МОБИЛИЗАЦИЯ В ДЕНЯ НА МИРА*

мобилизация
Време за четене: 5 минути

Чувствайки се обезнадежден, Путин се опитва да вдигне залозите

Любко Петренко, Zahid.net

Вече 20 години на 21 септември светът отбелязва Международния ден на мира. Това реши навремето Общото събрание на ООН. Всяка страна празнува по свой начин и в съответствие със своите национални особености. Така например, тази година точно в 20 часа и на този ден Русия реши да обяви мобилизация, очевидно, за да се бори за мир с нови сили, без да остави камък необърнат.

Известно е, че руският президент Владимир Путин дълго време се съпротивляваше на обявяването на мобилизация, защото се страхуваше (и съвсем основателно) от недоволството на руснаците, които внезапно ще разберат, че ще им се наложи все пак да се превърнат от телевизионни зрители и наблюдатели на “храбрите победи на руското оръжие”, в пушечно месо. С мобилизацията обитателят на Кремъл всъщност призна, че е излъгал и че „специалната военна операция“ в никакъв случай не върви по план, че няма гръмки успехи на „втората армия на света“ и че формирането на военни единици само с освободени от затвора убийци, изнасилвачи и грабители няма да спасят положението.

Затова руският лидер не можеше да се ограничи с простото подписване на указ за мобилизация или с кратко съобщение: „Подписах…“. Не, той трябваше да обясни подробно и убедително необходимостта от такава стъпка: защо, за какво, срещу кого, с каква цел.

Сутринта на 21 септември Путин произнесе своята пламенна реч, която започна, разбира се, с обвинения срещу „престъпното украинско правителство“: „Темата на моето изказване е ситуацията в Донбас и хода на специалната военна операция за неговото освобождаване от неонацисткия режим, който завзе властта в Украйна през 2014 година в резултат на въоръжения държавен преврат.“ Руският лидер увери, че целите на „специалната военна операция“ в Украйна остават непроменени и че „Русия няма право да остави близки хора, живеещи в Украйна, да бъдат измъчвани от палачи“.

Само обвиняването на Украйна няма да е достатъчно, за да се обясни необходимостта от мобилизация. Беше необходимо той да обвини целия Западен свят. „Целта на този Запад е да отслаби, раздели и в крайна сметка да унищожи страната ни. Те вече директно говорят за това, че през 1991 година успяха да разцепят Съветския съюз, а сега дойде време и за самата Русия, която трябва да се разпадне на много региони и области, които да са в смъртна вражда помежду си“, оплака се Путин.

Между другото, предишния ден в Съединените щати наистина заговориха за разпадането на Русия. Например, бившият командир на американските сили в Европа, генерал Бен Ходжис, каза дословно: „Смятам за реална възможност разкритите слабости на Владимир Путин да са толкова сериозни, че може да сме свидетели на началото на края не само на неговия режим, но и а на самата Руска федерация“. Затова той призова Запада да се подготви за подобно развитие. „Ако не се подготвим за тази възможност по начина, по който не се подготвихме за разпадането на Съветския съюз, това може да създаде огромна нестабилност в нашата геополитика“, предупреди той. Т.e. генерал Годжес в никакъв случай не е говорил за намерението да унищожи Русия и съвсем не е доволен от такава перспектива. Напротив, той се притесни, че подобно развитие ще създаде ненужни проблеми на света. И в това той се солидаризира с целия американски и европейски истаблишмънт. В момента нито Брюксел, нито Вашингтон, нито Лондон искат огромна Русия, въпреки всичките бедствия, които причини, да се разпадне на парчета, което да доведе помежду им до кавги за граници и активи. В крайна сметка само преди три десетилетия те изобщо не искаха разпадането на СССР.

Няма нужда да говорим за нелепостта да обвинява украинското правителство в „неонацизъм“. Достатъчно е да споменем, че няколко часа след тази пламенна реч се състоя размяна на пленници между Украйна и Русия. 215 защитници на Украйна бяха освободени от руските каземати**. И сред тях са 108 войници от полка „Азов“, които в Русия бяха смятани за „елита на неонацизма“ в Украйна. Тяхната урапатриотична руска среда би искала да ги види почти повсеместно екзекутирани, като преди това ги подложи на ужасни мъчения. Именно за тях някои руски депутати подеха инициативата за отмяна на мораториума върху смъртното наказание. И сега какво: просто да ги пуснат вкъщи?

