Докога българската външна политика ще е повод за разделение
Не само неокомунистите от ПП/ДБ, но и комунистическото „Българско дипломатическо дружество” се провикна:” С вас сме, г-н Президент”! Това по повод предложението на служебния премиер за смяна на настоящия служебен министър на външните работи с депутата Даниел Митов от ГЕРБ . Всъщност между позицията на ПП/ДБ и тази на въпросното „дружество” няма никаква разлика. Нали не сте забравили каква битка беше при несъстоялата се ротация Денков да стане министър на външните работи – ПП/ДБ искали да имат „излаз” на международната сцена. Същата позиция е и тази на Радев, който отказва да издаде указ за предложената смяна, така и на въпросното дружество, които като тях виждат във външната политика резултат от партийно-политически подход, който явно се подразбира не като национална доктрина, приета от НС, която те просто трябва да представят на дипломатическо ниво, а като партийна. В този контекст, не се чудете защо през последните три години България е едно голямо ZERO в международен план. Външната ни политика продължава да е слабото ни звено, което трупа само негативни възприятия у нашите партньори от НАТО и ЕС.
Даниел Митов е познат в дипломатическите среди и на нашите евроатлантически партньори. В днешната сложна международна обстановка и близостта до нашите граници на военни действия, изисква повече от всякога гаранции за неотклонно следване на принципите на българската външна политика. А аргумент за това е позицията на външен министър да се заема от доказала се личност като Даниел Митов. А припомнянето във въпросната декларация как Митов в битността си на министър на външните работи бил запомнен „основно с провала кандидатурата на Ирина. Бокова за Генерален секретар на ООН”, е още едно доказателство – кой чии тяснопартийни интереси представлява в т.н. Българско дипломатическо дружество. Впрочем от декларацията на въпросното дипломатическо дружество става ясно, че то действа в координация с президента Радев:”С назначаването на Стефан Димитров за служебен министър на външните работи се очакваше да бъде продължена практиката, положена от служебните правителства на президента Радев, за ръководители на МВнР да бъдат назначавани кариерни дипломати, практика, чиито резултати с годините напълно се оправдаха.”
Добавете към това и опита да се оправдае некатегорично изразената позиция на настоящия министър по време на последните му изяви, за което имаше и медийни отзиви. Според изявление на лидера на ГЕРБ по време на участието си в конференцията за Украйна, настоящият министър на външните работи „променил доктрината, която имаха Външно министерство, Министерство на отбраната“, каза Борисов. И макар от думите му да не стана ясно какво точно има предвид, в медиите бе съобщено, че „в изказването си министърът подменил и орязал почти всички тези, подготвени от експертите на Външно, като изоставил позиции, които министерството защитава от години.” Не само това – той директно отказал среща с Джим О’ Брайън, ръководител на Офиса за координиране на санкциите в Държавния департамент на САЩ. По-късно, и под натиск, срещата все пак се е състояла, както стана ясно от съобщение със снимки във Фейсбук страницата на МВнР.
Очевидно хвалебствените думи за настоящия външен министър в декларацията на Дипломатическото дружество са едно чисто партийно-субективно изразено мнение – особено като се вземе предвид и фактa, че братът на Димитров е част от въпросното дружество, и по изявление на Митов е бил уволняван два пъти от Външно министерство. Официалният мотив и при двете уволнения е агентурното му минало – Георги Димитров е разкрит като сътрудник на комунистическата Държавна сигурност – установен е за секретен сътрудник и агент на Първо и Второ главно управление на ДС и е обявен от Комисията по досиетата. Псевдонимите му били Антон и Боил. Според документите Георги Димитров сътрудничил към отдела “Чужди журналисти” на контраразузнаването. Вербовчикът му е бил син на човек, който е от личната охрана на Тодор Живков.
По мое мнение, Радев не желае да отстъпи правото си на последна дума, вкл. и в този случай, свързан с външната политика. Вероятно си спомняте за пазарлъците при назначаването на посланици. Неговата сила е правомощието му да издава укази и това му позволява да преследва неистовия си стремеж да влияе и на външната политика, което е по същество нарушение на Конституцията, защото съгласно Основния закон на държавата, той “представлява Република България в международните отношения.” А когато въпросът за външната политика се превръща във вътрешнополитически проблем, спокойно можем да кажем, че външната ни политика продължава да проявява колебливост, което не е добър знак за евроатлантическите ни партньори. Но не само за тях – България е уязвима за руската пропаганда и дезинформация.
България е с ограничен външнополитически ресурс и следването на евроатлантическите приоритети е нашия шанс да си извоюваме не само суверенно право да сме част от общността на най-напредналите европейски нации. Първото условие за постигането на тази цел е обективното и прагматично отчитане на всички особености на външната среда, която точно в този момент аз в никакъв случай не мога да определя като сигурна и благоприятна. Още повече, че се наблюдава динамика в негативните фактори. Затова ако външната ни политика продължава да излъчва сигнали на противоречия и несистемност, България ще остане в задния двор на Европейския съюз и ще дава поводи и основания за пренебрежимо отношение от страна на останалите държави-членки на Европейския съюз. А ние ще продължим да се питаме още дълго време – докога българската външна политика ще е повод за разделение?
