След дългата изборна нощ очаквам да има отрезвяване. Надявам се опиянените от 4-9-те % да са отрезнели, защото решенията, които трябва да се вземат предстоят и те са за държавата и за България. Истината е една – ако не греша, това е 14-та победа на Бойко Борисов и на ГЕРБ и 4-та на парламентарни избори. Резултатите са неоспорими – също толкова, колкото и народната воля. Поставяйки коалицията ГЕРБ-СДС на първо място, посланието на избирателите е – искаме тази коалиция да ни управлява, но заедно с онези, които подкрепят категорично реализираното от ГЕРБ досегашно евроатлантическото развитие на България, което трябва да продължи. Те казват и още нещо – на фона на тежката КОВИД криза и последствията от нея, държавата има нужда да разчита на опита и на експертизата на точно тази партия. И най- важното – на лидерството на Бойко Борисов, който си извоюва ролята на първостепенен политически фактор не само у нас, на Балканите, но и в Европа. Затова определям като необмислени политически и като преждевременни всякакви разговори за него, свързани с мястото му извън ПП ГЕРБ, извън политическия живот и извън управлението на България.
Демокрацията работи така – първи е този с най-много мандати. Всички надолу по вертикала на класацията представляват по-малки и още по-малки отрязъци от народния вот. И това също е според демокрацията. Да се говори, че някакъв “протестърски фронт” бил победител, е нон сенс. Не, не е победител, защото няма такъв! Разбирам ги “трубадурите” на ДеБъ, че говорейки така се “отблагодаряват”, но е много пресилено да се казва, че тази коалиция била “естествен носител на протестния вот”, според един среднощен коментар. Ще подходя шеговито и ще кажа, че естественият носител бяха “Дионисий и сие(да се подразбира мутрите)”. Аргумент, че не е имало и няма протестен вот е, че нов политически субект не се появи, както не се появиха и нови лица.Това са парчета от БСП/БКП, откъснали се през годините, които днес са като орел, рак и щука. Да постигнеш 4-5% при цялата неяснота около идейната платформа и съмнения за реалното съществуване на партията или коалицията, е само напомняне, че “кирпичът е от кал и слама” и е въпрос на време пороят да го отнесе. Такива случаи нашият политически живот познава не малко. Що се отнася до ДеБъ, те са една шепа стари муцуни от статуквото, от което те напразно се опитват да изгонят себе си. Затова и снощните турове на Ристьо по телевизиите са по-скоро изблик на безпричинно самочувствие. Очевидно е, че тeхният резултат е комулативен от процентите в предишни избори на настоящите участници в тази коалиция. Но моето впечатление от данните е, че има и едно разминаване на потоци от избиратели в двете посоки – от ДеБъ към дясната коалиция ГЕРБ-СДС, но и от други партии – към ДеБъ.
Не искам да го пиша, но оня с “дебилите” май излезе прав, предвид резултатите от изборите. Досещах се и бях готова с повечето отговори на мои въпроси, породени още в предизборната кампания и продължили в дългата предизборна нощ. Останах до края, очаквайки да чуя потвърждение на една от моите прогнози. Няколко таблички бяха достатъчни, за да се убедя, че съм била права. Затова не изпаднах в шок, а болката ми за държавата и за България стана по-силна и пареща. Тези, които ме познават, често са ме чували да казвам, че ще стигнем до момент, в който няма да има кой да управлява България и да работи в държавните учреждения. И тази тема мога да развия и аргументирам не в един, а в няколко тома. Единият непременно ще е посветен на два факта от снощните анализи на социолозите – на първо място по обхват на избирателите между 18-20 години е ИТН, а 70% от всичките гласували за тази партия са от село. Спирам до тук, защото много ще са тези, които ще се почувстват засегнати от моите думи. Затова временно ще предпочета многоточието, което е дълго, тежко и МНОГООООООООЗНАЧИТЕЛНО………………..Защото управлението на държавата в условията на тази тежка световна криза не става с трака-лака на чалгата, а с образование и експертиза – адекватни на Четвъртата технологична революция. Затова тук няма място за аплодисменти, а възхваляващите 19-те % на тази партия трябва да замълчат, защото това e трагично – също толкова колкото драматично-трагичена е краха на БСП.
