Когато професор Де Боно създава понятието “латерално мислене”, има предвид предлагането на нови идеи и възприятия. Според него, ЛМ “е ценна част от човешкото мислене”. Него авторът свързва с нашия ум и с работата на мозъка, определен от него като самоорганизираща се система, която позволява постъпващата информация да се организира в модели. Цялата ни мисловна дейност, свързана с усвояването и възпроизвеждането на знания, умения и поведенчески опит, се дължи на тази способност на мозъка ни.
Латералното мислене е изградено изцяло върху разбирането на автора, че ние като мислим, в по-голямата си част, се придвижваме напред, извървявайки пътя до нови идеи и до нови възприятия. В тази публикация ще продължим със следващите мисловни умения, отразяващи мисловния процес в тази му същност – да видим нещата по нов начин, да потърсим нови възможности. Отново става въпрос за своеобразни мисловни инструменти за промяна в творческите нагласи. Когато бъдат усвоени, може да се превърнат в мисловен навик, който да варира от разумното допускане до провокацията, която ни изглежда малко вероятна и даже невъзможна.
Темата “Хипотеза, предположение и провокация” разглеждам във връзка с “мислене напред”. Предположението възприемаме като мислене “едно след друго”. Приемаме, че хипотезата е предположение, което се доказва, а провокацията – мислене със скок. Измислянето и предлагането на провокация децата приемат като приятно занимание. Свикват да използват думичката “ПО”, когато трябва да сигнализират, че това наистина е провокация. Като начало, се разглежда само един вид –т.н. шок провокация, която им изглежда забавна и е лесно достъпна за усвояване.
Темата “Придвижване” разширява знанията за самото мислене. Като се придвижваме, ние продължаваме напред със следващата стъпка. Те разбират това най-добре с примери, свързани с провокацията. Ако провокацията е нужна за откриването на нова идея, то придвижването е преместване от провокацията към някаква друга идея. Провокацията и придвижването вървят заедно. Децата си задават въпроса: ”Към какво ни води тази провокация?” През първата година не изучаваме начините за придвижване, а споменаваме само за един от тях – търсене на ценност, т.е. има ли някаква ценност в тази провокация.
Темата “Случайната дума” предизвиква любопитство. Според професор Де Боно тази тема изглежда абсурдна, но се оказа, че тя е приложима по отношение на децата в тази възраст. Подготвям ги за новото знание с интересни случки, свързани с живота на велики личности. Разказвам им за Нютон и ролята, която изиграва случайността при откриването на закона за земното притегляне. Използвам различни игрови подходи – изваждаме от една торба “случайни” думи, написани на листчета или затваряме очи и движим пръст върху страницата на разтворен вестник и после спираме на “случайна” дума, която трябва да е съществително име. Голям интерес предизвиква упражнението, в което участват няколко “случайни “думи – избираме една от тях за централна, а останалите съотнасяме към нея, като обясняваме връзката. Практикувам и групиране на думи по определен критерий или избираме една случайна дума, а всеки записва около нея, колкото се може повече думи. После всяко дете обяснява връзката на тази дума с посочените от него. Образуваме, както аз го наричам т.н. гнездо на идеите. Учениците свикват да работят с аспектите на думата, които асоциативно ги насочват към определена идея.
Темата “Спорове и разногласия” може да изглежда, че не попада в тематичния кръг на предходните теми, но аз я разглеждам тук, предвид практическото приложение на изученото през цялата учебна година. Започваме с причините за спора и начините за решаването му. Най-често хората спорят заради различни чувства, различни възприятия и различни ценности. Доказваме го с примери, взети от ежедневието в училище. Заучаваме отделни стъпки за водене и решаване на спор и така децата придобиват елементарни знания и умения, които са им необходими в ежедневния сблъсък с различното мнение.
Прякото преподаване на мислене е истинско изпитание за учителя, ако първите му ученици са на 6 и 7 години. Но както казва професор Де Боно, ако те успеят да запомнят дори само няколко инструмента или навика, струва си! Моите малки мислители запомниха всичко. Това доказва, че всеки човек може да бъде научен да използва способностите си за мислене и те да му служат добре. Прав е авторът – творческото мислене не е талант, с който човек се ражда, а “креативността е умение, което може да бъде усвоено, развито и прилагано.” Ако този процес започне в ранна възраст, шансовете за българското училище да генерира личости, се увеличават многократно.
