И аз бих попитала като авторите на онова видео с достъп в Ютуб (“Истината за машините” на Фронт Срещу корупцията) – защо български политически субект с петнайсетина процента електорална подкрепа така ултимативно ще иска 100% машинно гласуване? При това – след пълното му отхвърляне от държави в ЕС, след репутационните публикации за измамата “Смартматик”, след онова „ала-бала с президента”, след като стана публично известен факта, че k.petkov предложил на БСП да им даде достъп до кодовете на машините в замяна на това да оттеглят подкрепата си за връщане на хартиената бюлетина, след като един заместник-министър беше заснел неправомерно изходящия код на машините, „за да си го гледа и да си поиграе”, след като бе установено масово изчезване на флашки, които трябва да бъдат сравнени с протоколите от машинния вот на местните избори през 2023-та година и т.н. Ако трябва да изградим една още по-пълна картина на българския вариант на гласуването с „мадуровки”, може да се добавят още не малко факти.
Искам категорично да заявя, че моята позиция е ясна – изборни измами има, както при гласуването с машини, така и – с хартиена бюлетина. Но моето убеждение е, че за честността на изборите не методът за гласуване е панацеята. Важно е кой метод осигурява в максимална степен условия за прозрачност, сигурност и възможности за контрол. Избирателят трябва да е сигурен, че гласът му няма да се изгуби в „черната кутия”. Впрочем вероятно си спомняте за публично оповестените случаи на разминаване между разписки и данни от машинния протокол по време на местните избори през 2023-та. С натрупването на факти продължава да се засилва и недоверието към машините, които навремето бяха отхвърлени от Нидерландия с мотива „Не се доверяваме на компютри с право на глас”. Глас, който потъва в утробата на машината и излиза, възпроизведен без гаранции за покритие с реалния вот. Докато при гласуването с хартиена бюлетина остава физическо доказателство. При това е доказателство, което според българския закон принадлежи към ценните книжа, които се отпечатват и съхраняват при точно описани условия. И това е практика в останалите европейски държави, в които се гласува с хартиена бюлетина.
Аз имам двайсетина статии по темата за машинното гласуване. Проследила съм много чужди публикации. Запознала съм с практиката на отхвърляне на гласуването с „мадуровките” в държави от ЕС и в САЩ. Заключението – цялата история, свързана със „Смартматик” е белязана от репутационен срив. И не разбирам как все още в България не се намира политик, които категорично да заяви, че машинното гласуване е най-голямата измама. А най-зловещото му проявление е, че при него не може да се проследи измамата. Експертите ще ви кажат, че ако гласувате с машина, вашият глас е само електронен сигнал, който може да бъде „пренаписан”, без „действието” на софтуера да остави следа. Нещо повече – вие никога няма да разберете за това. Знаят го само тези, които са заложили „модела” на предварително програмирания резултат от изборите. Спомням си по този повод разкритията, които бяха направени във връзка с изборите във Филипините и при по-предишните президентски избори в САЩ, когато спечели Байдън. Не беше случайно, че тогава открито се говореше за програмирано въздействие върху динамиката на реално протичащия изборен процес. Изразяващо се в „задържане” или пренасочване на гласове с цел да се обръща вота в определен момент.
Ако се доверим на цитираното от мен в началото на тази публикация документално разследване в цитираното в началото видео, началото на измамата „Смартматик” ни връща някъде в 2004-та година. Тогава венецуелският президент Чавес иска да замени старите машини за гласуване с нови. Точно тогава на небосклона на изборите се появява „Смартматик”, които към оня момент са се занимавали с банкова сигурност. На практика държавата в лицето на Чавес започва да си „сътрудничи” с една частна компания в усилията за….подмяна на вота като се извършва прехвърляне на гласове от един кандидат към друг, без това да бъде засечено. Така стартът е даден. Авторитарният президент на Венецуела Николас Мадуро, за когото се смята, че е преизбиран с манипулации, наистина спечели при машинно гласуване в страната. На изборите през 2018 г. в южноамериканската страна обаче беше разкрит фактът, че 1 000 000 гласа са дописани в негова полза. Явно, окрилена от новата ниша в дейността си, “Смартматик” започва да разширява територията си, прехвърляйки се на международен терен. След случаи на съмнения в честността на вота, компанията е прогонена от САЩ и от няколко европейски държави, въвели “мадуровките”. Но това не отказва собствениците на „Смартматик” и те се насочват към Азия и Латинска Америка. Впечатляващ е провала им във Филипините, тъй като под съмнение е поставена прозрачността на вота и има доказателства за мащабна манипулация. И днес съдебните дела продължават. Шокиращото във филипинския случай е свързано с отражението му върху националната сигурност на държавата, тъй като е констатирано копиране и изнасяне на кодове.
