Приех предизвикателството на Виктор Димчев, който запита в социалната мрежа кой и дали е чел предизборната програма на БСП. Затова реших да прочета тяхната т.н. “Предизборна платформа”. Все пак с нея партията на българските социалисти има претенции да е първа политическа сила и да управлява България. Не знам кое ще е по-точно да кажа – дали че прочетеното е голямо разочарование за политическата теория и практика или че е подигравка с избирателите. Ще си призная – направо се шашардисах! Все пак говорим за предизборен документ, а не за свободно съчинение на двойкаджия. Изумях бе, хора! Затова и няма как да си представя, че тази предизборна програма може да бъде приведена въобще като действие в реалния живот – “нов”, или както те ни приглушиха ушите – “алетернативен модел на управление”. Защото без никакво съмнение, когато отвориш един такъв документ, в него ясно трябва да бъдат формулирани идеите и целите на политическата партия. За да се случи, се постига с демонстриране на политическа култура, познание в областта на теорията на управлението и за структурирането на самия формат, спазване изискванията за езикова издържаност. Последното означава съблюдаване границите на административно-деловия стил – придържане към деловитост на изказа, общоизвестен регистър на изразните средства и недопускане на субективно-емоционална оценъчност и художествени отклонения.
Да започнем с увода на въпросната предизборна платформа. Стартът е даден с извода, че “много от приетите за традиционни постулати на неолибералната държава са безвъзвратно остарели и трябва да бъдат преосмислени и променени”. Говори се “за краха на наложените мантри, че държавата е лош стопанин, че здравето и образованието са търговия и стока, че глобализма няма алтернатива, че икономическият живот няма нужда от регулация”. Този цитат ще е добре да бъде прочетен внимателно от бойните им другари от Демократична България, с които социалистите са в колаборация. И продължава по-нататък:”След тридесетгодишен преход, извършен в България по правилата на крайния неолиберализъм, тези проблеми се оказват в още по-остра и тежка форма. Основна вина за това има и наложения в течение на 12 години порочен модел на управление на Бойко Борисов и оглавяваната от него партия ГЕРБ”. Дойдохме си на думата! “Пренебрежението към истината, към науката към експертността и професионализма и най-вече към демокрацията отличава днешното управление. Управление, основано върху авторитаризъм, популизъм, натиск и налагане на страх, около корпоративен купен вот, около пропагандни клишета, надежди и обещания, които не се случват в живота.” Цитирам точно, защото искам и вие да споделите моето „възхищение” от изреченския стил на автора.
Но това не е всичко за увода! Няма как да не отбележа умението на въпросния автор да използва различни художествeни похвати: ”Нейн (на властта) печален символ завинаги остават чувството за безнаказаност, чекмеджетата с милиони евро, управлението на държавата от прозореца на джипа, обидните квалификации към парламента и към европейските лидери, ръководенето в режим на ежедневен скандал в който новият “ПОТАПЯ” предишния, вменяването на обществото на погрешните представи, че от един човек зависят стабилността, доходите и бъдещето ни.” Въз-хи-те-на съм! Бих посъветвала този човек да се преориентира към писателското поприще. Основание, за което ми дава и следващото изречение:”Този стил на управление се характеризира с финансова, екологична и в полза на монополите политика, където висока експлоатация и корупция вървят ръка за ръка.” Само в това изречение има толкова работа за всеки проверяващ учител! Уверявам ви, че ще бъдете напълно обезсърчени и от многократната употреба на думата ЕКСПЛОАТАЦИЯ – “експлоатация на трудещите се”, “безмилостна експлоатация на околната среда”, “експлоатация на публичния ресурс”….
Впечатлението е, че отделните части на платформата са писани от различни автори и после механично са събрани. Но съм убедена, че няма последна обща редакция или ако авторът е един, то той наистина се е провалил. Подсказва ми го и факта, че не са прилагани единни критерии при структурирането на всяка отделна област. Общо взето говорим за отделни “свободни съчинения”. За някои от сферите е използван нетипичен език, т.е. липсва характерното експертно изразяване. Например, в областта на образованието и на културата. Има употреба на понятия и на смислови групи, които ни напомнят партийни тезиси, взаимствани от времето на социализма. А и както казах вече – изложението не съответства на жанра предизборна програма/платформа. Недопустимо е за партия, която иска да спечели изборите и да управлява България след такава тежка световна криза! Изключително несериозно и непрофесионално е! Това няма как да се случи с клишета и с пропагандни лозунги, необосновани нападки и внушения, както и недопустими преки персонални обвинения към премиера Борисов – “Борисов докара отпадъците на цяла Европа”. Особено ми допадна употребата на глагола “ДОКАРА”. Програмата изобилства със странно звучащи изреченски смисли:”С идването на власт на ГЕРБ преди 12 години законодателството изгуби посоката, която да го направи инструмент за подобряване на обществото, превръщайки го в инструмент, обслужващ поръчкови интереси.” Извинете, ама това е “един гащи плява”.
