Пиесата е изиграна
Пиесата е изиграна. Това е истината за антиправителствения протест. И това се случва винаги, когато той не е граждански и няма конкретни граждански искания. Когато искането за оставки е политическо, винаги прозира задкулисието. Опитите да се поддържа някакъв интерес към него обикновено бързо пропада и остава само в говоренето на протестърски мрежови коментатори и в редакционната политика на пропротестърски медии и сайтове. Но няма как да “надуваш балона” с нещо, което го няма. Вярно е, че да си недоволен означава да си свободен, но свободата не означава да правиш и да говориш глупости. Поне на това станахме свидетели всички ние, които не подкрепяме този протест. В него няма нито ценности, нито ценностни лица. Изключително ниско интелектулано ниво, непознаване как функционира демокрацията, само клишета и дефицит на ценностни послания. Няма лидери. Има “организатори”, които се страхуват даже от поемането на отговорност, отказвайки да се позоват на закона и да обявят протеста, както го предвижда закона – с обявление пред общината и пред МВР.
Acta est fibula! Arbor mala, mala mala. Пиесата е изиграна! Лошо дърво, лоши плодове. Да се чудиш и да се маеш как пък ги преброиха 140 хиляди! Толкова били недоволните граждани на антиправителствения протест в центъра на София на 22 септември. И тъй като до тук освен искането им за оставки и за служебно правителство на Радев нищо друго не чухме, сега т.н. Отровно трио било формулирало “5 ключови точки за пътя напред и нови идеи”. “Новите идеи“ били “Cпиране на кражбите, Промяна и борба за справедливост, Инвестиция в бъдещето на поколенията, Икономически ръст, основан на научни изследвания, иновации и цифровизация, Качество и ефективност на държавните институции.” Дрън-дрън ярина! Звучи като “Обещаваме ви с БСП напред към Светлото Бъдеще!” Подобни “ключови точки” може още да се видят, изписани по останалите тук-таме скелети от сгради на ТКЗС-та и АПК-та: ”Да спрем кражбите”, “Борба за справедливост“, “Икономически ръст”, „Качество и ефективност“ и още тра- ла –ла. Всички видяхме до какво и докъде ни докара това тра -ла –ла …. – до краха през 1989-та и до четири долара заплата през 1996/97 година. Работа, работа трябва! Така както го правят правителствата на Борисов през последните десет години!
Само преди няколко дни излезе индекса на SPI, който постави страната на 43-то мястоот общо 163 държави като част от световната класация по социален прогрес през последните десет години. За този период по БВП заемаме 52-о място, което означава че качеството ни на живот се е повишило значително. Достатъчно е да се сравнят показателите за състоянието на държавата преди десет години и сега – икономически ръст, борба с контрабандата, доходи, качество и ефективна икономика, инвестиции! Разбира се че можеше още много да се постигне, ако през тези години нямаше прекъсване на мандатите:”Стани ти, да седна аз!” За потигнатото и за промените може да се прочете и види, но за целта трябват “обективни очи” и повече позитивна национална енергия. С негативизъм въздействие върху обществените нагласи не се постига. Може да се предизвика агресия у недоволните, но не и да се отрази на действителния вот по време на избори. А и тези на площада в София не са нито хораТА, нито нароДЪТ. Работа, работа, работа! Това искат ХОРАТА и НАРОДЪТ, а не обещания, празнодумие и площадни пърформанси! А който иска по-добра България, нека първо да започне от себе си!
Acta est fibula! Arbor mala, mala mala. Пиесата е изиграна! Лошо дърво, лоши плодове.
