Българският термин за тази зловредна практика е „шуробаджaнащина”
Най-общо става дума за облагодетелстване и фаворизиране на роднини, близки и приятели. Думата произлиза от латинското „nepos“, което означава внук или племенник. Исторически се свързва с раздаването през Средните векове от римските папи на позиции и богатства на роднини с цел укрепване на властта. С времето тази практика превзема различни сфери на обществената дейност – при наемане на кандидати за работа, в политиката – предпочитания на роднини и приятели за позиции, които осигуряват достъп до публичен ресурс, за да може да се извличат определени ползи за лично или групово облагодетелстване. Днес най-често специалното и преференциално отношение се свързва с обществените поръчки и достъпа до различни фондове за публично финансиране. Българският термин за тази зловредна практика е „шуробаджaнащина”. Някои биха я оприличили с “връзкарството” – българското съответствие на кронизма (от англ. crony – близък приятел), което явление е причина за корупция в политиката и в бизнеса. Други – с фаворизиране по различни причина на хора, принадлежащи към определен близък кръг. Например, в България членуването в БКП – преди 1989-та, и в някоя друга партия – сега, дава редица предимства в различни случаи.
За първоизточник на термина „шуробаджaнащина” се счита Захари Стоянов, който в своя фeйлетон „Зетьо-Шурьо-Баджанакизъм“ прави унищожителна критика на тази порочна практика по уреждане на „свои хора“ по висшите етажи на властта. С времето зетьовете отпадат, за да останат шуреите и баджанаците на власт (съвсем буквално). С други думи, ние не сме открили непотизма и кронизма днес, това си е едно явление, познато на много поколения преди нас. Като започнем от годините след Освобождението, преминем през времето преди 1989-та, та до днес, когато в тази игра за власт се включват племенници и братовчеди, шуреи и шуранайки, баджанаци и тъщи…
Непотизмът е характерен за всеки етап от общественото ни развитие. В тази връзка, подготвяйки се за публикацията, попаднах на политика, банкер и държавник Атанас Буров. Реших да ви предложа един негов коментар за случай на шуробаджанащина, свързан с Димитър Гичев, който е министър на земеделието и на държавните имоти през периода 1933-34 година:”Повика баджанака си Вергил Димов и го направи министър. Двама баджанаци в един кабинет – такова чудо в България не бе ставало. Синове и бащи, да, случвали са се, но не в един кабинет. А той – Гичев, в кабинета на Блока през 1933-34 година управляваше заедно с баджанака си. Говеда. Животни. Свине. Те се погавриха с властта и с България. На кого е позволено да врежда близките си във властта, в кабинета. Моят баща , който бе мъдър човек, бе против това да се дава каквато и да е служба на роднини в ръководенето от теб министерство. Той искаше да се уволнят всички роднини в министерствата, където управлява техен министър-роднина. Да няма роднинство, да няма привилегии за този и онзи.”
Как ли би реагирал днес Атанас Буров? Ако някой му каже, че сестрата на началника на политическия кабинет на еди-кой си премиер, е по същото време заместник-министър на земеделието. Или че съпругът е министър в правителството на премиера, който му е кум, а съпругата му е началник на кабинета на финансовия министър. Или че трима представители на една фамилия са депутати от една и съща партия. Или как съпруг и съпруга са депутати и за прикритие се представят с различни фамилии ….Е, как на този фон да не се въртят корупционни схеми! Все “наши хора”! И там, някакви „мушмороци” (по определение на председателя на ДСБ) ще ми играят “троянски коне”!
Покрай корупционния скандал, свързан с „Продължаваме промяната” темата за “шуробаджанащината” избуя със страшна сила. „В „Промяната” всички са предани на Киро – там са роднини или негови познати, на които той е дал политическа кариера и те са му предани”(Диана Дамянова, бивш пиар на ПП, БТВ, 2 юли 2025 г.) И се оказва, че не са само Lorer. Има и род Pandovi/Belobradovi….Не липсват случаи и на подвеждане на обществото под прикритието на различни фамилии на съпруг и съпруга – и двамата депутати, или единият е депутат, а другият – районен кмет…Отворете Гугъл и чичкото няма да се поколебае да ви информира за един богат асортимент от връзки…..
Парадоксът е в това, че същите тези хора – типични примери на „шуробаджанащина” в ПП и в ДБ, „се борят” от амвона на парламентарната трибуна срещу това отрицателно явление и свързаната с него корупция. Нещо повече – да пледираш публично, че няма нищо нередно в това, „когато сформирам екипа си, да се обръщам към приятели”, както заяви председателят на ПП Vasilev. Eто ви аргумент как непутизмът дава предимство на хора, които може би при равни условия не биха ги получили. Къде тогава отива справедливостта и очакването за равнопоставеност? Вземайки предвид, че образуванието ПП е възникнало и продължава да съществува върху семейни, роднински, приятелски и бизнес връзки, с основание политически коментатори изразяват съмнения относно генезиса и настоящия статут на ПП като политическа партия. Между другото, направи ли ви впечатление изявлението на един от районните кметове, който хвърли още един щрих към проявленията на “шуробаджанащината”? Имайки предвид точно тази практика, той каза, че „партията и политическото ръководство са се превърнали в социални фондове за определени хора”. Ясно е какво има предвид и кои хора – също! Ако сте проследили разкритията на районните кметове и на общинските съветници, ще се информирате кои са тези хора, в какви връзки са помежду си, какви “задачи” им се възлагат и по какви пътищата се добират до властта. Така ще се уверите, че “шуробаджанащината” в тази партия наистина се е превърнала в норма. А лошо ли е това? Лошо е, защото непотизмът се счита за отрицателно явление, което е предпоставка за корупционни схеми и което подкопава принципите на справедливост, конкуренция и обективност. „Шуробаджанащината” може да доведе до неефективност, корупция и липса на доверие в институциите.
