Теми

Популярни

EДИН БЪРЗ КОМЕНТАР – 3

промяна на статуквото

Моят професионален интерес е свързан с различното мислене – мислене с концепции, с идеи, креативно откъм практически резултати и конкретно при формулирането на решения, логично в назоваването и анализирането на проблемите. Като изключим кандидата за кмет на София Йорданка Фандъкова, всички други се побираха в щампата на статуквото – онова, което като паяжина продължава да превзема умовете на най-податливите и най-уязвимите на обещания, манипулации и лъжи. Това обяснява и характера на техните житейски и ценностни избори. А избирателното право като основно политическо право на гражданите, гарантирано от Конституцията, е също един ценностен избор, който е една възможност да изразим отношение към държавността и упражняването на власт.

Тези дни се наслушахме на какво ли не за държавата и модела на упавление. Ще кажете, че е нормално – изборно време е, но това бяха местни избори! Или, че наистина днес “компетентността” се е превърнала в стока за масово потребление. В това има нещо вярно, защото вече и в политиката компетентността (без кавички) има още по-голямо значение и е водещ фактор за онези политически субекти, които имат ясна стратегия как да изпреварят потребностите на обществото. Тази е тенденцията за реализирането на успешни политики – най-важният ресурс за одобрение в състезанието за печелене на електорално доверие и подкрепа. Разбира се, че по-големите шансове са на страната на управляващите – които и да са те. Затова и всяка партия се стреми към властта.

Когато и в политиката “компетентността” по време на избори се превръща в стока за масово потребление, една част от избирателите преценяват обещаното на личностно ниво – как това ще се отрази на семейството ми, на моите финанси и т.н. Но най-важното e решението да избереш измежду много алтернативи, подкрепяйки с вота си само една. Любопитна съм и бих искала да разбера, колко от нас правят своя избор с оценка на ценностите и на стойностите, които произтичат от тях. Но едно със сигурност е вярно – обичаме да критикуваме, прикривайки по този начин собствената си некомпетентност и факта, че ни липсват умения да го правим успешно като някой друг. В слабостта си предпочитаме да си затваряме очите пред доброто, което те са постигнали. Същото, като да си затваряме очите за това колко много София се е променила по време на кметуването на Йорданка Фандъкова.

Но аз мисля, че винаги има една граница, която е недопустимо да преминаваме – да лъжем така, че светът около нас да изглежда по-черен, отколкото е. Наслушахме се на опозиционно говорене за диктатура и авторитарна власт, че и за свобода (като че ли живеем в робство), за плочки и асфалт, за вредата от горенето на гуми и дрехи втора употреба…, а за политики – много малко. Съвсем по български – най-лесно е всеки срещу всеки. Няма да го спестя – този тон го задаваше Манолова. А обикновено това се случва с тези, на които не им достига компетентност и умения за професионално говорене. Eмоциите, предразсъдъците и стереотипите се оказаха преобладаващи в политическия език. Как се печели доверие, ако не знаеш, че сред тези, които те слушат и гледат, може да има и по-подготвени от теб? Но къде ти, ако си лишен от самооценка! Това обяснява и защо толкова е изтъняла нишката на доверие между политиците и гражданите. Съвременният политик трябва да е компетентен и интересен – стратег, владее публичната реч и я формулира така, че да бъде възприета от различни групи слушатели. Притежава умения за комуникиране и за участие в дебати. Наистина има голяма нужда от нов манталитет на политическо лидерство, което да вдъхновява другите хора.

Нали не сте забравили за Истанбулската конвенция? Ако мислите, че сме се спасили от нея – грешите! Сега тя е полазила… българската политика. Започна се с пропагандното “няма ляво, няма дясно”, а на местните избори се появи и първата джендър двойка “ДБ-БСП”! Явно се е разбудило старото чувство за принадлежност… Проблемът на „джендър политическото дуо“ сега е да се разберат относно социално конструираните роли – кой кого ще защитава, кой би трябвало да е водач(засега е ДБ)…. Накратко, кой ще води, кой ще определя, кой ще контролира, кой ще създава или ще променя правилата, кой ще следва и кой ще се подчинява, кой ще контролира ресурсите, кой ще има автономия да избира и да действа сам. “Няма ляво, няма дясно”! Ама още Ботев търсеше отговор на въпроса: ”Мъж ли си, жена ли, или хермафродит – звяр или риба?”

Днес много се говори за “промяна” на статуквото. Кое статукво, и с какво да го заменим? Аз не познавам нищо по-добро от демокрацията. И що за парадокс! Да искаш да смениш опита, експертизата и компетентността на Фандъкова с некомпетентност, професионална посредственост и дефицит на специално познание. А кой е най-демократичния начин да се освободиш от онова, което не ти харесва в управлението на една държава – изборите! Това е най-подходящото време да смениш управниците, ако го желаеш. Между другото, “кандидатите за слава” няма да изчезнат никога, но можем да се научим да разпознаваме онези, които ще вършат работа. Много е важно, защото изборът ни в тези случаи има не само културна стойност, но и политическа. Това, че някой е облякъл нова “прЕмяна” едва ли означава прОмяна, ако човекът е същият. ГЕРБ били статуквото, защото управлявали почти десет години. Ами ще управляват, докато печелят избори и има мнозинство, което да им се доверява. Така функционира демокрацията. Нямало алтернатива, а хората търсели алтернативност! Ами няма! Когато се появи, и тя ще се бори за място под слънцето. Но това не става със задкулисно “дърпане на конците”. Но днес има една истина – ГЕРБ пише новата икономическа и политическа биография на регионите и на България. Затова гражданите подкрепят тази партия – кой не би искал стабилност и растеж…

Към първа част –>

Към втора част –>

Край

error: Свържете се с автора за разрешение!!