„Aко попаднете в безнадеждна ситуация (и усетите, че някой се опитва да подмени вашите възприятия и нагласи), не бъдете глупак, излезте през входа”.*
Тези дни се сетих за предишна моя публикация „Газлайтингът в българската политика”, в която ставаше дума за използването на “газлайтинг”(от англ. gaslighting), което е форма на психологическа манипулация, при която човек или група от хора систематично кара друг човек или други хора да се съмняват в собственото си възприятие, памет, разум или реалност. Досещате се, че конкретният повод да напиша следващите редове е публичното говорене за мистерията „Петрохан”. За разлика от мнението на някои, че на обществото се казва много малко, по мое мнение това съвсем не е така. Преценката ми е, че към този момент прокуратурата и МВР си вършат добре работата, предоставяйки само проучени факти, и които на съответния етап са допустими за публично оповестяване. Експертите по разследването добре знаят, че в случай като този, водещо на първия етап е извеждане на фактите. Защото фактите са тези, които могат да ограничат възможностите за психологическа манипулация, която да се използва за въздействие върху възприятията и обществените нагласи. А защо не – и за целенасочен контрол върху тях от страна на замесените във въпросната афера, обрасла с множество сюжетни линии. При всички случаи сме свидетели как най-споменаваните и пряко свързани с мистерията „Петрохан”, се опитват да отхвърлят отговорността от себе си.
Политическа формация като ПП/ДБ се опита тези дни да заплаши гражданите и журналистите със „съдебни дела – шамари“ , ако я свързват с криминалната афера “Петрохан”. Но каква друга ответна реакция те могат да очакват, когато фактите водят до техни представители. Eстествено е да се задават легитимни въпроси относно обвързаности. А и обществото има право да настоява за отговори, които по същността на фактологията няма как да не провокират политическо говорене. Още повече, че не става въпрос за инцидентни проявления на свързаност, а за интегрирана среда на взаимодействие във времето. Взаимодействие, обезпечено и затвърждавано вкл. със спонсорство, политическо и административно съдействие, натиск от друго НПО, обвързано с въпросната формация, определена роля на политически и публични деятели и т.н. Затова “замитането” няма място, както няма място и за всякакви опити да се подхранва недоверие към разследващите инситуции, защото работа е на експертите да сглобят цялата картина.
Случаят „Петрохан” ме връща към мисълта за българския политически живот, който никак не е чужд на подхода да накара гражданите да се съмняват в собствените си възприятия за реалността. Българските политици вероятно действат така от позицията на тяхната убеденост, че това е начина да получат признанието на електората. Впрочем аз съм сигурна, че много от тях не са наясно със значението на понятието “газлайтинг”, тъй като собствената им интелигентност не го позволява. По-скоро те практически добре са усвоили тактиката на лъжата, спекулирането с фактите или тяхното отхвърляне, както и демонизирането на политическия опонент. Последната „завоювана” от тях сюжетна линия е свързана с „недоверието в институциите”. Това не е просто „опорка”, а целенасочено използван манипулативен инструмент за подронване авторитета на институциите и индиректно – основите на демокрацията и на правовата държава. Използват се най-вече емоциите на гражданите и тяхната уязвимост в търсенето на справедливост. Във философски и психологически аспект – се посяга на онова, до което всеки е успял да достигне по самостоятелен път, благодарение на собствените си възприятия, образование, автентично съприкосновение с институциите, както и в съответствие с възможностите на интелектуалния си капацитет.
Но нали целта на манипулирането е да сее съмнения, да подхранва несигурност и даже да те накара да се откажеш от собствената си преценка за реалността под натиска на целенасочено разработена технология за въздействие. Най-лесно е да обозначиш публично някого като “корупционер”, “престъпник” или като прикачиш опеделението „модел” към политическо лице или партия. Това е много модерно българско „политическо течение”, в което един или няколко маргинални политически субекта, се опитват да оцелеят, или както аз обичам да казвам – „ да си изкарват хляба” по точно този начин. Така се появи и изразът “изчегъртване”, т.е. изолиране чрез „санитарен кордон”. И какво в края на краищата се получи – онези, които се бяха номинирали за „изчегъртвачи”, днес се озоваха в ситуацията на „хитрата сврака – с двата крака”. И бъдете сигурни – това се случва винаги с онези представители на българската политика, за които хейтът е и слабост, и безсилие.
Хейтът в българската политика е свързан с омраза, агресия, реактивност, която не подлежи на самоконтрол. А каква е връзката с темата за манипулирането ли? Връзката са емоционалните реакции, които може да предизвика у гражданите един такъв поведенчески модел и неговото вербално изражение. Какъв е резултатът върху отсрещната страна, ако тя е подложена на постянното въздействие на несъгласие с реалността и скептицизъм, без посочване на аргументи и факти? Резултатът е, че поражда същия негативизъм и …последователи, което е и крайната цел на всяко хейтърство. В наши условия то притежава характеристиките на барикадно говорене, измерението му е на медицински проблем, а по проявление във времето е махленски римейк. И винаги в центъра е т.н. „химия на негативното”, която в един момент винаги се изражда в „химия на страха”, което е и крайна цел на всяко манипулиране.
Но тези, които са тръгнали по този път едва ли знаят, че подходът им не винаги работи в тяхна полза. Причината е много проста – прякото концентриране в политиката само върху негативното, винаги свива негативния ефект на въздействие. Така стигаме до качеството на българската политика и до качествата на тези, които я представляват. А ние като граждани имаме добрата възможност да го правим всеки ден, отчитайки ежедневните набези да бъдат подменени нашите възприятия и да бъдат променени нагласите ни. Трябва ли да се защитим? Трябва. Най-лесно се постига със самостоятелно мислене в правилната посока и с доверяване на собствените ни възприятия и на фактите. Иначе рискуваме да попаднем в лапите на популизма, който е най-лесния начин да бъдем излъгани или манипулирани. Предизборно време е. И все пак, „ако попаднете в безнадеждна ситуация (и усетите, че някой се опитва да подмени вашите възприятия и нагласи), не бъдете глупак, излезте през входа” (Хорхе Букай).
* Хорхе Букай е психолог терапевт драматург и аржентински писател, известен с философските си романи, преведени и на български език.
