…… и со малце кьотек”
А според някои сведения тази фраза на министър-председателя Андрей Ляпчев звучала и като „Со кротце, со благо и со малце кьотек (бой)”. В смисловия си фокус тя остава в сферата на политическия фолклор, но може да бъде отнесена към всеки подход, който пречи на управлението то да се случва по начин, очакван от гражданите. И затова не са достатъчни нито добронамереното подканяне, нито изчакването или добрата дума. Ще трябва и малко кьотек (бой). А кьотекът в днешната ситуация са поредните предсрочни парламентарни избори. Ако ние като граждани не сме го разбрали, очакват ни следващите скорошни осми предсрочни избори през последните три-четири години. Три-четири години изгубено време! Време, което при една зряла политическа класа можеше да се превърне в добавена стойност към българската демокрация. Затова от метафоричното звучене на „со кротце, со благо”, време е като избиратели да се сетим за продължението на израза:”…. и со малце кьотек”.
Без съмнение в казаното от мен в други мои предишни публикации, аз продължавам да съм на мнение, че сегашната политическа класа не е в състояние да ни извади от настоящата ситуация. И ако доскоро най-често повтаряното от мен словосъчетание беше „разпад на държавността”, сега можем да добавим и разпад на партиите. А този процес е следствие на много ниското качество на политическа представителност. На фона на появата на партии-фирми, и такива със странни имена, нараства и подозрението за съмнителни амбиции да бъде овладяна държавата и нейните ресурси като се започне с институционализирането на власт чрез депутатстване. Ще се съгласите – заедно с него идват привилегиите, достъпа до финансов ресурс, реализиран и чрез лобиране през различни обществени поръчки. Но показателни са и други техни амбиции – да превземат цялата власт под флага на криворазбраното тълкуване на понятието „парламентарна република”. Така станахме свидетели на изземване на задължения и правомощия на изпълнителната власт и груба намеса в съдебната.
В същото време законодателната власт в лицето на Народното събрание – с бездействието си или с противоконституционните си решения, продължи да руши демократичния ред. Защото има отказ от реализиране на преките му правомощия, свързани с обезпечаване на правовия ред с неотложни законопроекти, дори като тези, обезпечаващи осигуряването на средствата по Плана за възстановяване. Затова пък издирването на „кошаревски свидетели” и „изслушването” на преследвани от правосъдието се оказа най-неотложното „задължение” на парламентаристите ни. Последният хит е “писмото” на избягалия от правосъдие Цветан Василев – според Мирчев от ПП/ДБ, той е „човек с туптящо сърце”, от когото те вероятно очакват – „да сложи Пеевски на мястото му”….За съжаление, това е нивото на тези, чийто мисловен капацитет не може да надхвърли злободневието на дребните им и низши политически страсти. Но пак за съжаление, те са и тези, които формират общественото мнение през всекидневното си присъствие в медиите.
Слабите политици и тези с дефицит на възможности да реализират себе си в позитивен политически план, предпочитат да захранват предизборния огън в избирателите си с точно такива сюжети, като този, свързан с името на Пеевски. Някога той беше шлагер. После го подмениха с Борисов. Сега отново е Пеевски. Сатанизирането и стигматизирането на политическия опонент, който застрашава собствената ти електорална подкрепа, не е от днес. Типично е за идеологически слабите партии. В тази връзка рискуват онези, които се хванат за похвърлената им примамка и решат да участват в някакъв предизборен “антиПеевски фронт”. Така те го правят герой на фона на спекулации и митове за неговото всемогъщие, след като го атакуват с „голата истина” как е превзел цялата държава. Гарантирам ви, че отдавна избирателите вече не се хващат. За много от тях, той казва онова, което те искат да чуят. Това е обратният ефект, когато някои политици са движени в действията си от неблагоразумието “да топят другарчето”, с което съвсем скоро са пили с него „мазно турско кафе” и „са седяли в скута му”, докато се случи Конституцията.
