ГЕРБ водеше смислена кампания, ориентирана към бъдещето и постигна поредната си победа. Когато това се случва за дванайсти път за период от десет години, изводът може да е само един – партията е утвърден политически субект, който е добре структуриран в организационно отношение. Печеленето на избори от ГЕРБ е знак за доверие. Тези победи са и аргумент, че партията може и знае как да управлява държавата. Но това не попречи на червени шамани да внушават как “ГЕРБ си отива”, “ГЕРБ е в разпад”. В същото време те знаят, че тази партия е добре структурирана и вече е обхванала различни сегменти от обществото, за което принос имат и създадените младежки, женски и браншови организации. Лидерът й Бойко Борисов продължава да демонстрира политически усет към всяка възникнала ситуация и притежава бързи рефлекси за реагиране и решаване на проблем. Това няма как да не се отразява и на личната му харизма, и на доверието на хората.
ГЕРБ проведе една успешна кампания, що се отнася до нейното публично изражение. Партията рестартира онова, което към този момент липсваше на българските граждани – да се носи отговорност, като нещата се назовават и се покриват с реципрочни действия и мерки. Борисов прецени навреме, че трябва решителност, когато става въпрос за справедливост не на думи, а с действия. В този контекст, смея да се надявам, бъдещият контролен орган и неговата дейност да не е само имиджова стъпка, а процес с бъдеще. Мисля също, че в ГЕРБ предстои и един голям разговор в две посоки – общинските избори и консолидирането на електората. Партията трябва да си върне онази част от периферията, която изгуби. Задължително е за целта да бъде разработена ефективна комуникационна стратегия и “заковаване” на приоритетите, свързани с повишаване жизнения стандарт и доходите на населението за времето до края на мандата. Партията има възможност да внася промени с надграждане за един по-дългосрочен период. Това при всички случаи ще укрепи доверието на гражданите, че стабилизацията ще продължи да е процес.
Ако на ГЕРБ не им достига нещо, както и на правителството, е стратегия за публичното артикулиране на политиките и на постигнатото. Според мен, има комуникационен проблем. На хората трябва да им се говори всеки ден накъде ги води управляващата партия. Имам усещането, че в ГЕРБ си мислят, че хората знаят и виждат всичко, което правителството прави. Аз не мисля така, особено след ефекта от “репортажните” включвания от джипа на Борисов. През камерата на един телефон хората успяха да видят какво се случва днес в България – индустриализация, инвестиции, усилено строителство, променен облик на населените места и на цели райони…Но те разбраха също, че медиите не отразяват свършеното или го правят частично и не е информационен акцент, макар че е с голям ефект за икономическото развитие. Причините са добре известни – медийна политика по политическите предпочитания на собственика, страх от подозрение, че може да им лепнат „проправителствени”, а и заради рейтинга. Нали по-важно е рано сутрин да ни залеят с МВР-бюлетина – кой кого е убил или кой е шофьорът, премазал куче с колата си.
Ще ми се да кажа нещо за ДПС и ВМРО. Няма съмнение, че ДПС следва една тенденция в публичното си присъствие, демонстрирайки лоялност към НАТО и европейските ценности. Борят се за общественото внимание, напомняйки, че водещи за партията им са националните интереси. Усещането е, че следват някакъв модел на цивилизационно поведение, и че в партията им нещата изглеждат консервативни и подредени, поради това обществото не може да очаква изненади от тях. Но те имат един проблем – начина, по който комуникират с опонентите си от “Обединени патриоти”. Препратката им към наричаните от тях “национализми” постоянно ни напомня за “скачените съдове” – сравнение от прехода. По-нормално щеше да е, ако опонирането между тях се стесни до политически доводи относно дадена гледна точка. Не разбрах и каква беше тази категоричност, с която ДПС обещаваше на избирателите как след изборите ще свалят правителството. Гледайки някои от предизборните им репортажи, установих също, че агитационното им говорене не се различаваше кой знае колко от това на БСП.
Трябва да отбележа, че ВМРО е втората партия след ГЕРБ, спрямо която бе приложена “черна” кампания, но те успяха да запазят спокойствие. Двете места дойдоха някак естествено. Дано този успех да ги мотивира да помислят как в бъдеще да постигнат по-категоричен публичен ценностен образ. Отказът от агресивна лексика е положителен знак и те изглеждаха по-обрани, и по- европейски. Тази промяна подхожда на партия, която е решила да развие системния си характер. Допълнителен шанс за привличане на по-широка аудитория й дава участието в управлението. Окончателното отлепване от старото впечатление, измъкването от сенките на крайни националистически настроения и изчистването на геополитическия образ, трябва да са част от бъдещето на ВМРО. За повечето хора консервативният патриотизъм е умерен. Не е време да се правят на “айдуци”. Между другото, и от трите партии на “Обединени патриоти” се очаква да проявят политическа зрялост, свързана с участието им в сегашното управление.
Като заключение към българските партии – нека да градят репутация, като се научат да задават въпроси към политическите си опоненти и да отговарят на въпроси, когато ги задават на тях. А на евродепутатите ще припомня, че те са в европейския парламент по волята ни. Спекулативното говорене срещу България, заради тяснопартийни интереси, шмекеруването и манипулирането с фалшиви новини, не може да е национална кауза.
