Дали ще има достатъчно оръжия и средства, за да бъде отблъснат агресора, зависи от обществената подкрепа на западните държави
Петро Герасименко,Zahid.net
В началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна в света имаше много илюзии. Една от тях е надеждата за руската революция. Не е тайна, че дори някои опитни политици от световна величина допуснаха възможността за масови протести на територията на Руската федерация. Бяха направени предположения колко руснаци трябва да умрат в Украйна, така че руснаците в тяхната империя да започнат да разбират нещо и да се бунтуват. Както се оказа, това е просто ненужна загуба на интелектуални ресурси.
Убеждението, че руснаците масово ще излязат на улицата срещу Путин и войната, която той отприщи, беше особено разпространено в първите месеци след 24 февруари. Но в основата му имаше малко рационално зърно и почти никаква историческа основа. Сега Украйна и Западът берат плодовете на своите съблазнителни, но неоснователни илюзии. И те са принудени бързо да коригират стратегията си, като се има предвид, че войната се превърна в продължителен конфликт. След 20 месеца война руското общество дори не мисли да протестира. Напротив, сплотява се още повече около кремълския диктатор и ентусиазирано подкрепя неговата кървава агресия. Нито тежките загуби във войната, нито санкциите, нито заповедта за арест на Путин промениха руското обществено мнение. Но трябва ли това да е изненадващо? Не, ако познавате добре руската история.
Успешна революция, която води до свалянето на диктатура, авторитарен режим и променя баланса на отношенията между правителството и народа в посока разширяване на правата на гражданското общество, е непознато явление в руската история. С появата на отделно княжество през 14 век Москва винаги се развива като държава от азиатски тип. Да, руснаците винаги са обичали да се правят на европейци. Опитаха се да пробият прозорец към Европа. Но психически държавата им е преден пост на Азия в Европа. Деспотичните традиции на Монголската империя и държавите, възникнали върху нейните руини, оказаха решаващо влияние върху формирането на това образувание. Всъщност Московското княжество може да се разглежда и като една от посоките на еволюцията на великата монголска деспотична империя.
На територията на днешна Русия са се случвали бунтове и въстания, дворцови преврати и политически убийства. Но не и истински класически революции. Единственото историческо събитие, което условно може да се нарече революция, се пада на годините 1905–1907. Но има и свои собствени характеристики. Основните политически опоненти на руското самодържавие по онова време – партиите, изповядващи социалистическо-комунистическата идеология – нямаха за цел изграждането на демокрация по европейски модел. Меншевиките, болшевиките и левите социалисти-революционери искаха да свалят императора, за да установят нова диктатура на пролетариата. Значителна част от революционните демонстрации през 1905 г. се провеждат на територията на националните граници на Руската империя: в Полша, Украйна, Финландия и Кавказ. И техният фон беше поражението на Русия във войната с Япония. Последиците от революцията от 1905-1907 г. са спорни. В края на краищата той завърши с възстановяването на автокрацията, превръщайки новосъздадената Дума в декорация на абсолютна монархия.
Може ли свалянето на автокрацията в Русия през февруари 1917 г. да се нарече пълноценна революция? Съмнително е, защото това събитие се случи в резултат на спонтанен бунт в столицата на империята Петроград, към който се присъединиха разположените там военни части. За седмица или две цялата огромна държава дори не подозираше, че формата на управление и централната власт са се променили в нея. И след това прие тази промяна като факт, който се случи. Перспективите за демократично развитие обаче не бяха интересни и не много ясни за руснаците. Затова те лесно се съблазниха от лозунгите на онези, които призоваваха за установяване на нова комунистическа диктатура. Идването на власт на болшевиките като цяло е класически пример за държавен преврат. Но болшевиките нямаше да успеят да запазят властта, ако не разчитаха на умствените черти на руснаците, формирани през вековете. И сто години по-късно, в новото хилядолетие, руснаците си остават руснаци. Тоест тези, които в своята маса не са способни на революция. Но те възприемат авторитаризма като нещо близко и напълно разбираемо за тяхната мистериозна „руска душа“.
