Чета аз мотивите за оставката на Мая Манолова и търся да намеря истинският мотив за нея – кандидатирането й за кмет на София, но такъв не открих. Няма го и онова изречение за пред хората, че ще се кандидатира, но иска да постъпи “честно, смело и решително” към това си решение, подавайки оставка, а не като излезе в неплатен отпуск. За мен това е не само щрих, а опит за заблуждение и скриване на истинския повод. Такова предстоящо събитие отсъства в мотивите и даже не се споменава. Очевидно впечатлението трябва да е, че напуска, защото правителството останалите власти точно определени институции и посочени от нея “практики”, възпрепятстват дейността й.
Видно от мотивите, Манолова използва оставката като повод за пиар на свършеното, но всъщност се потвърждава впечатлението, че става дума за “много шум за нищо” и че през цялото време действа извън конституционната рамка на институцията на омбудсмана. Оплакванията й за несвършеното и търсенето на причините в трите власти и в институциите, може да приемем като доказателство към казаното преди време от политолога Румяна Коларова:”Това е човек, който през цялата си политическа кариера не е свършил успешно нито едно нещо…Функцията й е била винаги да говори и то агресивно, да бъде аларма, да вдига шум…Не става дума за липса на действия и инициативи, но решенията, които предлага са силно критикувани от всички юристи, като юридически неиздържани и практически невъзможни…”
Но да видим по същество т.н. мотиви! Изведен на първа позиция е мотива за “Системно неглижиране работата на институцията на омбудсмана от органа на законодателната власт, чрез умишлено забавяне или спиране на внесените от омбудсмана и граждани законодателни предложения”. Следват всички онези нейни инициативи, с които денонощно ни “надуваше главите”, което трябваше да остави у гражданите усещане за добре свършена работа, но се оказва, че всъщност нищо не е свършено. Затвърждава се изразеното от мен и друг път становище, че омбудсманът излиза извън правомощията и компетентностите, определени й от конституцията и от Закона за омбудсмана. Защото позицията е на коректен правист и посредник при нарушени права на гражданите и да има водеща роля за издигане ранга на правото. Още преди две години, когато написах първата статия по темата, аз наблегнах на факта, че българският омбудсман не е политик, институцията не е политически център, омбудсманът не прави политики, защото това е работа на правителството, не се бори за политически рейтинг и не си прави пиар акции с политически популизъм… Все неща, които отдалечават от конституирания публичен образ.
И за да получите още аргументи за току-що казаното, да видим втория мотив:” Липса на политическа воля в Парламента и институциите за изменения в законодателството и нормативната база, с цел удовлетворяване исканията на гражданите за отстраняване дефицитите на справедливост.” Тук можете да се натъкнете на „отпадане на таксите в детските градини; против увеличаването на размера на таксите при регистрацията на автомобил; против разпределянето на разход „общо потребление“ в сметките за вода; честна за гражданите методика за определяне на такса „сградна инсталация“; справедливи за хората цени на водата, тока и парното; методика за справедливо определяне на такса „битови отпадъци“ на принципа „замърсителят плаща“; изтичането на данните от НАП на 5 млн. българи и хиляди фирми, останал безнаказан; ощетяването на хиляди граждани заради фалитът на застрахователно дружество „Олимпик”.” За да заключи накрая, че “от над 5100 препоръки на омбудсмана са изпълнени едва половината.” Ами юридически, и предвид правомощията на институцията “Омбудсман”, навярно за другата половина липсват основания. Като чета, някои от тях са чисто политически или касаят политики на правителството, а по отношение на някои реакцията на омбудсмана се свежда единствено до сезиране на съответните органи, ако има нарушено гражданско право.
Какъв мотив може да е третият: ”Загърбване от общинските съветници в Столичния общински съвет на проблемите на столичани.” Било й отказана „реформа на „Топлофикация София“ ЕАД – дружество, ощетяващо хиляди столичани ежегодно; липса на реални и активни действия за подобряване качеството на въздуха и информираност… необосновано покачване на цената на билета на градския транспорт; липса на решения на проблема с недостига на паркоместа; недостатъчният брой общински жилища; бездействието срещу недоволството на гражданите от презастрояването на столицата и други.” Коментарът ми към този мотив ще сведа до един въпрос:”За омбудсман ли става дума, или за депутат от БСП?”
E, сега няма как да не се посмея на четвъртия мотив: ”Отказ от заявени и обещани на обществото реформи в ключови сектори, в това число и в съда и прокуратурата, който води до несправедливост и безнаказано потъпкване на върховенството на правото от определени институции спрямо гражданите. За 4 години са постъпили 5 858 бр. жалби за нарушени права и свободи на хората, 4 584 бр. жалби за право на собственост, 3 318 бр. жалби в изпълнителното производство.“ Eдва ли протичащи или отлагани обществени процеси, свързани с реформиране на различните власти, e професионално да бъдат посочвани като мотив за оставка на един омбудсман. Няма съмнение, че Манолова остава в плен на политическите си залитания и e много далеч от изпълнението на преките си правомощия и задължения, защото нейната задача е да реагира по постъпилите жалби и да комуникира по начин, предвиден в администрирането.
Петият мотив е формулиран като поредната “опорка, подадена от “Позитано”:”Отстъпление от вече завоювани граждански права и демократични практики в изборния процес чрез пренебрегване волята на хората, изразена на референдуми. Такива случаи са ограничаване на възможностите за гласуване на българи зад граница, отмяната на машинното и електронното гласуване, въпреки поетите от партиите обещания. В тази връзка предложенията на омбудсмана за промени в Изборния кодекс са отхвърлени, а препоръките до ЦИК и отговорните институции за машинното и електронното гласуване – игнорирани.” Както предходните мотиви, и този е потвърждение, че българският омбудсман си е внушил, че е в ролята на политически център, на когото са поверени всички правомощия по вземане на решения в управлението на държавата.
По същия начин стои анализът ми и за последния мотив:” Неглижиране от страна на отговорните институции на справедливите искания на професионални и други общности.” “Неглижиране” е твърде субективно отражение на фактологията, защото това може да е обвързано с действащо законодателство и с реализирането на политики, което е право на управляващото мнозинство. И в случая пак не е работа на един омбудсман да формира политики по простата причина, че има три власти и всяка има обсег на действие и области на правоприлагане. Задачата на омбудсмана е да реагира на нарушени граждански права и да настоява за промени или мерки, подкрепяйки ги с постъпилата при него фактология. Ама да си избираме ролята на “флагман” на граждански протести, не е регламентирано в задълженията му.
Как завършват мотивите ли? Със заключението, че възразява “срещу изброените по-горе “практики”, с ясното съзнание, че те вредят на доверието на гражданите в институциите, противоречат на разбирането ми за служба на обществото и нарушават правата и свободите на моите сънародници, считам за обективно невъзможно да продължа да изпълнявам ефективно правомощията си на омбудсман…” Виждате, че и в края не се споменава за истинския мотив да подаде оставка – решението й да се кандидатира за кмет на София. Що се отнася до съдържанието на мотивите, търсен е ефекта на пиар акция. Но вземайки предвид цялото недомислие на мотивите и отсъствието на истинския мотив, замисълът е с обратен знак и е потвърждение на “много шум за нищо”, което тълкувателно би звучало като незаслужено голямо внимание за нищожен факт…
