Кой подход ще използва президентът Тръмп – на моркова, на тоягата или на двете?
Няма да сбъркам, ако кажа, че срещата на върха – между Тръмп и Путин, е събитието, което се очаква …с любопитство. Но не са малко онези, които в самото й навечерие все още изразяват съмнение дали изобщо тя ще се състои. Вратата на изненадите е винаги отворена, предвид участниците в тази среща. Съмнението остава, въпреки обявената дата и мястото на провеждането й. В украински медии се появи даже името на точното място – ски курорта Елиеска. в Гирдвуд, разположен в планините Чугач на Аляска.
Самата среща провокира много въпроси, които повличат след себе си не само коментари за неяния геополитически аспект, свързан с очаквани позитиви или негативи за Украйна. Но може да се чуят или прочетат и политически анализи, които акцентират на евентуалния правен конфликт, напомняйки за наказателното преследване от Международния съд в Хага на Путин като отговорен за военните престъпления, извършени в хода на войната срещу Украйна. Някои анализатори стигат и по-далече, правейки заключението, че така се легитимира един престъпник, представен като геополитически фактор от световна величина. Но както и да се опитваме да избягаме от истинския отговор на въпроса за мястото на Русия в световния мирен процес, от едно не може да избягаме – Кремъл не се отказва и няма да се откаже от имперските си мераци. И останалата част от света трябва да го има предвид, поне докато президентът е Путин.
Но в името на коректността съм склонна да приема мнението на онези политически анализатори, които определят тази среща като среща по целесъобразност. Целта е да се намери решение за края на една пълномащабна война, която е нетипична по своите мащаби за ХХI век. Но къде е Украйна в тази среща? Къде е Европейския съюз в нея? А и аз не мисля, че разговор на четири очи между президента Тръмп и президента Путин може да сложи този край. Моите предположения са по-скоро за приземяване на отношенията между САЩ и Русия и в този контекст да се търсят варианти за тематичното разполагане на едни бъдещи разговори с участието на самата Украйна и на ЕС.
Пътят към мира – и преди, и сега, винаги е бил труден. А войната на Русия в Украйна е едно напомняне, че се е завърнала „старата добра” политика на правото на сила. Моите лични притеснения са свързани най-вече с това колко по-бързо днешните лидери в световната политика ще се оставят да ги носи течението на “политиката на правото на сила”. Защото не всичко в геополитиката трябва да се решава по този начин. Къде се изпари времето, в което спазването на международните споразумения и договори, на конвенциите и на уставите, беше правна рамка и принцип за мирно съжителство? Вярно е, че светът се променя и пред този факт не бива да си затваряме очите. И не е “като че ли”, защото вече сме свидетели на тревожна геополитическа тектоника, провокирана от имперската политика на Русия.
Краят на десетилетията мир след “Студената война” приключи. А продължаващата война в Украйна, декларирането на намаляващ ангажимент на САЩ към европейската сигурност, постави директно въпроса за оптимизиране отбранителните способности на всяка от държавите-членки на ЕС, защото вечен мир няма. И никога не е имало. Цялата световна история е низ от войни и мир. И ето, след осемдесет години „чудовището” не просто напомни за себе си, то заплашително посегна на общата сигурност на европейските граждани. Какво й остава на Европа, освен да развие капацитет за защита и отбрана от евентуална нова агресия? Но първата й задача е да продължи да подкрепя Украйна в защитата на нейната териториална цялост и национална независимост. Но повече от очевидно е, че днес дипломацията не помага кой знае колко при справянето с грубата сила на диктатора. Поне засега е така, предвид резултатите от дипломатическите усилия да се срещнат интересите на агресора и на жертвата.
Срещата между Тръмп и Путин е важна в тактическо отношение, но само ако за миг забравим, че все пак става дума за Путин. А всички знаем как той се заиграваше със ситуацията и продължава да го прави, провокирайки разнопосочна риторика у американския президент, който прилагаше подхода на моркова и тоягата. Нали се сещате за оная притча, която в наши дни се е превърнала в метафора за мотивацията. В нея става дума за селяните – собственици на магарета, и за да ги накарат да вървят, всеки път селянинът размахвал пред носа му суров морков, който е вързан на тояга. Ако инатливото магаре продължава да отказва да се движи, следва „мотивирането“ с тоягата по гърба. Но има и друга версия на тълкуването на тази метафора: че не е имало елемент на наказание и че пръчката е използвана просто като средство за „дирижирането“ на моркова, тъй че винаги да е достатъчно близо, но и достатъчно далеч за магарето. С две думи, тълкуването залага на предположението, че само морковът се използва като „мотиватор“. Мисля, че президентът Тръмп използва точно този подход – и на “моркова”, и на „тоягата”, но дали той може да даде резултат, прилаган спрямо Путин?
Но трябва да признаем,че президентът Тръмп полага много усилия мирът да се случи. Някои разбират това, други – не, определяйки усилията му като нелогични, особено в онези случаи, в които той прилагаше „моркова” за агресора, а “тоягата” за жертвата. Какъв ще е ходът му по време на тази среща? Навярно засега само той знае, както и неговите най-близки съветници. За кого ще е „морковът” и за кого ще е „тоягата”? Кремъл шикалкави относно рамката на евентуално споразумение и ако не се стигне до неговото стартиране и продължение, САЩ ще приложат ли “тоягата” на още по-строги санкции, а на Украйна ще бъде ли предоставено повече оръжие. Ако Украйна отхвърли всички мераци на Русия да отнеме нейни територии като условия за частично или пълно прекратяване на бойните действия, каква ще е позицията на Тръмп и на САЩ оттук-нататък. Ще бъде ли спряна военната и финансова помощ?
А трябва ли да припомням, че с оглед изпълнението на Будапещенсският меморандум от 1994 година (вж публикацията “Будапещенският меморандум – ненаучените уроци„ и моята статия „Меморандумът от Будапеша 1994“) връщането на международно признатата територия на Украйна е изцяло в интерес и на САЩ. Или с лека ръка ще продължим да зачертаваме международното право, а запазването на изградената след Втората световна война архитектура на глобалната сигурност не е вече актуална задача? Знам, че често за политиката се говори като за изкуство на възможното, но претенциите на Путин да сложи ръка завинаги върху Луганската, Донецката, Запорожката и Херсонската област, не трява да се приемат просто като прищевка, а като краен резултат на един целенасочен агресивен план. Защото става въпрос за посегателство върху стратегическото разположение на Украйна и за риска от провокирането на нови вътрешни последици и в съседните на тях области. Появата на съобщения за „размяна на територии” внесе нов нюанс в хипотезата за крайния резултат от предстоящата среща Тръмп-Путин. Това украинските анализатори го определят като „връх на цинизма, но и правен прецедент, който може да усложни в бъдеще връщането на всички незаконно анексирани от Русия територии.
Дали след срещата Тръмп-Путин на 15 август, ще разберем най-важното – първата и основна точка от дневния й ред е била „мирът в Украйна”. Навярно двете страни в тази среща вече са изработили окончателния документ и за него е информирани Брюксел и Киев. И тогава наистина има шанс тази среща да се превърне в историческа с участието на Украйна и на ЕС. Всичко друго ще е без значение, ако Путин вече е решил да продължи да харчи милиарди за тази война, да жертва десетки хиляди войници и какви нови претенции да предяви. Да продължи да убива невинни украинсски деца, жени, мъже…..А може би на тази среща той ще отвори темата за продажбата на Аляска от Русия на САЩ през 1868 година? Но най-важниото е да чуем кой подход в тези разговори ще приложи американският президент – на „моркова”, на „тоягата” или на двете….
