Би било идеално Тръмп да ни принуди да подпишем нова версия на Будапещенския меморандум
Петро Герасименко, Zahid.net
Историята има склонност да се повтаря. Сега много украинци са шокирани от поведението на администрацията на Доналд Тръмп, която оказва неформален натиск върху официален Киев да се съгласи да даде на Русия Донбас. А също и да се съгласи с някои други предложения на Москва, ограничаващи украинския суверенитет. Украйна обаче вече преминаваше през етап на руско-американски натиск. Тогава двете държави активно координираха усилията си да ни лишат от ядрени оръжия.
Има нещо неестествено и нелогично в обсесивното желание на някои американски политически елити да бъдат приятели с Кремъл. Когато Съветският съюз беше на прага на колапс, Вашингтон не празнуваше предстоящата победа над стратегически враг. Белият дом беше зает със съдбата на Руско-съветската империя. Основната грижа на администрацията на Джордж Х. У. Буш беше да запази съществуването на модернизирана версия на СССР с център в Москва. Политиката на Белия дом по това време беше да игнорира стремежите за независимост на републиките от Съветската империя. Администрацията на Буш изрази резерви относно „убийствения национализъм“. И ясно заяви, че не одобрява желанието на украинците да обявят независимост.
След неуспеха да спаси Съветската империя, американската политика не претърпя съществени промени. Тя остана московско-центрична. В началото на 90-те години Съединените щати продължиха да гледат на Украйна през призмата на отношенията с Русия. Нещо повече, Москва и Вашингтон обединиха сили, за да окажат съвместен натиск върху Киев по въпроса за ядреното разоръжаване.
Лишаването на Украйна от ядрения ѝ статут винаги е било приоритетна задача във външната политика на Кремъл. На 30 ноември 1991 г., ден преди всеукраинския референдум, руският президент Борис Елцин и президентът на САЩ Джордж Х. У. Буш обсъждат в телефонен разговор важността на бързата денуклеаризация на Украйна. Елцин ясно дава да се разбере, че смята този въпрос за един от приоритетите. Той също така изразява мнение, че без съгласието на Киев да се откаже от ядрените си оръжия, Съединените щати не трябва да признават украинската независимост. В същото време руският президент деликатно моли Америка да бъде настоятелна и да окаже натиск върху Украйна, защото Русия не може да предявява подобни претенции към Киев при тогавашните условия.
Вашингтон се вслуша в съвета на Кремъл. През декември 1991 г. президентът Джордж Х. У. Буш и държавният секретар Джеймс Бейкър направиха няколко изявления, в които подчертаха, че „вече не се нуждаем от ядрени държави“. Под тези държави, разбира се, те имаха предвид не Русия, а Украйна и други бивши съветски републики. Те също така ясно заявиха, че очакват тези, които се стремят към пълна независимост, да се присъединят към Договора за неразпространение на ядрени оръжия.
В следващите години Русия и Съединените щати обединиха сили, за да принудят Украйна да се откаже от ядрените оръжия и системите за тяхната доставка. Руският президент Борис Елцин, по време на разговорите си с американците, многократно подчертаваше важността на разоръжаването на нашата държава. И Вашингтон не се свени да използва дипломатически натиск и завоалирани форми на влияние, за да постигне целта си. Ако Украйна не се съгласи да се отърве от ядрения си потенциал, тя може да се изправи пред международна изолация, проблеми в сътрудничеството със световните финансови институции. И дори икономически санкции.
Американският президент Бил Клинтън, подобно на Доналд Тръмп, също постави крайни срокове за Украйна. Белият дом наистина искаше окончателното принципно споразумение на Киев за премахване на ядрените оръжия да бъде подписано по време на държавното посещение на американския лидер в Москва на 12-15 януари 1994 г. Затова те форсираха процеса, настоявайки, че е в интерес на Украйна незабавно и безрезервно да продължи ратифицирането на Договора за неразпространение на ядрени оръжия и да се придържа към неговите ангажименти. Интересното е, че както и сега, въпросът за гаранциите за сигурност за Киев всъщност не е занимавал американската администрация. По време на среща с украинския президент Леонид Кравчук на летище Бориспол на път за Москва на 12 януари, Клинтън ясно заяви, че ако Украйна откаже да се разоръжи, ще я очакват сериозни последици. Два дни по-късно Кравчук подписа Тристранното споразумение, което се превърна в ключова стъпка към лишаването на Украйна от ядрен статут.
Ако не беше съвместният и координиран натиск от Москва и Вашингтон, може би щяхме да успеем да запазим поне тактически бойни глави или стратегически самолети и ракети. Въпреки че Русия никога не е крила остро негативното си отношение към наличието на оръжия за масово унищожение в Украйна, през 90-те години на миналия век тя очевидно не беше в най-добрата форма да реши такъв важен въпрос самостоятелно. Трябва обаче да отдадем заслуженото на Кремъл: той успя да намери мощен съюзник. Младата украинска държава не успя да устои на едновременния натиск от Америка и Русия. И въпреки това подписа документ, известен като Будапещенския меморандум.
Сега историята се повтаря. Въпреки че реалностите са съвсем различни. Това, което Путин не можа да постигне с военни средства, той иска да постигне с дипломация. Кремъл полага значителни усилия да използва желанието на Тръмп за мир и неговата външнополитическа късогледство и самоувереност, за да осъществи собствените си имперски планове. Изглежда, че до известна степен успява. В медиите се появяват все повече доказателства, че администрацията на Тръмп оказва натиск върху Украйна и изисква тя да се съгласи на териториални отстъпки: даване на целия Донбас на Русия. Поставя срокове, изнудва чрез съкращаване на военната помощ. Освен това има сигнали за желанието на САЩ да установят тясно икономическо сътрудничество със страната агресор и да печелят пари от руски суровини. В същото време, както и през първата половина на 90-те години, Вашингтон не проявява особен ентусиазъм за предоставяне на гаранции за сигурност на Украйна. За Тръмп идеално би било да ни принуди да подпишем нова версия на Будапещенския меморандум, който не ни задължава с нищо.
Американското правителство се ръководи от напълно погрешна логика, изграждайки отношенията си с Кремъл. В края на миналия век това бяха мечти за демократична Русия като надежден стратегически партньор, единственият в постсъветското пространство, който би могъл отговорно да се разпорежда с ядрени оръжия. Сега Тръмп и неговите преговарящи фантазират за успешен бизнес с Москва. И си мислят, че ще успеят да я откъснат от Китай. Разбира се, никой не споменава моралните аспекти, руската агресия или нормите на международното право.
Вторият тактически съюз между Руската федерация и Съединените щати за оказване на натиск върху Украйна не може да бъде случаен. Той е следствие от глобалното късогледство и синдрома на очарование от Русия, който, за съжаление, е широко разпространен сред западните политици. Засега Киев се опитва да не се поддава на съвместния руско-американски натиск. Но дали украинските власти ще издържат на този натиск, засега не е ясно.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие – Росiйско-американський пресинг Украiни. Було б ідеально, якби Трамп змусив нас підписати нову версію Будапештського меморандуму, Петро Герасименко, Zahid.net
https://zaxid.net/statti_tag50974/