Това веднага вкара в психически ступор руснаците, които са свикнали безпрекословно да вярват на телевизията. Каква е тази странна война с нацизма? Къде е този нацизъм, ако и „азовците“ не са толкова нацисти, след като могат да бъдат разменени безнаказано? И кой друг – кумът на Путин Виктор Медведчук, когото никой в ​​Русия не иска да познава.

Висшият руски пропагандист Маргарита Симонян написа съвсем наскоро, коментирайки идеята за размяната на Медведчук с украинци от руски плен: „Тъй като форматът „всички за Медведчук“ предполага, че този Медведчук е толкова важен и ценен за нас (a дали той e толкова важен и ценен за нас?), че в името на неговото благополучие сме готови да забравим и да не даваме и пет пари за всички наши бойци, които в момента са в плен. Какво се опитва да направи Зеленски. Така че Владимир Владимирович, скъпи, пренебрегна известния руски исторически принцип „не разменяй войник с фелдмаршал“ и в името на „най-добрия човек“ би обидил и унизил собствената си армия възможно най-жестоко.”

Е, Путин, според разбирането на Симонян, наистина „обиди и унижи собствената си армия“. И сега тя трябва някак да оправдае шефа си. Затова тя набързо измисля нова формула. „Защо ние сами направихме от “Азов” велики злодейски герои? Това са страхливи нацисти“, пее сега главният пропагандатор на Кремъл.

Ето как сега редовните пребиваващи в Кремъл трябва да се “преобуват” във въздуха. Но това не ги спасява от нарастващото недоволство на руските граждани. При това както малко на брой либерали, така и голяма армия от все още безразлични граждани, особено – сред урапатриотичната среда. В руските шовинистични общстности сега е това, което се нарича „вой в блатата“. „Предадоха ни, изоставиха ни, врагът е в Кремъл“ – така с две думи могат да се опишат статусите в патриотичния сектор на руските социални мрежи.

В по-малко склонния към патриотизъм социален сектор се изясняват въпроси като „как да избегнем мобилизацията?“, „как безболезнено да си счупим ръката?“, „къде да се скрия, за да не се натъкна на призовка?“. и т.н. В същото време пред финландската и монголската граница опашки от коли на нежелаещи да бъдат мобилизирани. Някои от тях бягат в Беларус – най-малкото, защото бащицаа Лукашенко още не е влязъл открито във войната срещу Украйна. Най-смелите руснаци излизат на протести срещу обявената мобилизация. Там ги бият, връзват и… ги водят направо във Военните комитети на окръжните управления, за да им връчват призовки.

И имаше ли нужда от мобилизация на Путин? Тя така или иначе няма да го спаси от срамно поражение. Но явно нямаше друг изход. След блестящата офанзива в Харков светът (не само западният, но и източният) окончателно се убеди, че Русия ще загуби.

Срещата на азиатските лидери от ШОС ( Шанхайската организация за сътрудничество) беше доста показателна в това отношение. На него участниците показаха пълно неуважение към Владимир Путин и също така недвусмислено му намекнаха необходимостта от възможно най-скорошно спиране на военните действия в Украйна. А турският президент Реджеп Тайип Ердоган, когото Путин смяташе почти за приятел, ясно заяви, че ако Русия иска да прекрати войната в Украйна възможно най-скоро, трябва да върне всички завзети земи, включително Крим.

От отчаяние Путин започна да повишава лихвите. Първо, той инициира изявления на окупационните власти за референдуми в „ЛДР/ДНР“, Херсонска и Запорожка области. В Харковска не се получи. Тогава той принуди Държавната дума спешно да приеме поправки в наказателния кодекс, с които се въвеждат понятията „мобилизация“ и „военно положение“, въвежда се наказание за предаване и неизпълнение на заповед и увеличават наказанието за дезертьорство. И като “черешка на тортата” – указ за мобилизация.

Очевидно по този начин ръководителят на Кремъл се опита да изплаши Запада, който да изостави Украйна на произвола. В момента обаче всичко се случва точно обратно. Подкрепата за Украйна в света само нараства. А срещу Русия се готвят нови, още по-строги санкции.

Прев. от укр.

*Оригиналното заглавие на украински език е “Мобілізація у День миру. Відчуваючи безвихідь, Путін намагається підвищити ставки”, Любко Петренко, Zahid.net

**Каземати се наричат килиите в използваните като затвор крепости и укрития (фр. casemate)

https://zaxid.net/statti_tag50974/

error: Свържете се с автора за разрешение!!