Впрочем темата за промените в Конституцията, въпреки че в 90% те получиха “черен печат” от Конституционния съд, очаквано се възобнови с темата за ВСС и избора на нов Главен прокурор. Виждам и чувам как коментатори и журналисти, обслужващи определени политически мераци, не са се отказали да се бъркат в независимата съдебна власт, дори след шамара, който получиха от КС. И тъй като на фона на предизборната кампания, тази тема продължава да се поднася на слушателите и на зрителите спекулативно, аз ще направя нещо по-различно, като се опра на фактите. А вие сами решете дали този ВСС може да продължи да реализира правомощията си и дали неговите решения са легитимни.
Ако си спомняте на 12 юни 2023 г., ВСС с 16 гласа освободи Гешев от поста му. Преди това обаче той атакува измененията в ЗСВ и НПК в Конституционния съд. На 22 юни 2023 г. Висшият съдебен съвет откри процедура за избор на главен прокурор. Пет дни по-късно – на 27 юни, Конституционният съд допусна до разглеждане искането на Гешев. А на 6 юли с.г. процедурата бе спряна до произнасянето на КС. Решението беше взето на основание чл. 54, ал. 1, т. 4 от АПК, според който административният орган спира производството, когато КС е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон. На 26 юли 2024 г. КС обяви, че няма проблем с измененията в НПК и ЗСВ и по-специално с намаляването на необходимото мнозинство за избор на главен прокурор. Така след произнасянето на Конституционния съд, отпадна основанието за спиране на процедурата. Заради това Прокурорската колегия предлага на Пленума на ВСС да я възобнови на основание чл. 55, ал. 1 от АПК“.
Моето мнение е, че всичко извън горните факти, и като вземем предвид решение на КС по дело 7/27 септември 2022 година, отново възобновеният сюжет за легитимността на ВСС и на неговите решения, е пореден опит да се влияе на независимита съдебна система, което води до нарушване на Конституцията. И тъй като не искам да се повтарям, може да си припомните моята публикация от юли 2023 година – “Принципът на мандатност е демократична ценност”, в която много подробно се позовавам на въпросното решение на КС. В нея аз изведох като много важен акцент – „континуитетът на държавното управление не допуска с действие или с бездействие Народното събрание да възпрепятства принципа на мандатност на държавните органи”. Обратното ще означава, че законодателният орган “подрива демократичния ред”. В този контекст, не е ли шокиращо, че призваните да прокарват законодателството и да пазят Конституцията, си позволяват с бездействието си да оставят много държавни органи да функционират с изтекъл мандат. Народното събрание не е изпълнило задължението си по избора на парламентарните квоти, докато в същото време се опитва да възпрепятства или да ограничава дейността им.
ВСС следва да изпълнява своите функции до избиране от НС на нови членове от неговата квота. Конституционно недопустимо е да се преустанови дейността му автоматично и за неопределено време, както е и недопустимо изпълнителната или законодателната власт да се опитват да възпрепятстват или да ограничават неговата дейност, произтичаща от конституционно определените му правомощия до момента на избор на нов ВСС. Във въпросното решение КС използва словосъчетанието „несъщинско удължаване” на мандата. Според КС, говорим за „защитен маханизъм, приложим в изключителни ситуации и ако не бъде приложен в случая, ще се стигне до там – Народното събрание с бездействието си да закрие орган на съдебната власт. Конституцията не го допуска, защото така ще бъде нарушен баланса. A привеждането, на който и да било орган в невъзможност да функционира, засяга този баланс. И нека си признаят, говорим за отказ да се следва правовия ред в държавата. И от кого – от политиците! От тези, от които очакваме да са най-ревностните защитници на правовата държава. Со кротце и со благо ли? Време е и за “со малце кьотек”. Защото Андрей Ляпчев, с когото се свързва тази фраза, е казал и нещо друго, което днешните политици не знаят или не помнят:”Всички трябва да търсят допирни точки за обща работа в полза на Родината”.
Предизборно време е! Ти решаваш!
