Пази боже, сляпо да прогледа
Доскорошният държавен глава Румен Радев (2027-2026) запазил официалната си страница във Facebook, използвана активно по време на деветте му години като президент, която към момента имала около 443 хиляди последователи, съобщи БГНЕС. В същото време президентът Илияна Йотова комуникирала чрез официален профил с приблизително 43 хиляди последователи.
Във Facebook, профилът на Румен Радев, който подаде оставка и обяви, че ще участва в предсрочните парламентарни избори, все още e към сайта на президентската институция. Това поставя въпроса за българската практика, свързана с официалните социални канали за институциална комуникация, когато те съдържат всички предвидени реквизити, които ги определят като юридически действителни. Те наистина ли са институционални, т.е. свързани са с длъжността на въпросното лице, или – с личността му?
Но да проследим каква е в такива случаи международната практика по отношение на социалните акаунти за комуникация на управници и лидери в САЩ и в Европа. Във въпросния източник*, който аз използвах при подготовката на тази статия, са цитирани няколко примера, в чиято основа е заложен сходен принцип – принципът за институционалност.
Например в Съединените американски щати официалните профили на институциите, в т.ч. и президентският акаунт @POTUS се предава на следващия държавен глава заедно с последователите, като публикациите на предишния президент се архивират и остават публично достъпни като исторически запис.,
Официалният акаунт @Pontifex, използван от Папата на Римокатолическата църква, се наследява от всеки следващ нейн глава. Когато Папа Бенедикт XVI се оттегля през 2013-та година, профилът му се архивира, а същият акаунт започва да се използва от Папа Франциск. Това се случва и след кончината на Папа Франциск и наследяването му от Папа Лъв XIV. Последователите се запазват, защото се приема, че те следват институцията на папството, а не конкретната личност, която е заемала този пост.
Каква е традицията във Франция? Тя е сходна с по-горните примери. Разбирането е, че официалните профили на Елисейския дворец представляват президентската институция. При смяна на държавния глава каналите/профилите остават същите и те отразяват дейността на новия президент, независимо дали това е бил Франсоа Оланд или e Еманюел Макрон.
Във Великобритания комуникацията на британското правителство се води през официалните канали на 10 Downing Street. При смяна на премиера акаунтите не се „вземат“, не се “присвояват” от напускащия политик, както е постъпил Радев. Те запазват институционалната си принадлежност и започват да отразяват работата на следващия министър-председател. Разбирането отново е за институционална приемственост.
И както казах преди това – целта на практиката в посочените примери е да се съхрани институционалната комуникация като процес, вкл. и на равнището на историческата приемственост, т.е. осигурява се исторически континуитет, непрекъснатост и продължение. Когато една президентска администрация се заменя с друга, смисълът е да не се губи приемствеността. А това се постига с наследяване на официалните социални канали за комуникация от новата администрация. Публикациите и последователите на предишния президент – какъвто е нашият случай, се архивират дигитално и остават публично достъпни като исторически запис. Акцентирам – говорим за комуникация, натоварена с институционалността на дадената длъжност, а не – за комуникация, свързана с конкретната личност.
Всъщност не съм изненадана, че Радев, „скачайки” на политическия терен, вероятно си мисли, че излизайки от “Дондуков” 2, той автоматично и със сигурност запазва последователите си. Това иде да ни каже, че не може да излезе от „дрехата” си на действащ президент. Продължава да неглижира и едно много важно обстоятелство – докато е президент, неговият рейтинг е преобладаващо институционален, а не толкова персонален. И ако пришием последователите му като президент автоматично към рейтинга му в сегашното все още неизяснено негово качество (А къде изчезна социологията?), ще е дълбоко погрешно и подвеждащо. Напускайки “Дондуков” 2, той автоматично губи битността и качеството на мажоритарния си избор като президент. Що се касае до посочените 443 хиляди негови последователи като държавен глава, те би трябвало да следват президентската институция, както е в примерите, за които стана дума. А не го следват като конкретна личност.
Повече от ясно е, че в стратегията за въздействие върху обществените нагласи по време на предизборната кампания на все още т.н. „Нероден Петко”, ще ни връща най-вече към двата му президентски мандата. Агитационната пропаганда в негова полза ще разчита на водещ „аргумент” – рейтинга му като президент. Свидетели сме как това вече се случва – през медийния активизъм на приближени „анализатори” и коментатори, обслужващи го социолози и други -ози. Всъщност за какво говорим – партия няма, а „партиен лидер”… без партия има ли? А и какво се е променило, след като той продължава да следва стария комуникационен модел – през Мрежата с поредната видео рецитация или кратък пост, приключващ с “юмручен призив” като този „Да защитим демокрацията!”. Вероятно той добре знае, че комуникацията на живо и в неконтролирана среда е най-слабото му място. Така тръгна навремето и така приключи…За девет години той остана на същото комуникационно равнище и затвърди впечатлението, че предпочиташе да говори в добре контролирана комуникационна среда, която не допуска задаването на неудобни въпроси.
Всъщност за какво става дума? И достатъчно обстоятелство ли е напускането на президентството след подадената оставка, за да правим заключението, че довчерашният действащ президент вече е стъпил на политическия терен? Защото него все още го няма там. Няма и негова партия. Нищо не се е променило и в публичното му поведениe – постовете в Мрежата по нищо не се различават от предишните, когато говореше в амплоато на все още държавен глава. Тогава? След казаното дотук, какво ни остава? Освен да приемем с доверие казаното преди два-три дни от социолога Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“:”Няма цунами зад Радев! Вземе ли властта, ще разочарова всички.” Моля, не всички! Само тези, които евентуално ще гласуват за него. Защото останалите отдавна са го отписали…А това с присвоявенето на институционалния акаунт на президентството, е байганьовско : „Вземам си куклите, ето ви парцалките”. Ако „куклите” са последователите му като президент…
Пази боже, сляпо да прогледа!
*Източникът на отделни факти, който използвах при подготовката на този материал е БГНЕС.
