За какво се замисли един журналист след “Референдум” по БНТ?
Eвгени Петров, Фейсбук
Да кажа за какво се замислих след „Референдум“**.
От много време мисля, че за да се докараме до тая ситуация да търсим вечния Месия, който да ни направи живота по-добър е едно дълбоко вкоренено, макар и в латентно състояние на наследеното от авторитарния режим усещане за величието на Държавата от която всичко зависи и която ръководи и съответно решава всички проблеми. Защото авторитарният режим е точно това – един и клика около него ръководят държавата, съответно и нас, които пък и разчитаме на нея, защото няма друг вариант.
Е, в „Референдум“ получих поредното доказателство за това. Интелигентни, умни, образовани хора и пак: „Държавата е виновна“. Къде е, защо не взе мерки, защо не предотврати, защо не защити… И едно от най-порочните внушения е, че сме прекалили с отказа си от ролята на държавата. И олеле – няма доверие в институциите.
По последното мога да напиша докторска дисертация, но наистина трябва да си отговорим на въпроса защо се докарахме до тук. Аз само знам, че не се казвам Радан Кънев, Елена Йончева и цялата плеяда доносници против собствената си родина, не изпадам в истерия като Мирчев, Асен Василев, Киро и хубавата Лена, за които всичко е мафия и кражби, далавери и слугинаж, корумпиран съд и завладяна прокуратура. И всичко е Пеевски и Борисов, Борисов и Пеевски.
Всеки ден, на всеки брифинг, по всяка телевизия.
Не ви ли мина през ума, че това трупане на хейт, негативизъм, черногледство, омраза ще избие на зле? И кой въведе „блестящия“ политически довод „Това се случи по времето на Борисов“? Това го напомням на Първан Симеонов, защото от най-малко 10 години каквото и лошо да се случи, едно срутище да падне на пътя Кричим-Девин примерно, някой търчи по медиите да каже, че е по времето на Борисов.
Но…държавата и пак държавата, защото сме нямали доверие в институциите. А как да имаме, като случаят „Петрохан“ ясно показа, че една политически ангажирана част от пишещите в социалните мрежи стигат до абсурдни твърдения буквално без връзка с главния мозък! И пак – къде е държавата да защити децата…
Искам ясно да го кажа, за да няма недоразумения. По всички политически тестове аз съм десен либертарианец. И изцяло подкрепям позицията на д-р Петър Москов, че в този случай ще търси вината в себе си и в семейството. Да напомня, че семейството е основната и най-важна клетка на обществото и оттам най-отговорната.
С това ни най-малко не снемам отговорността от училището и цялостната социална среда и институциите. Но да прощавате, но никога учителите не са били подлагани на такова унижение от новобогаташки родители, разни с ланци и татуировки и самовлюбени кифли, както сега. Що се отнася до Агенцията за закрила на детето – вече си казах – трътки и плужеци. Но и общността не си мърда пръста поне да подаде някой сигнал. В това отношение сме ужасно затворено и егоистично общество.
Ето затова в „Референдум” ще изнасят данни, че 50% са сигурни, че случаят ще се потули. Ма как така ще се потули бе, той вече е в световните медии… Ама ще скрият ония там, дето дърпат конците… Дано да ги скрият, защото така като гледам, всички конци сочат към една конкретна политическа коалиция… Сега чакам култовия въпрос: „Ама защо точно сега“. И Найо да каже, че изкривяваме фактите.
Да ви кажа, не знам защо точно сега, не знам какъв е тоя вой срещу Пакта за мир, но знам, че предстои да ни махнат от унизителния списък за пране на пари, че сме на ръба да паднат визите за САЩ и че ни трябват още 2% ръст на БВП, за да ни приемат в ОИСР, което е страхотно за бизнеса, равно, или повече от успеха ни да сме в Еврозоната. А всичко това не се позволява на една завладяна държава с един господар и един командир (да се разберат Борисов и Пеевски за титлите).
Между другото – текат някакви жалейки, че сме само с 40 точки по скалата на Трансперънси инт. за усещането за корупция. Ами през 2021 година, след юмрука на Радев и едногодишни протести нивото беше 43… От 20 години се мотаем в тези граници, но това най-ниско ниво.
Забравете за бързите мерки, които ще решат проблемите. Те не стават нито със смяна на един главен прокурор, нито с едни конституционни промени за съдебната власт. Пътят ще е толкова дълъг, колкото дълго и затъвахме.
Нарича се образование. Масово, мащабно, всеобхватно, последователно и иновативно. Ако се започне веднага от първи клас, а трябва и от по-рано, чакайте резултатите най-малко след 12 години. Това е реалността, защото сега произвеждаме около 50% функционално неграмотни млади хора. Светът се развива така, че днес вече не помни какво е било вчера, камо ли преди месец!
Ето ви къде трябва да е държавата!
*Заглавието и подзаглавието са мои.
**”Референдум”, излъчен по БНТ на 10 февруари 2026 г.
Източник: ФБ профила на автора.
