Нали помните онази култова реплика от филма „Опасен чaр”: ”Куче-касичка…Зар-касичка…Шлем-касичка”. Към тази незабравима реплика ме върна вчерашния ден, когато Ивайло Кукурин и Георги Тодоров – кметове на най-големите столични квартали „Младост“ и „Люлин“ съобщиха, че напускат „Продължаваме промяната“, Причината е системен натиск от страна на тяхната партия ПП да манипулират обществени поръчки. И двамата говореха за проценти и за пренасочване на средства към партийната каса Заради тази практика те щели да останат на постовете си като независими. Стана известно, че и общинските съветници Димитър Шалъфов и Драгомир Драгомиров си тръгват от ПП по същата причина.
На брифинг кметът на столичния район „Младост” описа схемата, по която „Продължаваме промяната“ оказвали натиск върху кметове, за да спечелят определени фирми обществени поръчки. Нещо повече, той посочи конкретна практика, предложена от ПП и отнасяща се до експертно съдействие за реализиране на забавени проекти в района. „Оказа се обаче, че в този процес и зад тази експертна помощ стоят недопустими неща. Разговори с фирми, натиск към фирми, обещания за печелене на обществени поръчки, комисиони, спекулации, че това може да стане през мен. Строители са уговаряни някъде да не участват изобщо в обществени поръчки, защото те се правят за определени фирми и независимо от техните оферти, аз ще потвърдя безропотно предварителния избор“, заяви Кукурин.
Кметът Кукурин разказа и за търга за ремонт на детска градина за 5 млн. лева. Признанието му може да предизвика шок у всеки истински борец срещу корупцията: „Трябваше да подпиша вече готов протокол с решения за избора на изпълнител. Аз отказах и заявих, че няма да бъда превърнат в гумен печат и да подписвам чужди решения. Тогава се направи опит да ми се предложат проценти, които аз да разделя между мен и партията (б.а. ПП) и това преля чашата. Отказах да влизам в такива разговори, да бъда въвлечен в подобни уговорки“. Колегата му Георги Тодоров също призна, че при него нещата са се развили по подобен начин, но поръчката била в по-начална фаза. „С мен не беше проведена среща на високо ниво, с посочване на конкретни проценти, конкретни фирми, някои от които приближени на действащ депутат от ПП. Това ме потресе и тотално разруши илюзиите ми…Отказвам да съм фасадата за нагласени поръчки за наши фирми, които после да връщат рестото в партийната касичка“, каза кметът на “Люлин”. Натиск му бил упражняван и за назначаването на конкретни хора за заместник-кметове, както и за незаконно настаняване на роми от „Захарна фабрика”.
Почти по същия начин звучи и признанието на общинския съветник Димитър Шалъфов, който обясни, че е свидетел на „доста нередности“, които описал и за които официално уведомил ръководството (б.а. на ПП), но нищо не се случило. Каза, че бил готов да напусне партията още преди последните парламентарни избори, но Кирил Петков го разубедил. „Усещането беше, че се движим по течението. Трудоустройват се компромисни хора с компромисни ценности. Отказваме да мълчим повече за нещата, които виждаме… През последните седмици до нас достигна информация за опити за манипулация на обществени поръчки в „Люлин“ и „Младост“, а може би не само там, с цел пълнене на партийни касички. Всичко започва благовидно – с предлагане на експертна помощ, вкарва се троянски кон и той започва да обикаля по фирмите, да предлага нагласяване на поръчките и да предлага и ресто на районните кметове. Това е капката, която преля чашата“, коментира Шалъфов. И добави, че „промяната е само в размера на процентите, които се връщат и раздават насам-натам“.
Ще кажете, че времето, описано в „Опасен чар” не е спирало и продължава да си тече. А измамникът не е един като във филма. Защото много са тези от ПП/ДБ, които ще ви убеждават как тяхна свръхзадача е борбата им с корупцията, а ще се правят на “ни чул, ни видял”, когато – както в споменатите случаи са били информирани. А Кирил Петков няма да спира да обикаля студиата и да повтаря рефрена:“Няма да си затваряме очите за корупцията. Ще вървим в посока еврозоната и центъра на Европа, но тази дилема „корупция или Европа“ е невярна – или Европа и без корупция, или ние сме силна опозиция“. Който разбрал, разбрал….Но от казаното от кметовете и от общинските съветници разбирам, че ви лъжат братя българи! Преди време се провалиха с промените в Конституцията и в т.н. съдебна реформа, а сега са решили да компенсират провалите си с високо развятата “борба с корупцията”, докато тя се пука по шевовета в собствената им партия и коалиция. Нали знаете, че след аферата “пачки и пудели”, то не остана здраво място и по върховете им – все някой за нещо е клиент на прокуратуратата и на съда.
Корупцията е сериозна заплаха за сигурността и финансовите интереси на всяка държава. Защитата на тези интереси трябва да е приоритет, както за партиите, така и за местната власт и за правителството, за да може парите на държавата, на данъкоплатците и на бизнеса да се използват по най-добрия начин. А ето че ние ставаме свидетели как на фона на гръмогласното говорене срещу използването на корупционни схеми, ПП се оказаха лидери в тази “иновативна дейност”. Не е нужно да се връщаме към фрапиращите случаи на шуробаджинащина и бизнес взаимовръзки по време на тяхното управление. Достатъчни са уверенията след вчерашните изявления, за да се убедим, че никой не се е отказал от старите си навици и продължава да използва публичния ресурс за пълнене на ….партийни касички. Навярно помните й онези оповестени аудиозаписи, в които също ставаше дума за дълбоко затъване в измама и корупция, засягащи финансирането на партиите в коалицията им и връзките й с олигархичните кръгове, които те публично демонстрираха. В този контекст, споменаването за проценти при печеленето на обществени поръчки, без никакво съмнение ни казва, че практиката на подобни непрозрачно получени „торби с кеш”, продължава.
Корупцията е тежко престъпление. Онова, което стана известно вчера, някои коментатори – с основание, ще го определят като високо ниво на политическа корупция. Което дава всички основания на българската прокуратура да се самосезира и да започне разследване за незаконно и непрозрачно финансиране на партии. В случая – използване през инструментите на местната власт на корупционни схеми за източване на публичен ресурс, каквито са обществените поръчки, и неговото пренасочване за нуждите на една точно определена партия, т.е. на ПП. И как може да развяваш като знаме “борбата с корупцията”, когато собствената ти партия се е превърнала в гнездо на корупцията. Когато нямаш воля и сили да се откажеш от корупционните схеми, които са се превърнали в стил и в маниер на партията ти. В досегашния контекст не бих могла да не напомня факта, че при управлението на ПП/ДБ България беше включена в „сивия списък“ на държавите, които подлежат на „засилено наблюдение“ от Организацията за борба с изпирането на пари (Financial Action Task Force, или FATF). Така държавата ни се присъедини към 22-те други юрисдикции в този списък, които имат „стратегически недостатъци в техните режими за борба срещу прането на пари, финансирането на тероризма и разпространението на оръжия“. Зад нерегламентираното и непрозрачно финансиране на партиите винаги съществува и хипотезата за укриване на приходи и за пране на пари през непрозрачното финансиране на партиите…. А вие – точно в този момент, когато се готвя да финализирам публикацията, навярно ви се иска да ми припомните една друга култова фраза от „Опасен чар”:”Кой има най-много сухо, он че е прав”. И няма да сбъркате….
<<След вчерашния брифинг на кметовете Кукорин и Тодоров, както и на общинските съветници от ПП, стана ясно, че от “нулевата толерантност към корупцията” е останала една кръгла и голяма Нула.
