НЕ МОГА ДА МЪЛЧА

лустрация
Време за четене: 4 минути

Не мога да мълча, защото никога не съм го правила. Не мислех да пиша за това, че Радев за пореден път през мандата му, днес отново се е упражнил в опита да манипулира и да спекулира с истината за българската действителност. Червеният партиец каламбури, опитвайки се да подмени фактите и възприятията на най-уязвимите от гражданите, податливи на пропаганда с фалшиви новини и дезинформация. Но за негово разочарование, статистиката е тази, която удостоверява истината, а не неговите пропагандни слова. Колкото до мантрата за “най-бедната държава”, това е удобна опорна точка на безделниците в политиката. Те няма какво да предложат, освен словоблудство и никаква свършена работа.

В момента сме свидетели как нагло и публично върви сценарий за заличаване не всички достижения на демокрацията. Ние знаем какво беше, защото сме минали през стъргата на тези тридесет години на Прехода. Много сме преживяли, много тежки битки сме водили. Да провеждаш реформи и да следваш върховенството на закона, когато комунистите бяха навсякъде, беше все едно да стъпваш върху минно поле, без да се страхуваш. Докато дойде оня момент, когато много от нас, които подкрепяхме СДС и смело стартирахме провеждането на реформи, бяхме оставени сами в битките си с комунистите. Тогава всеки, нагърбил се с провежднето на реални реформи, рискуваше всичко – спокойствие и кариера. Имахме нужда от политическа подкрепа, а министърът, който като мен се беше нагърбил да реализира реформите в културата, бе уволнен. Тогава моя познат М. Д. ме срещна с Алекс Алексиев – тогавашен политически съветник на Филип Димитров.

Алекс Алексиев е син на известния публицист, карикатурист, фейлетонист, художник и враг на комунистическата власт Райко Алексиев. Жестоко измъчван от тях, само месец-два след девети септември, умира в резултат на тези мъчения. Новата комунистическа власт стига до там че Народният съд го осъжда посмъртно. Синът му Алекс Алксиев емигрира тайно през 60-те години в САЩ и е един от най-последователните борци срещу комунистическата власт по време на Студената война. Когато завръщането му в България стана възможно, той се прибра и се включи в демократичния процес, като стана част от правителството на Филип Димитров. През следващите години и чак до смъртта си, той предпочете да остане в България. Неговите политически коментари са отражение на задълбочено познаване на процесите, свръзани с вътрешната и с международната обстановка.

Между другото, щастлива съм, че тази епизодична среща с него присъства в биографичната ми история. Той е един от онези стойностни хора, от чийто опит и гражданска честност можех да взема онова, което през годините ми помагаше да не губя ориентация и да се придържам към прагматична оценка на последващите политически събития. По онова време Алекс Алексиев работеше като съветник на Филип Димитров срещу символичното заплащане от един лев. Срещата ми с него беше много кратка. Той вече беше разбрал от медийни публикации за моите битки и за всичко, с което т.н. демокрация ме сблъска. Говорихме по принцип за нещата, които съпътстваха управлението. Без да крие ми каза, че има разколебаване в провеждането на последoвателна политика по разграждането на политическата система и че съпротивата – и горе, и долу е силна. Каза ми го, въпреки че го знаех и го изпитвах на гърба си. Но той не ми каза директно онова, което по-късно щеше да изрече, гледайки ме право в очите, един набеден за демократ кмет – “никакви реформи, с реформите до тук, защото комунистите се съпротивляват”.

Всичко, което се случваше тогава и щеше да продължи да ни се случва беше свързано с отказа на СДС да проведе лустрация – нещо, което бе извършено във всичко дотогаваши източноевропейски държави. Аз бях предприела реформи в културата, които бяха посрещнати с голяма съпротива от страна на комунистите. В едно интервю – много години след това, Анастасия Мозер – лидер е на БЗНС, на въпроса защо не бе приет закона за лустрацията, отговаря: ”Не беше приет, защото при нас в парламентарната група дойде Петър Стоянов, тогава президент на България, който заяви пред нас, депутатите: какво ще стане, ако такъв закон бъде приет? Как той щял да погледне внуците в очите си след време? И законопроектът не беше приет, макар да беше един мек законопроект за лустрация. Той не преследваше никого, не хвърляше в затвора никого, предвиждаше само ограничаване на бивши важни кадри на БКП и ДС да заемат ръководни постове в държавата. Това, което беше прието в почти всички други източноевропейски страни.” Нейното обяснение за този отказ на СДС да подкрепи един такъв законопроект за лустрация и то във време, в което партията имаше цялата власт, Мозер смята, че “доносниците на Държавна сигурност са били толкова много, че никой не е искал да бърка в това гнездо на змии, защото е щял да намери много близки до него неща.” Но това не се случи и когато партията се ръководеше от Иван Костов, а той беше премиер. За този период лидерката на БЗНС е категорична в оценката си: ”Точно това е жалкото, че тогава СДС не направи необходимото, за да се приеме един такъв законопроект по време на дясно управление, а в България комунистическото минало остана все така забулено и преиначено.”

Защо ви разказвам всичко това, което е част от моята незавършена биографична книга “Отлетели птици”? Защото реших, че автентичното слово е с по-голяма сила от един коментар върху опорните точки на Радев, представени като Национален стратегически документ за бъдещето на България. Защото често в миналото са отговорите на въпроса защо някои неща ни се случват днес. А и защото не искам президент и човек, седнал от лявата му страна, познат с агентурното име “Майстора”, свързан с мутренските групировки от 90-те и с БСП, да очертават бъдещето на България. Точно тази картинка връща историческия часовник на България към времената от зората на Прехода, а не сегашното управление на държавата. Защото това е подмяна на демократичния морал и много порочен опит да се манипулира общественото съзнание. Аз от опита, който притежавам и от политическите сблъсъци, които съм имала, знам кога противниците на демокрацията стават най-настървени – когато върховенството на закона ги застигне. Ние наистина сме в исторически етап, но за да спрем пълзящото “изчегъртване” по Решетниковски на демекратичната и правова държава. Трябва да я защитим от …варварите, които изпълзяха. Сценарият е ОЧЕВАДЕН! Само Борисов ли не го разбира?

error: Свържете се с автора за разрешение!!