Теми

Популярни

ЗА ФАЛШИВИТЕ ПРЕДИЗБОРНИ ГЕРОИ

предизборни герои

Снощи гледах “Панорама” по БНТ и установих, че глупостта се е втурнала да ни представлява в Европарламента. Не бъркам като твърдя, че голяма част от кандидатите за евродепутати се опитват да ни овъртолят в собствените си усещания и възприятия за живота ни в България. Прави ми впечатление, че хвърлят много “интелектуални” усилия, за да направят от себе си едни фалшиви предизборни герои, спасители и проповедници на социална демагогия. Като изключим опитите на кандидата на НФСБ да се впише в европейските теми, останалите участници в това издание на “Панорама” бяха от категорията “Едно си баба знае, едно си баба бае”. И сред тях – Радан Кънев, мънкащ със звука от стара винилова грамофонна плоча. Нали знаете, че когато просвирвате една такава плоча, записът всеки път започва да се влошава. Причината е механична – звукът се възпроизвежда от движението на игла върху нарезите по плочата. А какво да кажем за един от участниците, който сякаш беше забравил защо е в това студио и през цялото време правеше реклама на президента, поради което остави впечатлението, че е наемен войник. Жалка работа!

Колкото до моето любопитство да ги гледам и слушам, то е от професионални подбуди. Признавам ви, втрещена съм, предвид дефицита на професионален авторитет и ценности у тези хора, които в никакъв случай не бих могла да нарека политици. Но това не им е попречило да се самоиздигнат или някой да ги е включил в партийна евролиста. Така ставаме свидетели на тяхната неподозирана настоятелност и постоянство да ни натрапват публичното си присъствие от телевизионния екран. Нямам предвид само предизборната кампания, но гледката отдавна ми е омръзнала. Затова и се питам, колко мможе да са тези, които им вярват и предстои да ги подкрепят със своя вот?

Когато ги слушаш, говоренето им събужда основно две усещания. Първото е по-скоро е, че ги съжаляваме, защото потенциалът им не е достигнал даже фазата на самооценката. Ще кажеш, че са привлечени единствено от светлините на публичния… провал. Но претендират да са наши адвокати в Европейския парламент! А някои, като БСП, обещават да го направят и с антибългарско говорене. Второто усещане е неприязън към това подобие на логично политическо говорене. Няма я тежестта на професионално изразената мисъл, но това едва ли пречи на онези, които ги харесват и ще им подарят своят вот. Какво тук значи омразата в тяхното говорене, когато черногледството е вече болест! Патология на политическото говорене по българските ширини. Може да го наречете и политически диалект, оставен ни от времето на Бай Ганьо. Просто е – избиват комплекси! А знае ли се, може да са и безнадеждно нещастни, затова имат нужда да виждат в нас себе си.

Изучавайки латералното мислене, разбрах колко важно e да осъзнавамe необходимостта от разделение на логически негативното от логически позитивното. Така няма да забравяме, че негативното е свързано с химията на страха и несигурността, а позитивното – с удовлетворението и с оптимизма. Подобно знание много помага на имунитета ни да се справя бързо с негативизма като инструмент за внушения и влияние върху различните избори, които ни се налага да правим в живота. Сега трябва да ви е ясно защо много от настоящите кандидати за евродепутати са избрали негативното за сюжет на предизборните си изложения? Първо, защото са черногледи по природа и негативизмът им е присъщ. Второ, за да влязат в образа на спасители, а те точно това целят, трябва да ни внушат, че ние сме жертви на ГЕРБ. Колкото по-убедително го правят, толкова по-силно вярват, че избирателят ще предпочете тях.

Да не се заблуждаваме, че в днешната предизборна кампания има дебати. Няма, защото освен в евролистата на ГЕРБ и СДС, извън нея няма нито професионализъм, нито политики. Не открих алтернатива на спора, нито колективно изследване на така вълнуващите ни европейски теми. Никакви умения за превключване на мисленето. По-скоро ставаме свидетели как едни хора напират да ни направят съучастници на поредния етап от тяхното “политическо израстване”. А за някои то се оказва един дълъг процес, продължаващ години, защото и лицата им са едни и същи. И не е необходимо кой знае какво усилие на вашето възприятие, за да стигнете и вие до подобно заключение. Да ви кажа, не виждам спасение от тази наша българска обреченост. Нямам и обяснение откъде сме наследили привързаността към подобни хора, прехвъркащи като пеперуди от партия в партия, от избори на избори. Позволяваме в същото време на партии, изхабени още в зачеването си, както и на изтъркани в идейните си настройки техни представители, да се възползват от доверчивостта на определени маргинални обществени групи. Докога ще е тази психологическа привързаност на българина, превърнала се в хронична? Защото е странно, че през XXI век, като граждани на държава-членка на ЕС, допускаме политически паразити и фалшиви герои да изсмукват енергията ни с нищоговорене, обещавайки да ни водят по пътя към Нищото.

Конкретният повод да напиша тази статия e в първото изречение. Практическата причина – вярвам в силата на споделеното впечатление и на публично изразеното мнение. Късаш парчета от опита и знанията, които си натрупал. Заради това обичам писането…Направете и вие това творческо усилие, за да откриете, че сте по-креативни от тези, за които стана дума в тази публикация. Няма човек, който да не може да генерира нови идеи, но не позволявайте да ви заблуждават с обещания, които са фантазия или са на ръба на престъпното деяние.

    Напишете коментар

    Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

    error: Свържете се с автора за разрешение!!