“УКРАIНЦI – ЦЕ ЕВРЕI XXI СТОЛIТТЯ”

Олег Покалчук
Време за четене: 8 минути

Олег Покалчук за руснаците, войната и бъдещето

Пълномащабната война на Русия срещу Украйна раздели света на преди и след, и принуди много украинци да преосмислят живота си, ценностите и принципите си. Никой не знае кога ще свърши тази война, но няма да сме същите като преди. Социалният психолог, писател и изследовател Олег Покалчук смята, че войната не е започнала на 24 февруари и няма да приключи след прекратяването на военните действия, защото целта на руснаците е да унищожат украинците като нация и да присвоят нейната територия. Това каза той в интервю пред ZAHID.NET

По-долу следва цялото интервю, което преведох от украински език за вас. Ако го прочетете, ще получите отговори на много въпроси.

ZAHID.NET: Почти два месеца от войната украинците продължават да са потресени от зверствата, на които руската армия е способна, както и защото са подкрепяни от сънародниците си в Русия. Защо се държат така? Прочетох мнение, че руснаците не са развили цивилизация и все още живеят по пещерните правила: той дойде, уби и отне това, което видя.

ПОКАЛЧУК: Това заключение е близко до реалността. Упадъкът на морала и етиката в Русия започва след болшевишкия преврат през 1917 г. и се развива бързо. Путин просто прекратява този процес под формата на руски нацизъм и лишава гражданите си от съвест. В рамките на тяхното сегашно политическо поведение това са приемливи неща: ако не се отнасяте към украинците като към хора, тогава няма причина да се съмнявате, че могат да бъдат третирани съответно. Ловците ловуват животни, убиват ги и ги ядат. Това е държава, която ловува украинци. Това не е изненадващо по отношение на тяхната деградация, а паралелите с Третия райх са доста очевидни.

ZAHID.NET Само за украинци ли важи такова поведение? Руснаците смятат целия Запад за свои врагове.

ПОКАЛЧУК:Украинците за Путин са като евреите за Хитлер. Хитлер, разбира се, мразеше целия свят, но за него евреите бяха травма с неизвестен произход. Вземете какъвто и да е антиукраински манифест, заменете думата „украинци“ с „евреи“ – и ще получите чисто хитлеристки текст.

ZAHID.NET И каква травма нанесоха украинците на руснаците?

ПОКАЛЧУК: Фактът на тяхното съществуване. Без Украйна, без Киев Русия не съществува. Когато Украйна имаше култура и цивилизация, руснаците все още се катереха по блатата. Те трябва да си присвоят Украйна и насилствено да включат нейната територия в своята империя, защото без нея те не съществуват, защото „Киев е майката на руските градове“. И тук живеят хора, които му пречат. Mein Kampf [също] говори за жизненото пространство на Велика Германия – точно това, което казват сега руските пропагандисти.

“ОБКРЪЖЕНИЕТО НА ПУТИН Е ЕДНО ОТДЕЛЕНИЕ НА ПСИХИАТРИЧНА КЛИНИКА”

ZAHID.NET Сега мнозина казват, че Русия е терористична държава. Струва ми се, че Русия се държи като маниак.

ПОКАЛЧУК:Това наистина е вярно. Тероризмът е недържавен феномен, целящ да сплаши мнозинството с малцинство. Ето защо те измислиха концепцията за „държавен тероризъм“, но това не е тероризъм – това е наистина поведение на маниак. Манията е ценна идея, която няма нищо общо с реалността, а поглъща човека и го превръща в параноик. На руското ръководство могат да се поставят различни диагнози, но всичко е много подобно на Третия райх, където Хитлер беше чист маниак, а останалите нацисти имаха различни диагнози, градации. Научно неправилно е да се говори за общество на маниаците, защото маниакът има отрицателна харизма. Той покорно подчинява волята на своето непосредствено обкръжение, което допълнително излъчва тези сатанински сигнали към останалата част от обществото, която приема тези сигнали за даденост.

ZAHID.NET Тоест, не може да се говори за руснаците като нация от маниаци?

