В името на историческата справедливост трябва да се каже: има практически опит за използване на руски политически емигранти за сваляне на централната власт и изваждане от строя на руската военна машина. Този план беше успешно разработен и приложен от Германия преди повече от сто години. А каква беше основната идея на антивоенния марш на 17 ноември с участието на руските политически емигранти?
Петро Герасименко, Zahid.net
На 17 ноември в Берлин се проведе така нареченият антивоенен марш на руските политически емигранти. Събитието, което беше обявено още през октомври, събра малко хора. Въпреки че в момента в Германия живеят над 1,3 милиона руснаци и хора с руски корени, на митинга присъстваха само 2-3 хиляди участници. Не всички обаче бяха руснаци. Толкова ниската активност на шествието опровергава тезата на руската либерална опозиция, че руснаците масово се противопоставят на войната и очакват с нетърпение падането на режима на Путин.
Руските опозиционери в изгнание упорито се опитваха да уверят себе си и западната публика, че представляват руския народ и имат право да говорят от негово име. Така че те заслужават внимание, медийно отразяване и финансови средства. Три точки станаха официални лозунги на марша: „Против войната. Срещу Путин. Свобода на политическите затворници“. А начело бяха Юлия Навална, Иля Яшин и Владимир Кара-Мурза. Въпреки че медийният образ беосигурен от представители на така наречения „либерален руски опозиционен лагер“, на шествието можеха да се видят привърженици на различни политически течения – от антифашисти до привърженици на RDC и фенове на Навални. Излишно е да казвам, че такъв пъстър ситуационен конгломерат без авторитетен, всеобщо признат лидер не е в състояние да представлява никаква заплаха за руския диктатор.
На митинга се чуха лозунги за края на войната и изтеглянето на руските войски от Украйна. Но специално се наблегна на разграничението между лошия Путин-убиец и добрите руснаци, които изглежда наистина искат мир, но не биха посмели да излязат на протестни акции у дома. Затова те са принудени да страдат и да понесат цялото бреме на войната. Юлия Навална каза: „Трябва да се оженим за онези хора, които в момента са в Русия и не могат да се оженят“. Иля Яшин добави, че хората са се събрали в Берлин, за да кажат: „Путин е военнопрестъпник. Мястото му не е в Кремъл, а в затвора“. Подобна реторика би трябвало особено да зарадва сърцата на западните политици. Те все още вярват в приказката за „демократична Русия“, която с вълшебна пръчка трябва да се появи веднага след падането на режима на Путин. И се надяват един прекрасен ден заселилите се на Запад руски политически емигранти да се върнат в родината си и да сформират правителство. И после – към „демократична европейска Русия“. Всъщност шествията по улиците на Берлин по никакъв начин не представляват заплаха за Путин. Такива мерки могат да се провеждат поне всеки ден: те няма да окажат никакво влияние върху ситуацията в Русия. Антивоенните маршове на руските либерали обаче дават възможност да се отчете фактът на свършената работа пред тези, които финансират инициативите им. Следователно има добри шансове да продължат да получавате подкрепа от тях. Може би това беше основната идея на антивоенния марш?
В името на историческата справедливост трябва да се каже: има практически опит за използване на руски политически емигранти за сваляне на централната власт и изваждане от строя на руската военна машина. Този план беше успешно разработен и приложен от Германия преди повече от сто години. В началото на 1917 г. Германската империя се оказва в трудна ситуация. Войната на два фронта изтощи държавата. Стратегическата инициатива постепенно премина към държавите от Антантата. Икономическата ситуация се влоши. Нямаше достатъчно продукти. Социалното напрежение в страната нараства. Шансовете за победа в Първата световна война непрекъснато се доближават до нулата. Беше необходимо спешно да се намери изход. И германските власти, и генералният щаб насочиха вниманието си към Русия, която също беше пред крах и социален взрив. Дългата война изчерпа ресурсите й. Боеспособността на войските падаше. През февруари 1917 г. автокрацията е свалена в резултат на революцията. На власт идва Временното правителство, което обаче решава да продължи непопулярната война. Но властта му беше твърде нестабилна и несигурна. Във февруарската революция германците видяха реална възможност да изтеглят Русия от войната и след това да насочат всичките си сили на Запад. Като главно действащо лице, което може да осигури разпадането на руската военна машина, Берлин избира Ленин, който тогава живее в Швейцария и мечтае за световна комунистическа революция.
Германският дипломат Улрих фон Брокдорф-Ранцау пише: „Смятам, че според нас е по-добре да се подкрепят екстремистите, тъй като това най-бързо ще доведе до определени резултати. Вероятно след три месеца можем да разчитаме, че разпадането ще достигне до етап, в който можем да разбием Русия с военна сила“. Ленин бързо приема предложението на германската страна да се върне в Русия. През април 1917 г. Германия организира три влака със специален пломбиран вагон, в който пътува болшевишкият лидер, за да достави него и голям антураж от руски политически емигранти в историческата им родина. Подробно беше обсъдено и финансирането на комунистическата подривна дейност. Според някои източници болшевиките са получили грант от германските власти в размер на около 26 милиона златни марки за свалянето на монархията и оттеглянето на Русия от войната. По текущи цени това възлиза на 87 милиона евро. На фона на сегашните разходи на Европа и Америка за помощ на Украйна, това е много скромна цифра.
Уинстън Чърчил веднъж отбеляза, че Ленин е бил докаран в Русия в запечатан вагон „като чумен бацил“. И той изпълни мисията си. Още няколко дни след пристигането на Ленин в Санкт Петербург един от ръководителите на германското разузнаване в Стокхолм телеграфира на Министерството на външните работи в Берлин: „Пристигането на Ленин в Русия е успех. Работи така, както бихме искали.“ По-късно германският генерал Ерих Лудендорф пише в мемоарите си: „Изпращайки Ленин в Русия, нашето правителство пое специална отговорност. От военна гледна точка тази мярка беше оправдана“. Истината е, че Германия не таеше надежда за установяване на демокрация в Русия. Средствата от германския бюджет отидоха за съвсем конкретни недемократични цели: организиране на държавен преврат от представители на една политическа сила. Но резултатът беше постигнат: Временното правителство беше свалено и Русия се оттегли от войната. Идването на власт на болшевиките обаче не спасява Германия от поражение през 1918 година. И повечето от народите на бившата империя не успяха да извоюват независимост и да свалят игото на руския империализъм, който бързо придоби комунистически образ. Но това е друга история.
Ако съвременният Запад наистина иска Русия да загуби войната и да свали режима на Путин с помощта на руската опозиция, той трябва да действа по различен начин. Вместо да губи време в организиране на задгранични маршове с нулев ефект и отпускане на грантове за подпомагане на дейността на руските либерални политически емигранти, струва си да бъде потърсен нов условен Ленин. И да му дадат грант да организира държавен преврат срещу режима на Путин. Проблемът е, че руското опозиционно поле е напълно заличено. Много е трудно да се намерят тези, които са способни на държавен преврат или ефективна антивоенна пропагандна кампания. Но и възможностите на информационната епоха са много по-големи. Историята показва, че превратът и бунтовете в Русия винаги дават по-надежден резултат от народните движения и революции.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие – Гранти для російських політемігрантів.Російська опозиція сумує за Леніним, Петро Герасименко, Zahid.net
