ЗА СИЛАТА НА РЕШЕНИЯТА НА КС ???

колективният мандат
Време за четене: 5 минути

Решенията на КС са за прилагане. В прилагането им се състои тяхното действие.

Съвсем наскоро КС се произнесе в отговор на питане на президента Румен Радев за това каква е продължителността на мандата, когато конституционен съдия е избран или назначен и встъпил в длъжност след предвиденото обновяване на състава на КС. Докладчик по делото бе Таня Райковска. От това решение следва, че мандатът на следващите конституционни съдии, които в петък НС избра – Десислава Атанасова и Борислав Белазелков, няма дa e 9 години, а те ще останат в КС малко по-малко от 7 години. Причината за това е, че Народното събрание отлагаше избора на двама членове на КС повече от две години. Според това решение, конституционен съдия, избран или назначен след предвиденото в чл. 147, ал. 2, изр. трето от Конституцията, обновяване на състава на Конституционния съд, упражнява правомощията си само за оставащия срок от мандата, считано от конституционно дължимия момент за обновяването на състава на Съда. Това задължително тълкуване на Конституцията (пълния текст на решението виж тук).

„…връзката на мандата на съдията (от 9 години) с момента на обновяване на всеки три години е изначално заложена от конституционния законодател. Няма как на органите, на които е възложено да формират състава на Конституционния съд, да бъде призната (фактическа) дискреционна власт да променят момента на последващо обновяване посредством собствените си бездействия. Конституционно недопустимо е от неизпълнението на конституционно възложено право – задължение един конституционно предвиден държавен орган, със съответната функция и място в организацията на държавата, да извлича дискреционна власт за определяне реда на неговото осъществяване“, заявява КС в решението си.

По друг повод в мои публикации съм акцентирала на други решения на КС, в които по повод мандатността се коментира бездействието на Народното събрание при обновяване или допълване състава на конституционни органи с парламентарната квота. В тях изрично се отбелязва, че подобно бездействие води до нарушаване на баланса и до „подриване демократичния ред под върховенството на закона. В мои публикации – „Принципът на мандатност е демократична ценност” и Що е то форма на държавно устройство и формана държавно управление” визирам решение №7/2022 г. и решение №3/2003 г. В тях КС е категоричен, че Конституцията не допуска Народното събрание – с действието или с бездействието си, да възпрепятства континуитетът и баланса на държавното управление. В противен случай Парламентът „подрива демократичния ред под върховенството на закона”. Но КС има предвид и още нещо важно – чрез конституционната схема на периодичното обновяване на конституционните органи – вкл. и на КС, се преодолява евентуалното спекулативно използване на подобна ситуация за целите на политическата конюктура.

Конституционните съдии посочват, че с въпросното решение се постига „защита на принципа на периодично обновяване по щадящ за мандатността начин“, защото не се отменя деветгодишният срок на овластяване, а се обвързва осъществяването му като цялостен процес с предвидените в Конституцията периоди на обновяване състава на Съда. „Да се възприеме разбирането, че конституционен съдия, избран след предвиденото в чл. 147, ал. 2 от Конституцията обновяване на състава на Конституционния съд, се ползва с „пълен деветгодишен мандат“ (според терминологията в Тълкувателно решение №8 от 2000 г. по к.д. №9/2000 г.), означава, да се пренебрегне въздействието на конституционния ценностен ред върху проявата (мярата) на политическата дискреция на парламента и по този начин да се прегради осъществяването на конституционно възложената власт (на конституционно възложеното право – задължение) за обновяване състава на Съда по начина, определен в Конституцията, т.е. да се препятства обновяването на състава на Съда на всеки три години от всяка квота

Въпреки това решение на КС, днес Народното събрание реши да го заобиколи и пренебрегне. Парламентарното мнозинство гласува решение за избора на двамата кандидати за конституционни съдии с мандат от девет години, въпреки че съдът реши, че този срок трябва да е седем години. Има и още една подробност – според правилото, прието в конституционната комисия, гласуването в зала трябваше да стане 72 часа след изготвянето на доклада от изслушването. Но това се случи много по-рано. За причината – може да се досетим. Някой каза че въпросното решение, публикувано в Държавен вестник във вторник, ще влезе във сила утре и мнозинството бърза да го изпревари. Т.е. още не действа, но е публично известно и според конституционалисти би трябвало да се вземе предвид. Но защо това не е станало? А дали спешното вкарване на избора на конституционните съдии след по-малко на 24 часа от изслушването им от Конституционната комисия не е за да се изпревари влизането в сила на решението на КС?

След горното изложение остава да виси един въпрос – за силата на решенията на Конституционния съд. И за последствията за демокрацията и правовия ред, поради тяхното незачитане. Отговор на този въпрос трябва да има, ако България е правова държава, както е записано в чл.4 ал. 1 на Конституцията. Защото ако трябва да се позова на професор Живко Сталев:”Правова е държавата, в която даже законодателният орган не е всевластен и неограничен. И той е подчинен на Конституцията. Подчинението му е при това не само прокламирано, но и гарантирано чрез нарочна институция, овластена да контролира дали законите съответстват на Конститутцията и да ги обезсилва, ако й противоречат.”

Р.Р.Остава да очакваме как ще се произнесе КС по въпроса за последните конституционни промени, а евентуално и за скандалното пренебрегване на въпросното решениe за срока на мандата на новите двама конституционни съдии, ако действително в КС постъпи жалба по случая. Тогава българските граждани ще получат ясен отговор на въпроса – какво става с българската демокрация? Превзет ли е и върха на правовата държава?

error: Свържете се с автора за разрешение!!