ПОКАЛЧУК:От политическа или културна гледна точка е възможно, защото всички те страдат от маниакална психоза. Но ако говорим за приложния момент, руснаците се управляват от главния маниак, обкръжението му е едно отделение на психиатрична клиника, а за руснаците бих говорил като общество от психопати, управлявани от маниак.Психопатията е социално нормативно поведение, но психопатът няма емпатия. Ще кажете, че все пак това са хора. Но пазачите на концентрационните лагери също бяха мили и образовани хора, отнасяха се добре със семействата си, обичаха животните и имаше сред тях вегетарианци. Следователно психопатията в контекста на руснаците е по-точен термин, ако говорим за някои клинични измерения.

“КАТАКЛИЗМЪТ ПРАВИ ДОБРИТЕ ХОРА ПО-ДОБРИ, А ЛОШИТЕ – ПО-ЛОШИ”

ZAHID.NET: Журналистката Лена Чиченина, която се евакуира от Буча, говори за комуникацията с руските военни – казвайки, че в началото те са били много мили, приятелски настроени и дори мили хора, които след няколко седмици или дори дни се превръщат в убийци и изнасилвачи – поради страх, разочарование от украинците, които не ги посрещат с цветя, заради обидата към [тяхната] власт, която ги изостави, унижението, което претърпяха. Как може да се съчетае това в един човек?

ПОКАЛЧУК: Правилно изброихте динамиката на това поведение. Човешката природа е като дървото – расте както нагоре, така и надолу и ние виждаме корените, само когато дървото бъде изкоренено по време на буря. Освен войните има много доказателства, че в случай на катаклизъм хората бързо се връщат към животинско-престъпното състояние. Например, наводнението в Ню Орлиънс в САЩ след урагана Катрина в САЩ – цивилизована и културна държава.Това не се отнася за всички хора, разбира се. Силните вътрешни нагласи като вяра, морал, традиции – възпират хората от падение. Ако това не е така, тогава хората бързо се оскотяват.

ZAHID.NET:Просто исках да попитам какви са предпазните мерки за такова падение? Защото, когато прочетох тази история, беше малко страшно, че всеки може да се „прероди“ при определени условия.

ПОКАЛЧУК:Не всеки. Катаклизмите правят добрите хора по-добри, а лошите – по-лоши. В тялото на всеки от нас има много различни бактерии и вируси. Когато имунната система се повреди, някои хора се разболяват, защото вирусите стават по-активни. И човешката природа, умствената, е същата: всички демони и духове живеят вътре в нас, но ако имаме морален имунитет, той не позволява на демоните да се активизират. Това е подсъзнанието, не го ампутирайте. Следователно единствената защита е цивилизацията.

Бих казал, че либералният свят, който съществуваше преди войната, трябва да приключи. Допустимостта на всичко, дори и в рамките на Наказателния кодекс, допринесе за толерантността към лошото поведение. Не можем да използваме лоши думи, защото това разстройва хората и ако говорим нежно с тях, това ще ги направи по-добри. Това е невярно и е голяма грешка, за която плащаме сега. Нуждаем се от демократична цивилизация със силни гаранции срещу вътрешното зло.

ZAHID.NET:Ако либералният свят е нещо от миналото, с какво трябва да бъде заменен?

ПОКАЛЧУК:Не съм политолог, но виждам признаци на промяна в поведението. Това, което толерирахме през предишните десетилетия, ни отслаби. Ако бяхме следвали пътя на Полша от 90-те години на миналия век, щяхме да сме толкова силни, колкото са те. Бяхме приятели с комунистите, „червеното“ мнозинство седеше в Радата (б.а. парламента), после се появиха корумпираните с шевици. Примирихме се, и това е наша колективна вина. Толерирахме злото, което казваше: „Е, не сме толкова лоши, нека бъдем хора“. Ето резултата.

“ТОВА Е ИСТОРИЧЕСКА ТРАВМА ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ”

ZAHID.NET:Чух от приятел, че Западна Украйна помни добре кои са руснаците и предупреди за това Източна, но Източна трябваше да помни повече и по-добре, защото тя получи повече, но по някаква причина забрави и допусна това, което се случи.

