140 години от Съединението
“Народе! Часът удари и светото дело на Съединението е почнато. Няма колебания. Всякой българин е длъжен да даде ръка на общото дело. Напред и…на оръжие! Братя! Опълченци! В тая важна минута на светото дело – Освобождението, за което сте полагали гърдите си срещу неприятеля, призовавате ся да подадете ръката си. Бърже и спретнато, както сте били през 1877 и 1878 година, пригответе ся. Сега е минутата, в която с народните мишци и Божията воля ще ся осъществи идеята на опълчението. Напред, Братя! Опълченци! Да изпълним клетвата си!” С този призив на 6 септември 1885-та година към всички братя българи се обръща Централното опълченско ръководство.
В това обръщение има много кураж и категоричност. Изборът е направен. Знамената са развети. Всички чувстват, че Денят е дошъл. И затова бързат с действията си, „без що-годе сигурност, че войската ще прегърне Съединението”, както пише Симеон Радев в „Строителите на съвременна Българияя”. “Без една организация в страната, без парични средства, …без план никакъв, но те бяха оптимисти, че „когато се развеят нашите знамена и извикаме “Долу пашалъка” и посегнем да извършим едно свято дело, с цел благородна, в интереса на прогрeса и цивилизацията – то просветена Европа, която държи съдбините ни, ще да подпише нашия свещен акт.”(Захари Стоянов)
До вечерта на 4 септември, както пише Ив. Ст. Гешов, постъпват и първите сведения за “смутове в областта. Паница въстанал в Чирпан, в Конаре обявено Съединението…Положението става опасно и всички разбират, че ще бъде много трудно да се спре революционното движение. Тогава се взема решение „една депутация да отиде в руското консулство и да пита дали Русия ще подкрепи Съединението, ако отговорът е насърчителен, то ние самите ще го прогласим. Трима делегати: свещеник Тилев, Ив. Вазов и аз, отидохме в консулството и изложихме мисията си на Игелстрома, който заместваше временно Сорокина, заминал в отпуск. Игелстром ни отговори, че Русия осъжда агитацията за съединението и че една революция в настоящите времена би била катастрофална за българския народ. Докато ставаше разговорът обаче, влезе Чичагов и почна да се мръщи, слушайки заявленията на Игелстрома. По едно време той почна да го дърпа за редингота, за да го подсети, че е отишъл много далече, но Игелстром не разбра това предупреждение и продължаваше да хули размирниците. За да покаже на всички, че Русия счита съединението за неблаговременно, Игелстром заяви, че той ще замине сам за Голямо Конаре. …На излизане от руското консулство Гешов отправи до видните партизани на правителството следната окръжна депеша:”Знаете, че частни незначителни смущения се случиха в Чирпан и Голямо Конаре, произведени по партизански и долни мотиви.Средствата и следствията на туй движение не могат да не бъдат много вредни и опасни за народните интереси. Руското консулство не одобрява движението. Управляващият Игелстром замина в Конаре, за да убеди населението, че всяко движение в настоящето време би било безполезно.“ (Симеон Радев, из „Строителите на съвременна България”)
На 5 септември Захари Стоянов се обръща с прокламация към сънародниците ни:
“Братя! Часът на Съединението удари! Вие се задължавате в името на Отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и да подпомогнете святото дело!” Известен за голямото събитие, народът в Конаре започва да се събира около Чардафон. “Камбаната биеше като на Великден, дружината стреляше от радост и викаше:”Да живее Съединението!” “Колко свят имаше по полето, кой през глава, кой през крака – скоро се озоваха в селото.”След един час цялото Конаре се бе дигнало, и жените дори викаха:”Долу Румелия!” Чардафон с една реч, която Захари нарича пламенна, но която е била по-скоро живописна, обяви се за временно правителство и прогласи един вид военно положение в селото. После той взе за всеки случай отбранителни мерки: пусна патрули по улиците и постави караули по пътищата към Пловдив и Татар Пазарджик. Но с това се само почваше неговата мисия: той трябваше да дигне цялата околия и да върви с оръдията си към Пловдив. Стефов бе му писал:”Чардафон! Въставайте, вземайте пушките и продължавайте за Пловдив. Реши се вече да се прогласи Съединението по тоя начин, чрез въстание, предвид на това, че правителството взима строги мерки….Въставайте, без да чакате повече известие. Пловдив е готов и чака. Захари иде от Ихтиман и Пазарджик. Бавене не ще.“(Симеон Радев, из “Строителите на съвременна България”)
Пътят е отворен! Време за достойнство! Време за единство! Време да бъде защитена българската чест! Към това призовава във възвание към съотечествениците си и Димитър Петков:“Съотечественици! …Историческата ни задача е отчасти изпълненa и ние трябва да се покажем сега достойни. Ние трябва да се въоружим всеобщо и да защитим делото си. Не трябва да слушаме никакви съвети. Събирайте се във всеки град, село, махала и пр., правете митинги, изказвайте съчувствие на делото, защото то е българско дело. Искайте от нашето правителство да изпроводи войска, за да можем да запазим отечеството…Приготвяйте се всички с оръжие да запазим единството си и независимостта…Да покажем, че сме народ, достоен за свобода! Излизайте, прочее, да защитим българската си чест!”
И те защитиха свободата си и избора си за една обединена България – силна и независима. Те доказаха, че сме народ, достоен сам да брани себе си. Затова 6 септември е символ на общата ни воля да заличим раните от „осакатената ни свобода”, които ни нанесе Берлинския договор. Защото както пише едно френско историческо списание, решението на Берлинския конгрес е “паметник на егоизма, дело на взаимна завист и лични сметки, дело безнравствено и жалко.“ То остави много българи извън реалните етнографски техни местообитания и целеше прекрояването на Санстефанска България, която можеше да се окаже „заплаха”. България е разкъсана на Княжество България и на Източна Румелия, подвластна на султана. Останалите български земи, които се населяват също от българи, се връщат на Османската империя. Част от западните български земи преминават към Сърбия. Северна Добруджа е предоставена на Румъния. Извън пределите остават Македония, по-голямата част от Беломорска и Одринска Тракия. Това дава повод на поляка А. Пьотровски – съвременник на събитията, да пише:”Берлинският конгрес, като прокара границите между страните, се беше подиграл с етнографията”.
Съединисткото движение – обединяването на Княжество България и Източна Румелия, е новият етап от национално-освободителните борби на народа ни. Не е случайно, че още в чл.1 на Устава на Българсия таен централен революционен комитет е записано:”Българският Т. Ц. Революционен комитет трябва да приготви и да довърши окончателното освобождение на отечеството…“ Пак там четем, че трябва да започне разпространяването “между нашия народ на идеи за истинска свобода, за един бунт загдето е нужно чрез пропаганда, а тая пропаганда ще да става чрез частните комитети и чрез печата, т.е. чрез вестници, манифести, прокламации, брошури и пр., гдето и както се намери за нужно.“ И във всичко това, ще се разчита на “некомпрометирани пред българския народ българи, т.е. от родолюбци и от решителни, тайни и постоянни лица.“
Съединението е велик национален акт, който е замислен, организиран и извършен от българския народ, решен сам да постигне националната мечта за единна България и да си върне държавата, въпреки Великите сили. Кажете ми, има ли примери в историята ни, които да са с по-висока стойност от онези, в които българите сме успявали да реализираме общонационални цели – сами и без чужда помощ?
Честит празник! И нека да пребъде във времето делото на съединистите! Съединението прави силата! Поклон!
