УЧИЛИЩЕН СОЦИАЛЕН ТЕАТЪР

социален театър
Време за четене: 3 минути

Моят авторски проект “Училище за идеи” стартира през 2007 година с т.н. Клуб по мислене. Заниманията в него се провеждаха във времето за възпитателна работа в Полуинтернатните групи. Впоследствие той се трансформира в извънкласна форма – т.н. Час по мислене. В него децата придобиваха солидни знания и умения за практическо мислене по Системата за латерално мислене на професор Едуард де Боно. Породи се потребност за по-мащабно приложение на наученото. Така се появиха Детски парламент, Клуб “Приятели на книгата”, Работилница за детска инициатива, Клуб на помощник-учителя, Час по бизнес и учебна фирма “Дизайн-студио” ООД. Включвах ги постепенно, като модули към основното обучение по мислене. И тъй като, посещавайки този сайт, навярно вече сте разбрали колко много ценя споделянето на знания и опит с другите, аз имам намерение да ви разкажа за тях в няколко последователни публикации. Днес ще стане дума за Училищен социален театър. Нарекох го така, защото осигурява не само възможности за творческа изява, но стимулира и социалната чувствителност на учениците. Те придобиват знания и умения по превенция и борба с различните негативни явления – агресията, зависимостта от наркотици, тютюнопушенето. Сама  по себе си, мисията на Училищния социален театър е ориентирана към социализацията на децата. Това се постига чрез ранното им включване в една специфична социална дейност, осъществявана със средствата на словото и на сценичното пресъздаване на житейски ситуации и случки, взети направо от училищния живот. Една от целите е и формирането на нов тип гражданска активност и утвърждаване на положителните ценности, които  ръководят  нашето поведение и взаимоотношенията ни с останалите.

Училищният социален театър e културно-образователна извънкласна форма, която използва сценични форми на театрална игра – сценки, етюди, скечове, диалози, рецитали. Целта е изграждането и утвърждаването на участниците като една малка социална група, която да е функционираща и продуктивна, да се включва в кампании и граждански инициативи, както и самата тя да инциира такива. Положителното в цялата дейност е, че няма тематични ограничения и децата сами могат да предлагат и да определят сюжетната насоченост. Вече стана дума за превенцията и борбата с отрицателните явления, както и за ценностното утвърждаване на положителното. Но с времето, в програмата започнахме да включваме и теми, свързани с календара на различни годишнини от исторически събития и дати от живота и дейността на дейци на  национално-освободителните ни борби, както и на български творци.

Училищният социален театър създава среда за индивидуална и групова изява. Принципите на организация съответстват на парадигмата за “учене чрез правене” и “учене чрез взаимодействие и сътрудничество”. Самото пресъздаване на социалните теми, преминава през етапа на активно боравене с информация и нейното интерпретиране чрез изразните средства на сценичната игра. Включването  в подобен процес дава възможност за придобиването и практикуването на различни мисловни умения – прецезиране на издирваната информация, интерпретиране и заизустяване.  А чрез сценичната игра децата развиват своите артистични заложби. Променя се техния естетически вкус към езика и вербалното изразяване. Осъзнават колко важно е да можеш да формулираш и да отправяш послания, влизайки в ролята на активен гражданин. Ориентират се в понятия като сценичната  реч и сценично поведение.

Училищният социален театър има ясно формулирана мисия и цели. Той се превръща в част от училищната политика за ранна социализация на децата чрез извънкласните форми за гражданско образование. Но той може да се реализира и във времето за възпитателна дейност в полуинтернатните групи, като се предвиждат занимания, които са веднъж седмично. Цялата дейност се планира за период от една учебна година. Тя e съобразенa с училищния календар за културно-възпитателна дейност, с националния календар на МОН, както и с участието в различни национални и регионални кампании.

Моите анализи показват, че участието в Училищния социален театър е една добра възможност да се придобиват социални умения за решаване на едни или други проблеми, свързани с различни ситуации в училище. Децата пресъздават действителни отношения и действителни случки, но вече поднесени чрез средствата на социалната игра. Помня, че с голям интерес се посрещаха сюжетите, свързани с борбата с тютюнопушенето и агресията. Те изглеждаха реалистични, което предизвикваше необичайна съпричастност и у изпълнителите, и у публиката. Още повече, че децата вземаха участие в разработването на сюжетите, което ги правеше достоверни. Заедно с това вървеше и един процес на идентифицирането им като активни граждани. Научиха се да ценят възможността да изразяват грамотно и компетентно своето лично отношение към значими социални проблеми, касаещи обществения и училищния живот.

Ако трябва да обобщя групата компетентности и умения, които учениците придобиват, бих споменала няколко по-важни – социална компетентност, езикова грамотност, боравене с информация и нейното интерпретиране, сценично поведение и сценична реч, творческо и критическо мислене, комуникативни умения, формулиране и отправяне на послания, работа в екип.

error: Свържете се с автора за разрешение!!