ПОКАЛЧУК::Това мнение е правилно само в първата му част. Източна Украйна беше унищожена и повечето от хората, които сега живеят там, бяха докарани до това положение. И не само на изток. Роден съм в Луцк през 50-те години на миналия век и след войната имаше само няколко стари местни семейства, които се страхуваха да си ходят на гости и да си общуват. Когато стари познати дойдоха при баща ми, майка ми ми каза: „Ако питат за какво сме говорили, кажи – за цветята“. Галиция се е образувала различно, има повече семейства, които помнят. Източна Украйна – след гражданските войни, е била много бурна, Кубан, който Антон Деникин смята за по-голям център на украинския национализъм от Киев. Имаше множество въстания, бунтове и тогава бяха опожарени цели територии.

ZAHID.NET: Родом съм от Сумска област, помня доминацията на руските телевизионни канали и нагласите за приятелството с Русия като дете. Но аз израснах в независима Украйна, а моите родители, баби и дядовци живяха в Съветския съюз, предците ми са преживяли Гладомора, те трябва да помнят. Но никой нищо не каза.

ПОКАЛЧУК:Хората се страхуваха, защото знаеха, че могат да загубят живота си, ако кажат нещо. И това е, което виждаме сега в окупираните от Русия територии. Източната част на Украйна – това е петлюровският период и хората със силен манталитет, които са оцелели, емигрират преди Втората световна война. Обвиненията, че хората там трябва да знаят и помнят, са без значение: не трябва. Те израснаха в страх и бяха силно разединени от докараните руснаци, които заеха ръководни позиции.

ZAHID.NET:Застрашени ли сме от повторение на това в бъдеще – фалшиво приятелство с руснаците, търсене на „добри руснаци“?

ПОКАЛЧУК:Считам това за много сериозна заплаха. Трудно е да се говори конструктивно за това, защото украинците преди войната бяха склонни да правят компромиси и ще има много хора, които ще допринесат за това допълнително. Западът също ще ни подтикне да направим това и то ще бъде въпрос на политическата воля на украинския народ, който трябва да диктува тази воля на политиците си, а не да ги обсъжда.

ZAHID.NET: Между другото, за Запада. Преди две седмици украинският посланик в Германия Андрий Мелник даде интервю за Frankfurter Allgemeine Zeitung, в което каза, че сега всички руснаци са врагове на украинците. Журналистката отговори, че е шокирана от тези думи, а и няма идея как ще се сложи край на войната с тях. Защо след Мариупол, Буча, Бородянка, Западът все още е шокиран от нашите думи, а не от действията на руснаците, довели до тези думи?

ПОКАЛЧУК:На този въпрос на журналиста бих казал: отидете в Израел и попитайте евреите как се отнасят към германците 80 години след войната. Това е риторичен въпрос, отговорът, на който е ясен за всички. Това е историческа травма за цял живот и ние имаме същата ситуация. Тези примери трябва да бъдат обсъдени със Запада и особено с германците. Трябва непрекъснато да правим паралели с Израел, с евреите, с концентрационните лагери и с останалите неща, които Западът вече е осъдил, но забравил. Трябва да се повтаря, че украинците са евреите на 21-ви век. Това е геноцидът, Холокостът на украинците и планът на руснаците да унищожат украинците като нация.

ZAHID.NET:С какви думи можем да сложим край на войната тогава? Трябва ли да спрем да смятаме руснаците за врагове?

ПОКАЛЧУК:Войната не е започнала на 24 февруари и няма да приключи след прекратяването на военните действия. Украинците ще бъдат силна политическа нация, когато разберат това. Свойството на човешката психика е да изтласква ужасните неща в пределите на паметта до забрава. Но ако говорим за образовани хора, а украинците са образована нация, тогава трябва да го гравираме някъде, така че хората постоянно да виждат, че това е война на светлината и тъмнината. Цивилизацията, която сега защитаваме, е изградена върху идеалите на светлината, а идеалите, заради които трябва да убиваме други хора и да унищожаваме други народи, са чисто зло, тъмнина.

