Часът на конституционалиста
Доц. д-р Борислав Цеков, Фейсбук
По повод приетите на първо четене законопроекти за промени в Закона за съдебната власт отново трябва да припомня някои принципни конституционни съображения, които съм изтъквал многократно през годините, и които могат да бъдат обобщени така: България е парламентарна, а не гилдийна, адвокатска, съдийска или неправителствена република.
Това припомняне се налага, защото в законопроектите на ПП и ДБ отново се предлага в процедурата за избор на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) да участват със самостоятелни номинации недържавни субекти – гилдийни и професионални организации, юридически факултети, адвокатски колегии, НПО-та. Наричат това „обществена квота“.
Трябва да е ясно обаче, че конституционният смисъл на парламентарната квота НЕ е да бъде „обществена“, а да бъде – чуйте внимателно! – вход на обществото в съдебната власт чрез легитимното политическо представителство на нацията, а именно – народните представители. Обърнете внимание на това „чрез легитимното политическо представителство на нацията“.
ПП и ДБ обаче са взели тази формулировка, но не само не са я разбрали, а са я осакатили и говорят за „обществена квота“, която директно да внася свои кадрови предложения за ВСС и Парламентът да ги гласува. Нищо подобно не трябва да се допуска!
Предложения и препоръки до Парламента за кандидати за ВСС могат да правят всички – от Висшия адвокатски съвет, през НПО-тата, та ако искате поканете и Съюза на производителите на картофи. Но валидни номинации могат да правят единствено и само народните представители. Никой друг! Това е така, защото изборът на парламентарна квота във ВСС е изключителна компетенция на Народното събрание. Това е избор на част от състава на основен конституционен орган – ВСС. Парламентът не може да „аутсорсва“ този избор, включително и отделни негови фази (номинации, преценка за допустимост и за качествата на кандидатите) – на непарламентарни и недържавни фактори, например – на представители на другите власти, на професионални, гилдийни, граждански организации, факултети и пр.
При „отварянето“ на такава процедурата по избор, който е изключителна компетенция на Народното събрание, следва да се спазва стриктно принципът: мнения и предложения от всички – да. Но правнозадължителни номинации и решения, които изземват компетенции, заместват или заобикалят волята на Парламента – категорично не. Народното събрание не е „гумен печат“, който да узаконява избора на кандидати, които са предлагани, оценявани и селектирани от частни и политически неотговорни пред гражданите организации или от представители на другите разделени власти.
Изрично трябва да се подчертае, че това се отнася и до Висшия адвокатски съвет. Защо ли? Хайде да си припомним къде според Конституцията е мястото и каква е ролята на адвокатурата, като свободна професия. Цитирам: „подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси“ (чл. 134 КРБ). Това са мястото и ролята. Не да кадрува в съдебната власт или във ВСС.
И още нещо, което не произтича императивно от конституционната уредба, както горното, но е добре да се има предвид. Смисълът да съществуват две отделни квоти във ВСС – на Парламента и на органите на съдебната власт – се състои в това Парламентът да не се бърка в съдебната квота, но и съдебната власт да не се бърка в парламентарната. Ето защо е добре народните предствители да НЕ номинират действащи съдии, прокурори и следователи от парламентарната квота, или поне такива номинации да са изключение.
Източник:Borislav Tsekov, Фейсбук
*Заглавието е цитат от текста на автора.
!!! В този сайт може да прочетете и друга публикация по темата с автор доц. Д-р Борислав Цеков: ”Парламентарна, а не гилдийна република”.
<<<И при публикуването в този сайт на гореспоменатата предишна статия на доц д-р Борислав Цеков по същата тема, се присъединих към неговото експертно мнение. В контекста на писаното и от мен за т. н. реформа на съдебната система, което винаги е било свързано с проучване практиката на Конституционния съд, считам, че нарушаването на Oсновния закон противоречи на демократичния ред във всяка правова държава. Една фраза, на която може да попаднете всеки път, когато КС се произнася за противоконституционност. Защо ви го припомням ли? Защото след всичките провали на ПП/ДБ, свързани с темата, вкл. и с предложения за подхода при попълване парламентарната квота на ВСС, ние сме на път да се стигне до поредна противоконститиуционна „иновация”. А целта е повече от прозрачна – с мотиви за постигане уж на „независимост на ВСС от …партиите”, да се отнеме – в нарушение на Конституцията, едно конституционно правомощие и задължение на конституционен орган, какъвто е Народоното събрание. В този контекст експертното мнение на конституционалиста е императивно: “Парламентът не може да „аутсорсва“ този избор, включително и отделни негови фази (номинации, преценка за допустимост и за качествата на кандидатите) – на непарламентарни и недържавни фактори, например – на представители на другите власти, на професионални, гилдийни, граждански организации, факултети и пр.” Акцентирам и на онзи момент от публикацията на автора, където той припомня, че „съществуването на две отделни квоти във ВСС – на Парламента и на органите на съдебната власт – се състои в това Парламентът да не се бърка в съдебната квота, но и съдебната власт да не се бърка в парламентарната. Ето защо е добре народните предствители да НЕ номинират действащи съдии, прокурори и следователи от парламентарната квота, или поне такива номинации да са изключение.” (ЙХр)