Сега стана очевидна и цялата безсмисленост на създаването и функционирането на рускоезичния телевизионен канал Freedom от март 2022 г. За този ресурс бяха похарчени стотици милиони гривни от украинския бюджет. Целта на неговата дейност беше официално обявена за промяна на общественото съзнание на руснаците с помощта на средства за информационна пропаганда. Очакваше се, че руската публика, изправена пред истината за военната агресия, загубите на фронта, корупцията и други престъпления на Кремъл, внезапно ще се събуди и ще въстане срещу Путин. В идеалния случай това би трябвало да предизвика вътрешна дестабилизация в страната-агресор, масов отказ от мобилизация и вълна от акции на гражданско неподчинение.
Всъщност нищо от горното не се случи. Телевизионният канал Freedom правилно получава средства от украинския бюджет, пуска нови програми и ефектът от това се доближава до нула. Броят на последователите му все още е под 1 милион. Повечето от видеоклиповете на канала имат слаб брой гледания от няколкостотин. И не е факт, че поне половината от жителите на Руската федерация са от тях. Ясно е, че при такива показатели на работа е безполезно да се надяваме на ефективна информационна пропаганда. Но украинските власти не могат да изоставят идея, която не работи. И по инерция насочва нови милиони гривни към телевизионния канал, търсейки „добри руснаци“.
Вместо да блъска главата си в стената на непробиваемия руски упадък, Украйна трябва да насочи вниманието си към работа със западна публика. Защото подкрепата на държавата ни от правителствата на западните страни зависи от общественото мнение в Америка и Европа. И вие можете и трябва да работите с това мнение. Сегашното умерено охлаждане на отношението към Украйна сред западните общества е резултат по-специално от информационния провал на нашето правителство. Невъзможно е да се изгради цялата информационна стратегия само върху президента Зеленски. Американците, европейците и жителите на други региони на света трябва да знаят повече за руската агресия, руския империализъм, руските престъпления и руската диктатура. Но защо руската агресия срещу Украйна застрашава цялата планета.
Украинското правителство има от кого да вземе пример. В началото на Втората световна война американците бяха големи изолационисти и не искаха да се интересуват от събитията в Европа, където избухна нова война. И една от основните задачи на Великобритания беше да работи с американското обществено мнение. В крайна сметка от това зависеше военната и друга помощ отвъд океана. На четвъртия ден от Втората световна война, 4 септември 1939 г., Министерството на информацията е създадено като част от британското правителство. Неговата основна задача беше да „напредва националната кауза пред обществеността у дома и в чужбина по време на войната“ чрез издаване на „национална пропаганда“ и контролиране на новини и информация. Британското министерство на информацията насочи основно внимание към Америка. През 1940 г. излиза филмът „Лондон ще издържи!“. Филмът се фокусира върху ежедневния стоицизъм на обикновените лондончани под обстрел от немски самолети и създава образ на нация, която се бори смело. Той беше показан в 12 хиляди кина в САЩ и намери широк отзвук сред американската публика. Американците нямаха представа, че този филм е шедьовър на британското министерство на информацията. Колкото и да е странно, Великобритания по някаква причина не помисли да направи антивоенната пропаганда сред германците от Третия райх основен акцент на своята външна информационна политика.
Украинското министерство на културата и информационната политика трябва да се поучи от британците. И вместо напразни опити да убедите руснаците, че трябва да уредят нещо, което никога не са правили в историята, започнете наистина да работите с тези, които ни помагат. Защото дали ще имаме достатъчно оръжия и средства, за да отблъснем агресора зависи от обществената подкрепа на западните държави.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие:Марні сподiвания на російську революцію, Петро Герасименко, Zahid.net/
https://zaxid.net/statti_tag50974/