Сами разбирате, че изборният вот и целостта на изборния процес са част от суверенитета на една държава. Изборите определят кой ще управлява в следващия мандат. В тази връзка, преобладаващ мотив при вземането на решение за отхвърляне на машинното гласуване е, че тези машини са отворена врата за извършаването на измами. За мен беше шок да разбера от въпросното документално видео, че всъщност измамата „Смартматик” действа през схема и мрежа от офиси в Европа, към които се пренасочват гласове. А вие продължавайте да си мечтаете за честен изборен процес! Експертите са категорични – софтуерът на “Смартматик” е създаден да фалшифицира избори. Разбирате ли защо е това агресивно настояване за 100% гласуване с “мадуровките”? И защо е толкова важно точно някой/някои да се стреми/стремят към това, и без съмнение – същите да държат софтуерния код. Кой или Кои са тези “някои”? Но едно е сигурно – знаем изпълнителите, инсталирани у нас като най-агресивните застъпници на гласуването с „мадуровки”. Без никакво съмнение – целта на този метод на гласуване е с изборни измами да се влияе на политическия ландшафт в България. Така се „унищожават” или се пренареждат партии, формират се или се „режат” възможности за формиране на правителства.
България е последната европейска държава, в която левият либерализъм, представен чрез наричащата себе си “демократична общност”, търси спасение и оцеляване през изкривяване на изборните резултати с машинно гласуване. Може да ви прозвучи стряскащо, но моите опасения са свързани с един факт, който ни връща към случая с Чавес и “Смартматик”. Както тогава във Венецуела, държавата ни си сътрудничи с една частна фирма, поверявайки й изборния процес и така поставя под въпрос националната ни сигурност. Недопустимо е за българската демокрация, за измамните „мадуровки” да се говори като за „гарант” за честни избори. Те не могат да са и арбитър в политиката. Нито пък – повод за ново разделение, само защото нечие политическо оцеляване е под въпрос и единственото им спасение е България да остане последния „оазис” за изборните измами на „Смартматик”. Не остана друга европейска държава, освен България, в която софтуерният код да е в ръцете на една частна фирма. Тя програмира. Тя съхранява машините. Тя знае какво става в „черната кутия”. Тя брои гласовете. Добавете и цялата координирана мрежа от НПО-та и завладени медии, които повтарят колко е „честно” гласуването с „мадуровките”. Има над какво да се замислят политиците….Защото става дума за национална сигурност и суверенитет. Това означава, че само гражданите на страната имат правото да определят своето бъдеще чрез избори, а не чрез “мадуровки” с право на глас…. Решението ли? Гласуване изцяло с хартиена бюлетина, както е в Европа, професионално подготвена и образована изборна администрация, видеонаблюдение, засилен партиен и граждански контрол чрез наблюдатели, а за следващите избори да се планира осигуряването на сканиращи устройства за отчитане на всяка хартиена бюлетина.
<<Други мои публикации по темата за машинното гласуване – ”Машинното гласуване”, „Всички говорят за машинното гласуване”, „Машинното гласуване – предварително заложена бомба”, „Правова държава, изборен кодекс и машинно гласуване”, „Справедливи закони или законодателен диктат”, „То бива, бива самодейност”, „Избори в САЩ днес – избори в България утре”, „Машинното гласуване не е панацея” и др.
