Когато победените не намират сили да признаят, че получиха “жълт картон”
Кризата в българския политически процес придоби най-уродливи форми по време на току-що проведените местни избори. Няма никакъв повод за радост, а по-скоро – за тревога относно бъдещето на българската демокрация и върховенството на закона. А поводът е повече от сериозен – ненаучените уроци, които ни върнаха във времена на явно беззаконие и газене на правила в името на печелене на избори. Това няма как да е европейско и демократично!
„Когато една партия (например консервативната) се намира на едно място в меншество (я на едно място, я из цяла България), тя е наклонна да си послужи с всичките възможни средства, за да попречи на успеха на болшинството. Случат ли се избори, нейната програма е отнапред определена и няма нужда да се разисква (какво ще се разисква, когато артилерията е готова зинала). Тая програма се състои в следующето: 1) да се спечелят избирателите чрез разни простени и непростени маневри (например да се свикат такива от други избирателни околии, както в Търново); 2) да се препятствува на болшинството да гласоподава, чрез заплашвания (с пехота, кавалерия, па може и с артилерия, с една дума, чрез „морално влияние“, както в Бяла Слатина); 3) ако тия средства не сполучат, да се развали изборът насила (или с други думи: „Ако се види, че Цанковата кандидатура преодолей някои наши приятели от Слатина или самото бюро може чрез угасвание на свещите или взимание списъците да направи изборът да не се състои); 4) ако и това не се сполучи, да се направят протести, за да се сполучи в Събранието касиранието му. (Както сега в Разград.)“
Горният абзац е от „Угасете свещите“ на Алеко Константинов Какво ще кажете – май нищо не се е променило, а ни дели век от онова време? Освен горното, бяхме свидетели на пълен хаос. Дефектирали машини. Неизвестни лица изнасят машини от избирателни секции и ги отнасят в неизвестна посока. Разписки, които не отразяват вярно избора на гражданина. Медийни съобщения за нерегламентирана агитация и за купуване на гласове преди и в самия ден на изборите. И най-важното – министър и семейството му под охрана, защото е заплашван от лидер на ПП. Заместникът му пък е уличен при странни обстоятелства да нарушава правилата по удостоверяване на машините. Това обаче не се отчита от правителството като дестабилизиращ факт, който хвърля сянка върху честността на изборите. А правителството в лицето на неговия премиер продължава да не признава нарушенията на неговия министър и заместник-министър, да не отчита решението на ВАС и да иска…оставката на председателя на ДАНС.
Имаме действие на заместник-министър на електронното управление, който на 25 октомври реактивира процедурата по създаването на кода за машините. Става дума за действие, което не е законово регламентирано и поне за мен няма ясно логическо обяснение. Това като факт и обстоятелства се съдържа и във въпросната справка на ДАНС. Тук е мястото да припомня, че управляващите са тези, които са възложили на тази служба да извършва контрол. И точно това е направено – в изпълнение на това задължениие е констатирано едно „събитие”, за което те са информирали по компетентност ЦИК, президента, премииера. Няма нищо незаконосъобразно в това действие на ДАНС, освен ако някому от правителството това не отърва, защото съществува интерес да остане скрито-покрито. Някой е искал да скрие, че членове на правителството са компрометирали процеса на сертифициране на машините и е възниквало основание да се наруши доверието на избирателите в машинното гласуване. По същия начин биха постъпили службите във всяка европейска демократична държава.
Машините били принтери! Само един факт ви казва друго! Какво пише в методическите указания на ЦИК – раздел 4: „В ИП на РИК данните от машинното гласуване се прехвърлят от флаш паметта, поставена в плика с надпис „Флаш памет от машина с идент. № ………………… на СИК №………… за ИП“. Там не пише, че данните от съставения протокол за преброяване на бюлетините от машините се отразяват като сбор в протокола на РИК? Хайде, сега да помислим малко! Днес медиите съобщават за случаи, в които машинната бюлетина не отразява действителния избор на гражданина. Извод – ако гражданинът не обърне внимание на това, какво е следствието? Вместо глас за една партия, в машината нейният вот е отразен като глас за друга партия, или като „не подкрепям никого”, както беше в онагледения пример по една от ТВ. Нали разбирате, че е важно какъв алгоритъм е запаметен в софтуера на машината. Щом в протокола не се отразяват бюлетините от машините, а това ще го правят в Информационно осигуряване от флашките….Изводите оставям за вас. Впрочем, къде е флашката на заместник-министъра, който беше решил да се позабавлявa с нея? Задават си този въпрос много от вас…
Истината е, че с тези машини трябва да се приключи както това вече е факт в Европа. Като ще ни управлява „евроатлантическо” правителство, нека то да следва утвърдени европейски практики. Иначе този политически инатлък ще продължи да продуцира само недоверие. А и изборната картина от местните избори направи реален факта, че гласуването с машини също бълва много нередности и не гарантира честно отразяване на личния избор на гражданина. Цялото внимание трябва да бъде насочено към подобряване качеството на организацията при гласуването с хартиени бюлетини. Спешно да се започне с подготовката и обучението на изборна администрация, която да обслужва РИК-овете. И тъй като по конституция никой не може да бъде лишен от правото да гласува – дори да е неграмотен, изглежда, че се налага ограмотяване на най-уязвимите слоеве от българското население. Ако държавата продължава да не вижда истинските причини за невалидните бюлетини, които се извеждат като основен рецидив в българския избирателен процес, нещата ще продължават в същия вид и ще рушат демокрацията и правовата държава.
