“Един народ е избиван. Къде? В Европа. Има ли свидетели? Има един свидетел: Целият свят. Виждат ли го правителствата? Не. Ние ще накараме европейските правителства да се зачудят, като им разкрием нещо, а то е: престъпленията са престъпления и те не са позволени на правителствата, тъй като на отделния човек не е позволено да бъде убиец. Европа е солидарно отговорна, защото, което става в Европа, се върши от Европа, ако съществува някакво правителство див звяр, то трябва да бъде третирано като вид звяр… Дошъл е моментът да се издигне глас!” Казал го е Виктор Юго в защита на българите, подложени на жестокости по време на Априлското въстание през 1876 година – пред френското Национално събрание! Но те звучат изключително актуално и днес! Защото винаги “има часове, когато човешката съвест взима думата и заповядва на правителствата да я слушат.”
Днес ужасите на руско-украинската война предизвикват гнева на целия свят – 141 държави подкрепиха резолюцията на ООН – без три, които подкрепят Русия. След първоначалното привидно безразличие, световните лидери започнаха да се събуждат, изпреварени от всеобщия гняв на обикновените граждани. Протести в защита на украинците и тяхното право да са свободни и независими се организираха и продължават да се организират в много европейски градове. Международният информационен обмен ни прави свидетели на нещо много възмутително за ХХI век. Затова своята подкрепа за Украйна и за украинския народ изразиха видни представители на политиката, науката, изкуството… Сигурна съм, че ако Макгахан, Чарлз Дарвин, Херберт Спенсър, Томас Харлайл, Джон Ръскин, Уйлям Морис, Джордж Хоуел, Хенри Бродхърст, У. Р. Кремър, Толстой, Менделеев, Ян Неруда, Светоплук Чех, Константин Иречек, Гладстон и други като тях, не биха мълчали и днес, както го направиха преди 145 години в защита на българите. А Фьодор Достоевски би се провикнал, както тогава: „О, цивилизация! О, Европа!… Да, да бъдат проклети тия интереси на цивилизацията и даже самата цивилизация, ако за нейното съхраняване е необходимо да се одира кожата на хората!“
Свободата и стремежът към независимост е национален стремеж на всеки народ. Историята е записала много примери на изява на свободолюбивия български дух. Помним, че не винаги успехът е бил с нас и на страната на справедливостта. Но и Чипровското, и Априлското въстание са постигали своите политически цели – отзвукът в цивилизования свят е огромен, а вратата към истинската свобода е била отворена. Дали защото човешката памет е къса, но историята никога не забравя случилото се преди нас. Тя оставя винаги следи за онова, което да събужда нашите човешки рефлекси за опазване на живота и на онези ценности, които ни помагат да градим, а не да рушим. А какво ще запази за бъдещото случващото се днес в една европейска независима държава като Украйна? Но също и как да обясним на днешните и на утрешните поколения, че в ХХI век е възможно да се водят войни за завладяване на чужди територии и се отнемат човешки животи?
Нещо сме пропуснали ли? Или до там сме деформирали нашето отношение към света, че сме започнали да възприемаме войната за нещо обикновено? Но смисълът на човешкия живот не е ли във вдъхновението да се създава, а не да се убива и руши? Затова е време да се освободим от тежестите на “мъртвите“ си души и да си отговорим какво сме готови да жертваме днес и какво да подкрепяме. Така както са го правили много преди нас. Затова колкото пъти стане дума за Свободата, толкова пъти се сещам за Дон Кихот: ”Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората…За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва живота, както и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.” Днес наистина “е дошъл моментът да се издигне глас!”…
Слава на всички, които в името на Свободата са жертвали живота си и на тези, които го правят и днес….
*Виктор Юго