Говоренето за “победата на протестърския вот” не се случи – по начина, по който това се обяснява в политологията. Очевидно за спонтанност и автентичност на “въстанията” за сваляне на законна власт не може и да става дума. Истината е, че задкулисието спретна преврат и за целта извади едни стари муцуни, представяне като “нови” лица. Няма как да са такива нито Манолова и сие, нито Трифонов, а тези от ДеБъ са част от статуквото на българския преход. Вкупом те са хибридките в битката срещу утвърдилата се като системна демократична ПП ГЕРБ и нейния лидер Бойко Борисов. Убедена съм, че без ясна идейна платформа – разбра се още в предизборната кампания, те нямат бъдеще нито поединично, нито заедно. И докато ги има – ролята им може да е единствено разрушителна за демокрацията и за държавността. Убедена съм, че някакво – тяхно правителство ще приключи много скоро. А евентуалната им следизборна “игра” за отстраняване на ГЕРБ от бъдещо правителство ще ги доубие преждевременно, особено ако целта им е да направят услуга на Радев и да се стигне до служебно правителство.
Що се отнася до БСП, там нещата са драматично-трагични. А може би наистина е дошло време за една не толкова голяма лява социалдемократическа партия. Може би тези избори са били момента това да се случи. Резултатите й на изборите позволяват разсъждения в много посоки, но най-важните от тях касаят лидера й Нинова, идеологията, вътрешните й проблеми и организационното й състояние, експертизата на кадрите й и политическото й поведение през този парламентарен мандат. В този контекст се сещам, че в една от последните ми публикация за предизборната кампания се опитах да обясня умълчаването на Радев, като предположих, че навярно някой го е посъветвал да се спре с публичните изявления, защото те работят срещу БСП. Истината е, че през мандата си той изостави много от конституционните си задължения на президент и навлезе изцяло в полето на социалистическата партия, изземвайки ролята й на опозиция. И не само това – вероятно задкулисно е лидирал процеса на обособяване на тези уж нови политически субекти, които са използвали основно ресурса от избиратели на БСП. Сега той очаква да му се отблагодарят. Ослушайте се, огледайте се! Ако чуете някой да говори за нови избори, то става въпрос за служебно правителство. Затова и не се изненадах кой и защо обвързваше изборните резултати с водещата роля на Радев. Едва ли точно в този момент е добре за България, ако Радев “кара влака”. Той е в края на един провален от конституционна гледна точка президентски мандат. Знам ли, навярно вижда положителен шанс в служебното правителство, предвид заявената кандидатура за втори мандат. Но то може да се окаже и с негативен знак – дори да го запрати и извън политиката.
По-важното сега е да се знае, че въпросът не е само да се сформира мнозинство за ново правителство, което се свежда до аритметика. Важни са политическите параметри за преодоляване на здравословната криза и за възстановяване на онези икономически сектори, които бяха най-тежко засегнати и да продължи надграждането на започнатато от ГЕРБ. Греши онзи, който си мисли, че на този етап може без ГЕРБ да продължи управлението на държавата. Тази партия успя да формира една устойчива демократична общност, която няма да допусне да се реализират мераците на някои да рушат общопризнати завоевания на демокрацията. Както няма да позволи и да се сменя посоката, каквото се гласи да прави Христо Иванов, съдейки по изявлението му снощи. Истинската политика предстои, както казват политолозите, защото времето на истинските политици идва след изборите. И както каза Борисов в краткото си изявление – “и без Борисов, и без ГЕРБ ще съмне”, но кой от тези с 4-9-19% се е справял с толкова много кризи, освен Борисов и ГЕРБ. Сега не е време да се жертва България и нейните интереси. Никой от нашите партньори в ЕС и в НАТО не би погледнал положително на всеки опит да бъде извадена страната ни от зоната на сигурността и стабилността. Прав е премиерът, че е време и ние да се поучим от мъдростта на европейските политици, които в тази криза се обединяват в името на техните нации. Твърдението, че народът не иска ГЕРБ бе опроверган – ГЕРБ пак са първи. Няма време, защото държавата трябва да продължи да работи на бързи обороти. Нестабилността в държавата ще е лош сигнали към Брюксел и може да загубим много пари – важни за излизане от кризата и за спасяване доходите на българските граждани.