ZAHID.NET:В първите дни на войната руската „Настоящая газета“ направи анкета сред руснаците за войната и една жена каза: „Да, войната е лоша, но ще бъде жалко да я загубиш, така че трябва да я спечелиш“.

ПОКАЛЧУК:Ако в мозъците на тези хора няма нищо освен имперската идея на Путин, то за тях поражението на Русия е загуба на идентичност. Това са плъхове, които са изгонени в психически ъгъл. Те ще оправдаят всичко, защото иначе светът им ще се разпадне. Страхуват се, че ще им се търси отговорност – по криминални, но и по морални причини. Тях вече ги осъждат.

“ПОЛИТИЧЕСКАТА НАЦИЯ УКРАИНЦИ НЕ ТРЯБВА ДА МИСЛИ КАТО ЕДИН УКРАИНЕЦ – ТЯ ТРЯБВА ДА МИСЛИ ЗА УКРАЙНА

ZAHID.NET:Войната заличи много различия между различните териториални области, сега всички имаме един враг, срещу когото се бием. Как да не загубим това единство и по-късно?

ПОКАЛЧУК:Единството в травматична ситуация се постига бързо и безусловно, но не дава перспективи за по-нататъшно развитие. Ще трябва да поддържаме известен плурализъм на мнения, относно Украйна и нейните ценности. Ние не сме москали или петлюровци, не можем да формираме ein Volk, ein Reich, ein Fuhrer (народ, райх, фюрер) – това е погрешно и не работи. Политическата нация украинци не трябва да мисли като един украинец – тя трябва да мисли за Украйна и да дава възможност на хората да се развиват.

ZAHID.NET:Мнозина се страхуват, че ще загубим войната, ще се скараме и ще загубим сегашното единство.

ПОКАЛЧУК:Със сигурност няма да загубим войната, защото ще се скараме. Войната издига хората на много високо ниво на съзнание и всичката тази сволоч е създадена или от човека или е чисто фейсбук творение, а и всъщност малък брой хора ги е грижа за тях. Това не засяга войната. Когато битките приключат – всичко ще изтече, всички вече минахме през това след 2014 година.

ZAHID.NET:След Буча, Бородянка, Краматорск често виждам и чувам въпроса: как да продължим да живеем, като знаем, че Русия е наблизо? Тя няма да изчезне напълно. Как да живеем с този въпрос?

ПОКАЛЧУК:Има хора, които живеят високо в планината, над пропаст или на други опасни места. Те не отиват там, където могат да пострадат, а отиват в обратната посока. Животът ни винаги е бил цивилизационно насочен към Запада, от другата страна е бездната. В романа на Джером Дейвид Селинджър „Спасителят в ръжта“ главният герой на Холдън Колфийлд има сън: той стои на ръба на пропаст в средата на нива, засята с ръж. Деца си играят и тичат през нивата, той разперва ръце и се опитва да спасява всяuо дете, тръгнало към бездната. И аз призовавам всички да имат предвид, че може да има пропаст пред нас и всички да се окажем в друга посока.

Прев. от укр. Й.Хр.

Източник:

https://zaxid.net/statti_tag50974/

***Социалният психолог Олег Покалчук ​​е роден през 1955 година в Луцк. Завършил е биология, литература и психология. Учил е в Киевския държавен университет; Московски литературен институт; стаж в Киевския литературен институт; Канадски институт за украински изследвания; Институт по социална и политическа психология на АПНУ. Преподава чуждестранна литература в Луцкия педагогически институт. Носител на много награди. Член на Международната асоциация за литературни изследвания SFRA. Превежда поезия от полски, испански, английски и литовски. Неговият брат е писателят Юрий Покалчук. Автор е на научни статии и методически трудове, свързани с изследването на социалните страхове, политическото лидерство, политическия елит. Дългогодишен консултант на водещи украински политици, обществени и политически движения и партии. До септември 2006 г. – главен специалист на пресслужбата на Кабинета на министрите на Украйна. Известни негови творби – «Контакт четвертого рівня», «Смальта буття», «Мої пісні», «Як правильно сісти в куток/Не думая о медвед

error: Свържете се с автора за разрешение!!