Калина Андролова, Фейсбук
Моделът „Радев“ се конструира в момента. И той е авторитарен модел. За съжаление обаче: НЕ Е ПРОСВЕТЕН АВТОРИТАРЕН МОДЕЛ! Просветените авторитарни модели могат да се декорират като демократични и да дърпат държавата напред с интелигентни решения. Непросветените или казано по друг начин, посредствените авторитарни модели, задържат развитието и дори по-лошо, обичайно не схващат накъде отклоняват движението на държавата.
ПП/ДБ и старите глобалистки мрежи опитват да пробият този тепърва конструиращ се модел с добре познатите ни инструменти за принуда – тежест на медийния ефект, обществено мнение, НПО–натиск за контрол върху властта, задачите им за демократична отчетност в съдебната система и пр. Самият характер на Румен Радев е авторитарен, той е обучаван за самостоятелни изяви като пилот, има его, което има нужда от ежедневни ръкопляскания, притежава спортна нагласа да се състезава и пр. Въпреки това Румен Радев е прекарал по-голямата част от живота си в изпълняване на нареждания, провеждане на задачи, даване на заповеди и изискване на раболепие от околните.
Радев ще обича да е важен, обграден от охрана и сложни кортежи, защото ЕГО-то му го влече към насищане с допълнително самочувствие. Няма нищо необикновено, властта променя хората генерално и в дълбочина. Дори дребни мишоци, когато получат дребните си административни позиции, се променят драстично, придобиват усещане за нова величина! Да не говорим за военен пилот, който е постигнал позицията премиер. Румен Радев има едно добро качество, което му начерта и възможностите преди време, и то е, че умее да изглежда нормален, в публичното пространство да пребивава в разумно състояние. Високомерието и недостъпността отблъскват симпатиите на масите. Напоследък обаче показността и самовлюбеността на кортежите му, инструментите за дистанция и усещането за царстване, което неминуемо застига всеки премиер, могат и да срутят този образ.
Идеите поначало се развиват бавно в демокрацията, поради правото на различни социални групи да се сблъскват на политическия терен и никога да не постигат съгласие. В този смисъл полуавторитарният модел би могъл да работи СИЛНО и просветено, ако има способен управник. А има ли такъв??! Способността за политическо управление не можеш да я изиграеш, трябва наистина да я приложиш, за да стане видим факт. Румен Радев съсредоточи съвкупното желание на ядосаната олигархия за реванш, много лица, групи, кръгове, външни и вътрешни значими фактори застанаха зад него. А ще оправдае ли надеждите им? Виждаме как бавно се надига недоволство от многовекторната вътрешна политика, не можеш дълго да се маскираш за едно или друго действие през един или друг министър, да настървяваш инфлуенсърите в отклоняващи вниманието дребни оперативни номера и пр.
На Румен Радев НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ДАВА И ПРЕЗИДЕНТСКАТА ВЛАСТ! Това окончателно ще го завлече към самозабравяне. Но още по-важно е кой контролира проекта „Радев“. Борбата за проекта „Радев“ вече върви от всички страни. Видяхме, че президентската власт не е толкова безобидна, след като Радев успя да превърне пребиваването си там в ИЗПЪЛНИТЕЛНА ВЛАСТ! От това КОЙ ще спечели президентските избори, ще видим и какво е надмощието в проекта „Радев“, накъде ще го наклонят. Ако няма обединен опозиционен отговор, значи Румен Радев правилно се е ориентирал към раздробяване и управление на опозицията чрез подаване на МАЛКИ ХАПКИ на големи празни кресльовци.
Източник: Kalina Androlova, Фейсбук
<<< Авторитарната форма на управление не е нещо, което не се случва, не се е случило, или че не може да се случи в най-ново време и в България. Обикновено се започва с преследване на политическите опоненти като начин да се наложи еднолично лидерство в управлението на една държава. А това означава загърбване на политическия плурализъм и налагане на тоталитарната форма на управление. А политическитя плурализъм е ключовата концепция в разбирането за демокрация. Обратното ви е познато, нали? Може да ми опонирате и да ми кажете, че нашите гаранции това да не се случи е записано в Конституцията. Още повече, че България е член на ЕС, което допълнително ни гарантира отстояване на политическия плурализъм. Но знае ли човек? Не са малко случаите в световната история, когато държавни глави са легитимирали управленсските си позиции на чисто психологическо ниво. Известно ви е какви са били последиците. Достатъчни са примери като Сталин, Мусолини, Хитлер, Тито, Пиночет, Кадафи, Лукашенко, Путин….. Да вметна, че всички те са с военно образование или са били отличени със специално звание като такива.
В български условия състоянието на парламентаризма и неговото отстояване сa репер и отправна точка, когато става въпрос за съществуването на условия за авторитарно управление и недопускане завръщането към тоталитарната система преди 1989-та година. В тази връзка намирам говоренето от време на време за “президентска република” като за опит държавата ни да бъде върната в стария коловоз. А и по този начин да отпратим парламентарната република в историята. Заедно с това – и демократичното разделение на властите и тяхната независимост. Можем да продължим да разсъждаваме в тази посока, докато на всички ни стане ясно, че политическитя плурализъм трябва да се отстоява, а не да се руши. И ако някой е решил да се представя за Месия, влизайки в управлението и приписвайки си еднолична власт, той навреме трябва да бъде спрян от този, от когото произтича всяка власт – от народа.
Считам също, че за употребата на понятието “авторитарен модел Радев” има основания. И те не са от днес. Известно е, че критиките и аргументите в подкрепа на тази теза се свързват още от времето на възникването на неговите служебни правителства, в което критиците му виждат властова концентрация с характеристики на президентска власт в отсъствието на парламент. А времето на неговите служебни правителства основателно се оценява като време за реваншизъм през завладяването на държавните структури от “наши” хора. Успоредно с това “Дондуков” 2 се бе превърнал в център за партийно строителство. Нарояването на нови партийки се свързваше с президентската институция. А целта я разбираха всички – разбиване на досегашната партийна система. Логичнно е да смятате, че така се налагаше едноличен контрол над политическия процес с появата на маргинални политически субекти, обременени от зависимостите на един център – „Дондуков” 2. Знаете какво се случи с тях на последните парламентарни избори – те изчезнаха! За да се влеят в редиците на „Прогресивна България”. ….(ЙХр)
_____
Случят в Струмяни само ни напомня, че Конституцията винаги може да бъде нарушена. Дори когато някой се опитва да се измъкне, не бива да подценяваме симптомите на нещо много по-опасно
