Наистина ли след осемдесетгодишен мир е настъпил краят на спокойствието?
Завръщането на президента Тръмп в Белия дом разбуди заспалите, стресна будните, продължава да оставя в недоумение онези, които бяха свикнали с „американския чадър”, а други изпаднаха в паника. Дойде ред на фактите, но и на спекулациите и на осмиването. А объркването се отрази най-много на дипломацията. Конкуренцията за лидерство в стара Европа се възвърна. Възроди се идеята за Великите сили. Появи се категорията на “желаещите” и на “нежелаещите”. От несигурността и разочарованията се възползваха авторите на хибридките. А те най-много се интересуват от конспиративни сюжети и как ще се подредят „фигурките” в новия „пъзел”. Най-вече – как промените ще се отразят на политиката за колективна сигурност, позната ни от времето след падането на Берлинската стена и разпада на Съветския съюз.
Трябва да признаем, че десетилетия европейската система за сигурност се крепеше на американските ни партньори. Като членове на НАТО, Европейският съюз и САЩ са съюзници и се надявам да останат такива. Те не трябва и не могат да са противници. А и откакто България е член на ЕС и на НАТО, разчитаме на тази подкрепа. И сега, когато в много държави от Източна Европа върви дебат, а и няма защо да крием – в много от тях има разногласие накъде да гледат с повече внимание, дали в посока на ЕС или към САЩ. Още повече, че има една линия, която е водеща – войната в Украйна. Всеизвестно е, че има доста неяснота относно позициите, които САЩ заема по различни поводи и във връзка с условията за прекратяване на войната, поставяни както от страна на Украйна, така и от страна на Русия. Най-естествено е това да поражда антиподни настроения, изразени с различна степен на неудовлетвореност и критика. Появиха се и такива понятия като “тръмпизъм” и „антитръмпизъм”.
По този повод аз смятам, че нито Европа, нито САЩ биха се отказали от досегашните отношения помежду им – отношения на съюзници. Но при новата международна ситуация, свързана с промените във външната политика, провеждана от администрацията на президента Тръмп, тези отношения ще трябва да се основават на равнопоставеност и в задълженията. Да си мислим, че това няма да поражда проблеми, е признак на дефицит на далновидност. А и това вече се усеща. Вие можете ли да ми кажете в кой случай една нова концепция за управление на САЩ не би могла да породи последици в международен мащаб, защото знаем каква е ролята на Съединените щати за световния ред. Тази роля винаги се е свързвала и с мощната фигура на американския президент. Затова трябва да го признаем – първите новини, които медиите съобщават, идват от Белия дом. Някои от тях ни шокират, а други засилват противопоставянето между двата лагера – на „тръмпистите” и на „антитръмпистите”.
Една от последните новини е от днес. Администрацията на президента Тръмп обмисля възможността да се откаже от поста на Върховен главнокомандващ на обединените военни сили на НАТО в Европа (SACEUR). В съобщения по този повод се отбелязва, че тази позиция винаги е заемана от американец. Ако това се случи, останалите държави-членки на НАТО трябва да се разберат коя от тях да излъчи следващия върховен главнокомандващ. Прогнозите по тази тема са и за бъдещи мащабни промени, които да засегнат самата американска армия. Само този пример е достатъчен да осъзнаем, че времето тече и Брюксел трябва доста да избърза с новите политики и решенията, които се налага да взема в условията на настъпление на новия световен ред, лидиран от САЩ. Само с продължаваща сплотеност EС, ще е в състояние да избегне паниката и да демонстрира отговорност за сигурността на европейските граждани.
Най-важният въпрос, свързан с тази сигурност е как да бъде сложен край на войната в Украйна. За украинския народ е важно да има успешни преговори за траен мир при запазване на украинската независимост. Всяко решение, което не е в интерес на Украйна, ще налее ново напрежение в колективната сигурност на Европа. Затова са толкова важни възпиращите усилия на Европейския съюз и координацията им с възможностите на САЩ да влияят на световния процес. Ако все още има някой, който не го е разбрал, ще му го припомня. Само си представете, че точно в този момент САЩ реши да изтегли присъствието си от Европа! Точно сега, когато ЕС още не е подготвен в организационно, ресурсно и инфраструктурно отношение. Казват, че в Брюксел сe бърза с новите политики. Но как да разберем, като в България говорим за „празни чували”, а от парламентарната трибуна в инвалидизирания ни парламент се говори за всичко друго, но не и за новата реалност и как България да се адаптира към нея.
Имам обяснение. От четири години ние свикнахме да сме в периферията на големите събития и даже доброволно се отказахме от ролята си на фактор на Балканите. Bероятно по тази причина не се впечатляваме от случващото се днес, когато пред очите ни се срива досегашната архитектура на световния ред. А знаем, че на Балканите винаги е било горещо. И е миришело на барут. И в този момент около нас никак не е спокойно. Само прагматичният подход на правителството към конкретните проблеми на българските граждани и тяхното своевременно решаване, както и отстояването на евроатлантическия ни профил на държава, която е член на ЕС и на НАТО, може да предотврати евентуалното завръщане на онези “тъмни облаци”, които ни докараха разруха и ни отнеха четири години на съзидание. Иначе е достатъчно „да погледнем малко по-далече от носа си”, за да разберем, че след осемдесетгодишен мир е настъпил краят на спокойствието.