Като основни стратегически приоритети в изложението са посочени „възстановяване на демокрацията и доверието в институциите” и “възстановяване на нормални икономически отношения”. Тук ще се срещнете с доста любопитни намерения, за които така и няма да ви стане ясно в какво конкретно ще се изразят:”разделение на властите в държавното управление”, “промяна на Модела на управление и на икономическата среда с оглед ролята на държавата като стопанин и регулатор“, „предлагане План за възстановяване на икономиката“, “здравето и образованието да не са стока“, „за гарантирано безплатно и общодостъпно образование и здравеопазване“. Както вече споменах, не са прилагани единни критерии при структурирането на отделните части. Навсякъде е посочена основна цел, но това е единственото общо в подхода. Цялата атмосфера, породена от написаното, остава странното усещане за тезиси, приети на поредния партиен конгрес на БКП. Особени чувства у мен предизвикаха намеренията на социалистите в областта на образованието, а също и в културата. Освен че са за премахване на делегираните бюджети, се предлага бюджетното финансиране да е само за държавните и общинските училища. Това означава, че децата, които се обучават в частни училища и детски градини да бъдат лишени от правото на нормативно определената държавна издръжка на един ученик/дете. Сещам се и какво се има предвид, когато в програмата се говори за “прекратяване на подмяната на българската култура и история” (визира се учебното съдържание), но остава да гадаем в какво ще се изрази това “прекратяване”….В раздела за културата тръгнах по “стъпки за укрепване и развитие на българската култура”. Не мога да не цитирам, каквото и да означават, следващите изречения:”Утвърждаване на принципа на демократизъм в културата и медиите като водещ за свободата на словото и художественото творчество.”, “Развитие на творческия потенциал чрез увеличаване средствата за обучение и възпитание в патриотичен дух на кадрите в областта на културата.”(Тук ви позволявам да паднете от смях!) Предвиждат се и “Mерки за преодоляване на кризата в медийния сектор”, осигуряване на „пълноправно участие на професионалните творчески съюзи в развитието на културните процеси”, „разработването на правна възможност приходите от творческа дейност в държавните и общинските културни институти да останат В ТЯХ.”(как ви звучи “в тях”?)
Накрая искам да ви предложа още от няколкото “черешки на платформата”. По прелюбопитната тема за главния прокурор четем: ”Вписване на институцията “главен прокурор” в демократичните стандарти, ВАЖАЩИ за всяка държавна институция, а именно – легитимност при избора, контрол над правомощията, отчетност и отговорност за дейността… налагане съдебен контрол върху актовете на главния прокурор”. И като финал:”Поставяме си за цел да освободим икономиката от ПАЯЖИНИТЕ на организираната престъпност и от крайно негативното й влияние върху протичащите процеси в т.ч. и върху управлението на страната. Ще се извърши радикална управленска реформа и преодоляване на критичното положение, при което корупцията се е превърнала в технология на управлението.” Общо взето, ако издържите до края, ще се потопите в “ПАЯЖИНИТЕ” на една субективно и непрофесионално написана журналистическа статия, (в никакъв случай не говорим за сериозен партиен документ), чийто автор няма как да е експерт в изброените в платформата области. Вярно е това, което твърдят политическите коментатори – избирателите не се интересуват и не четат предизборни програми. Но аз бих ги призовала за обратното – нека да четат преди да решат към коя бюлетина да посегнат! Чети, избирателю! Чети, защото виж, че ти е излязъл късмета – я да се посмееш, я с някое алтернативно възприятие да се сдобиеш, я автор на виц да станеш! Впрочем сами решете дали да се вслушате в съвета ми. Ваш е избора! Да ви призная, аз се уморих, докато “пресявах пръстта през ситото”, търсейки да открия поне едно зрънце от онова, което наричам професионална политика, а не хейтърство. Е, не открих….