На тези избори продължи и тенденцията на намаляване на избирателната активност. Тя е право пропорционална и на нарастващоо недоверие към изборния процес, на отвращението от политиците и от начина, по който се прави политиката в България. Говорим за отчуждаването на все повече българи от правото да изразяват политическата си воля по време на избори. А по мое мнение, истинската демокрация се гради отдолу – нагоре, като се зачитат индивидуалните свободи и права на гражданите. Един такъв изборен процес – с толкова организационни и технологични проблеми и нарушения на изборното законодателство, и организиран от настоящето правителство, e посегателство върху техните политически права.
Каквото и да ви говорят представителите на ПП/ДБ и активистите им от различните тинк-танк пропагандни центрове – резултатите от местните избори са за тях разгромна загуба, а не „разгромна победа”, по тяхно определение. Считам също, че спечелването на изборите в София е пирова победа. Ниска избирателна активност. Ниска представителност на имащите право на глас. От второто място новият кмет го делят само някакви 5000 гласа! Нeясно и несигурно мнозинство в местния парламент. Фантазни и странни представи за управлението на най-голямата в държавата община. Затова пък сега софиянци са в готовност да се зарадват на очаквана тишина. Освен ако протестърите от ПП/ДБ няма да решат да протестират срещу самите себе си. Няма да има и къртене на жълти павета, както и среднощно чупене на плочки, мерене с шивашки метър на разстоянието между трамвайните релси, блокиране на придвижването… Тишина! Тишина! Усещане, като че ли времето ще е спряло. Сетивен мир! Пуснете си „Мечтание“ от Шуман!
Ще подчертая, че мегаполис като София не ще флашмоб, а иска мотика, надграждане. Столицата е градът с най-голяма добавена стойност в държавата. В това отношение Йорданка Фандъкова свърши много работа! В същото време посрещна толкова много предизвикателства. И въпреки това, продължи да управлява с прагматично спокойствие и отговаряше с всеотдайност и с коректно служене на гражданите. Отвръщаше с достойнство на мръсните опити да бъде злепоставяно управлението й. Проблеми няма там, където не се работи. А свършената от нея работа в продължение на три мандата може да се види с очи и да се усети в конфорта да пропътуваш София от единия до другия й край. Защото сторенето не са „жълтите павета” и „Шишман”! Мегаобликът на този град, израстнал от провинциалното усещане преди петнадесет години, е поразяващ за сетивата на всеки, който помни и познава предишната българска столица. Йорданка Фандъкова се справи достойно с мисията да е кмет на София и посвети на нея петнадесет години от живота си. Защото наистина става дума за мисия!
На тези избори ГЕРБ cпечели в 14 областни центрове, а ПП/ДБ – четири!!! За каква „разгромна победа” тогава говорят ПП/ДБ! Има населени места – големи градове и села, в които те даже нямат издигната кандидатура за кмет и листа за общински съветници!!! Само един пример! По медийно отразена информация на депутата от ГЕРБ Делян Добрев, на изборите в Хасково през април ПП/ДБ са имали подкрепата на 16 116 граждани от Хасковска област, а на изборите за местна власт на 5 ноември – 5043. Те имат спад 11 000! Наистина „разгромна“, но не победа, а катастрофа. В същото време гласовете за ГЕРБ този регион – в сравнение с миналите избори, са се увеличили с 5000! Тогава за каква партия става дума? За какъв “мащаб” на електорална подкрепа говорим? А и на какво основание искаш да продължиш да управляваш държавата, когато си четвърта политическа сила – заедно ПП и ДБ? Това наистина е политическа катастрофа.
Затова е шизофренично да чуваме опорката, с която ПП/ДБ обясняват следизборното поведение на ГЕРБ и на Борисов. Според тях тези резки техни подскачания били симптом на „следизборна психотерапия”. Това се чу и във вчерашните участия на българския премиер по БНР и на лидера на ПП по НОВА. Ще кажеш, че ГЕРБ-СДС не са първа политическа сила на местните избори, а ПП/ДБ заедно – четвърта. Както на фона на парламентарните избори, така и след последните резултати, да имаш наглостта да претендираш да продължаваш да управляваш България при настоящия дефицит на засвидетелствана електорална подкрепа, е нагло и противоречи на принципите, върху които функционира демокрацията. Да не говорим за липсата на ясна доминанта и визия „за управление в името на гражданите и на общия просперитет”, което прави безсмислено съществуването на това правителство. Изваденият „аргумент” за евроатлантическия му характер е изкуствен, тъй като за България не съществува никаква правна възможност тя да напусне каквито й да е очертания на ЕС и на НАТО.
Днес истинската реалност е в това как настоящото правителство се възползва от формулата и защо няма никакви резултати – както във вътрешната, така и във външната политика. Но за сметка на това има….задлъжняване, несъбираемост на приходите, изоставане в Плана за възстановяване….Между другото, къде са онези 10 млрд, които „се крадяха при управлението на ГЕРБ”? Къде потъват парите???? Ей на тези въпроси трябва да отговаря правителството. Правителството и ПП/ДБ не трябва да се държат като „ни лук яли, ни лук мирисали”. Т.н. “промяна” са на държавната софра от три години и няма кой друг да отговаря за медийно отразени случаи на конфликт на интереси, на корупционен натиск и на обслужване на бизнес връзки, на небивала и нескривана шуробаджинащина, която се е превърнала в официална политика. А Конституцията и законите продължават да са за тях „врата в полето”. Когато на една партия с 35 депутати, й се позволява да доминира във властта по този начин, това е в ущърб с демокрацията и правовия ред. Европа ли? Демокрация ли? Правова държава ли? Голословие и разруха! Партизанлък и беззаконие! Това я очаква! А когато вече няма и кой да спре тази развала и падение на държавата,…бъдещето й изглежда повече от трагично. Ех , Алеко! Време за твоето перо!
