози” и внушения за фалшифициране на изборите. Пак за целите на предизборната пропагандата, се пропуска и ще се пропуска останалата част от ал.7. Оказва се удобно и за онези, които се явяват автори на въпросните конституционни промени. Още повече, че изрично е записано – „ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон”. Но такъв закон към този момент няма. Така че близко до ума е разбирането, че на служебното правителство му се полагат всички правомощия на едно редовно правителствo, визирани в чл.105(1)(2)(3)(4) и чл. Чл. 106 и 107. Т.е. „Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите, осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили, информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в ЕС, когато участва в разработването и приемането на актове на ЕС, МС информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия, ръководи изпълнението на държавния бюджет; организира стопанисването на държавното имущество; сключва, утвърждава и денонсира международни договори в случаите, предвидени в закона, отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите.”

Цитирах горните текстове, за да припомня, че служебното правителство действа по дневния ред на държавата, но се предполага, че поради служебния си характер, то не може да поема бъдещи и дългосрочни задължения, освен в спешни случаи и с одобрението на Народното събрание. Що се отнася до тези, които отправят внушения за скопените правомощия на служебното правителство, ще им кажа, че докато няма Закон за служебно правителство, който да предвижда ограничениия в правомощията му, говоренето по този начин обслужва тяхната предизборна пропаганда и е проекция на подхода им да разпространяват заблуди. Конституцията остава единствения източник за базовия баланс, осигуряващ нормалното и непрекъсваемо функциониране на държавата. Имайте го предвид.

Вчера бяхме свидетели как по време на консултациите при Президента, ПП/ДБ изразиха несъгласие с някои от кандидатите за министри и демонстративно напуснаха срещата. Подобно пародийно поведение не е инцидентно за въпросната коалиция, особено ако то се изразява със „стилистичните” средства на единия от лидерите им, който не случайно си е спечелил името на гастролиращо през медиите меме. Но като говорим за правото на вето, относно решението на кандидата за служебен премиер да включи определени лица в листата на МС, естествено е да възникне въпроса – кой има право на вето в случая, след като единственият човек, който ще предлага и ще носи отговорност за това правителство е служебния премиер. Защото няма съмнение, че в неговото предложение за състав на МС той е вложил и концепцуалното си виждане за правителството, видяно през конституционните текстове.

И ако трябва заедно да прегледаме този списък, без да познавам личностите, които стоят зад посочените имена, мога да потърся отговорите на няколко въпроса. Най-важният – бъдещият служебен премиер успява ли чрез този избор да ни подскаже кои ще са приоритетите и дали търси баланс между онова, което ще наследи и онова, което се очаква от неговото правителство. Има ли приемственост? Достатъчно експерти и професионалисти ли са предложени и дали откриваме някаква политическа закачка? Що се отнася до последното – моето мнение е, че предложените кандидати за министри не могат да бъдат идентифицирани като политици, а по-скоро като неутрални, защото биографиите им отразявт тяхната експертна и професионална принадлежност. Единствено за тези от тях, които и в момента са част от правителството в оставка, може да направим препратка към ПП/ДБ, тъй като назначенията на министри в редовно правителство са винаги политически. Съдейки от позитивните/негативните отзиви за този или онзи кандидат, бихме могли да си направим заключението, че точно тези позиции ще са важни не само за служебното правителство. Аз бих споменала няколко от тези приоритети – изборите, бюджета и еврозоната, влизането в Шенген по суша като акцент във външната ни политика, съдебната реформа, тъй като ние сме единствената страна-членка на ЕС, която обвърза тези промени като политическо условие за получаване траншовете по Плана за възстановяване. Да припомня ли, че към този момент сме получили само един транш – през 2022 година. Доколкото си спомням, за да получим следващите траншове –до края на 2026-та година, ще трябва да бъдат гласувани още 22 законопроекта, повечето от които са в сферата на енергетиката. Но какво ще се случи през тези още два месеца от съществуването на Парламента? Ами то вече е ясно – свидетели сме на предизборни пропагандни речи от парламентарната трибуна и на поредните нови временни комисии за упражняване на „умения за топене” на другарчето…

Като заключение мога да кажа, че въпросните конституционни „реформи” са една голяма каша. И в този контекст ще ви попитам даи си спомняте една от опорките на авторите им – как „с предложенията на служебния премиер ще бъде избран служебния МС, за да не зависи само от един човек” (визира се президента). А вие можете ли да ми отговорите по чие предложение след тези промени ще бъде избран служебния МС? По предложение също на един човек – кандидата за служебен премиер, дал съгласието си измежду други няколко кандидати, включени в една къса листа и избрани от….Народното събрание и от същото парламентаарно мнозинство. А чия е отговорността за правителството? Президентът не е. Парламентът не е. Никоя от политическите сили не е. Всеки казва, че няма негови хора в служебното правителство или се дистанцира от този, който приема да продължи като министър в служебния кабинет.

Възниква тогава въпроса – а защо са тези политически консултации, вписани като част от процедурата по избора? Имат ли те въобще някакво значение за сформирането на служебното правителство? След като служебният премиер Главчев ще отговаря сам за всичко и за всеки? На този фон, кандидатът за служебен премиер трябва да бъде високо оценен за смелостта да даде съгласието си и да поеме България в този сбъркан за нея етап от развитието й. Тогава за кого натежава повече ползата от това, че парламентът си осигури непрекъсваемост….Сами си отговорете! А аз ще пожелая успех на служебния премиер Главчев и ще чакам произнасянето на Конституционния съд, преглеждайки за кой ли път онова негово прословуто решение №3/10 април 2003 година, което определих в други мои публикации като учебник по темата – що е то форма на държавно управление и форма на държавно устройство. В него ще намерите и много от отговорите, свързани с противоконституционността на т.н. „реформи” в Основния закон на държавата.

error: Свържете се с автора за разрешение!!