ПАРЛАМЕНТАРИЗЪМ В (БЕЗ)ДЕЙСТВИЕ

парламентаризъм
Време за четене: 4 минути

Българският парламент в своята същност е общодържавен представителен орган. Депутатите в него са представители на различни обществени слоеве. Те са избрани чрез общо, равно и пряко избирателно право, с тайно гласуване. Едновременно с избирането си, всеки български депутат придобива демократичната легитимност и моралния авторитет да представлява своите избиратели, а след избора – и на целия народ Конституцията ясно казва, че срокът на пълномощията на Народното събрание се прекратява с изтичане на четиригодишен мандат или от деня на предсрочното му разпускане. Предсрочно прекратяване на пълномощията може да се случи, и ако се изчерпят всички конституционни възможности за съставяне на правителство в рамките на действащ парламент, но и когато повече от ½ от народните представители трайно го напуснат. Срокът на пълномощията и на всеки депутат, също е уреден – с прекратяване мандата на парламента, подаване на оставка, влизане в сила на присъда за лишаване от свобода, установяване на неизбираемост на депутата или несъвместимост, както и при смърт. Всичко друго, извън това е неконституционно.

Мястото на НС в държавата се определя от неговите правомощия, от начина на образуване и от състава му. Българският парламент притежава законодателни правомощия на единствен законодателен орган. Той може да приема, отменя и изменя закони. Законодателните му правомощия не могат да бъдат делегирани или отстъпвани. Някои специалисти определят компетенциите му като “компетенция за компетенциите”. Това означава, че в неговите прерогативи е да определя компетенциите на другите държавни органи, тяхната организация и правомощията им. За тази цел приема устройствени закони, които уреждат статуса им. Всички негови актове имат висша юридическа сила в сравнение с актовете на другите държавни органи.

Българската парламентарна система включва парламент (законодателна власт), президент(държавен глава, който е политически неотговорен), правителство на мнозинството(изпълнителна власт), независима съдебна власт и органи на местното самоуправление. Парламентаризмът е режим на управление, при който парламентът е титуляр на законодателната власт и в същото време упражнява политически контрол над правителството. Но за съществуването на парламентарния режим са необходими някои условия. Такива, например, са реалната демокрация и политическия плурализъм. По отношение на първото няма никакво съмнение, че в България отдавна са изградени всички структуроопределящи елементи. Съществуват достатъчно инструменти за участие на гражданите при упражняване на обществен контрол. Завръщането към политическото говорене от началото на 90-те години, което днес звучи чрез обърканото говорене на БСП и на президента, е по-скоро спекулативно, тъй като то се разминава с действителното състояние на българската демокрация. Тя предлага много начини българските граждани да изразят народния суверинитет – и при вземане на решения, и при упражняване на контрол. Друг е въпроса, че от една страна – в основата на проактивното поведение на гражданите е тяхната лична информираност за правата им в тази посока, и от друга – доколко те имат желание да се възползват от тях.

От казаното дотук става ясно, че няма пречки парламентаризмът да работи в интерес на обществото, дори когато парламентарната група на БСП е вън от парламента. И това е така, защото едва ли болшинството българи бъркат парламентаризма с ”революционните” действия на БСП и с “решителността” им да го рушат. Ще кажете, че всяка партия действа от точно такава позиция. Така е, но когато действията са в противоречие с истинския парламентаризъм, защото мястото на депутатите е в парламентарната зала, това едва ли се харесва на избирателите. Парламентарният дух намира своя най-добър израз, когато парламентът се изявява като комуникационен форум. Това означава, че чрез дебатите в парламентарна зала се постига директно въздействие върху общественото мнение. Неоспорим факт е, че парламентът е институция с най-висока степен на прозрачност. Чрез директните предавания на заседанията гражданите стават свидетели как народните избраници защитават техните интереси. Тук е и мястото, където представители на правителството се отчитат за своята дейност и отговарят на въпроси, отправени им от представителите на народа. Дебатите, мненията, предложенията и декларациите превръщат парламента в жив организъм, затвърждаващ усещането, че представителната демокрация е реалност и работи.

Навярно БСП разбира парламентаризма по някакъв друг начин, щом продължава да го използва единствено за целите на тяснопартийната пропаганда и на предизборната кампания. Това излизане от парламента затвърждава невъзможността й да изпълнява отредената й роля да е опозиция. Със своите действия, ръководството й все повече задълбочава изолационния курс в нейното политическо поведение. Оказва се, че за ръководството й не са важни очакванията на хората, които са им гласували доверие. А къде другаде, освен в парламента, те могат да бъдат реализирани след дебати и законодателна инициатива. Към този момент тактиката на парламентарната им група продължава да включва спекулациите, фалшивите новини и необоснованото дискредитиране на ГЕРБ и на управлението. С излизането си от парламента, БСП стигна до края на пътя, който я изведе до точката на замръзване. Оттам няма да я извадят и ласкавите коментари на приближените й политолози и социолози, които като лисицата от известна басня, я хвалят и ласкаят, заради “хубавия гребен и красивия глас”.

Време е мислещите хора в БСП “да се вземат в ръце” и да я върнат към ролята й на нормална парламентарна опозиция, която да търси консенсусни решения за прокарване на законодателни инициативи, свързани с предизборните й обещания. Сегашните й действия са нищо повече от празна опозиционност, заради самата опозиционност. Не останаха хора, които да не са се уверили, че към този момент партията не може да е алтернатива на сегашното управление. Знаците, които излъчва са отражение на емоционални, а не на верни политически решения. Най-точно ще е да кажем за сегашното й “парламентарно” поведение, че то напълно съответства на определението за парламентaризъм в (без)действие. Както вече риторично запитах: ”Машинното гласуване – последният шанс ли е за БСП?”, то наистина остава последния аргумент, за да не се върнат депутатите в парламента. Истината е, че лидерката на БСП се опитва да оправдае загубата на предстоящите избори и за да се спаси, реши да изнесе вътрешнокотерийното напрежение извън партията. Но стана така, че партията много бързо си “изигра картите” – в самото начало на предизборната кампания. Останаха й само обиколките за бунене на “революционна ситуация” с припяване на рефрена „държавата е в тотална криза и демокрацията е в опасност”. И послеслов: ”Ако ние дойдем на власт…”. Абе, то си е партийна работа срещу изпълнителната власт и по сметката на парламента…

error: Свържете се с автора за разрешение!!