Когато политическият инфантилизъм се проявява на ниво власт
През последните година-две се наблюдава изкривяване на политическата и социалната реалност, което е резултат от деформации в ценностните ориентации, налагани чрез публичното говорене в медиите и социалните мрежи. Факт е, че такова говорене – след отиващото си вече управление на Четворната коалиция, отразява не само персонален политически инфантилизъм, но и инфантилизаця на ниво власт и политически институции. Всъщност никога преди това темата за политическият инфантилизъм не ме е провокирала с такав сила, че да седна и да се опитам със сигнално червено да алармирам за голямата опасност – унищожаването на основни демократични ценности, а една от тях е поддържането и функционирането на политическата система. Унищожаването или постепенният отказ от тях може да доведе до деформиране на демокрацията и до нейния евентуален колапс. Защото в основата й са устоите на политическата система, на властта, на публичното управление, върховенството на закона, човешките права и гражданското общество.
И като казвам политически инфантилизъм, нямам предвид само субективния аспект на правене на политика, но и като проявление на цялостен политико-културен подход в управлението на държавата. Защото ако има нещо стряскащо в обществено-политическия живот на България, то това е нахлуването на феномена “политически инфантилизъм”, изразяващ се в появата на персони във властта, чието присъствие във властта е обидно за възприятията и за политическот съзнание на българина, формирано след 32 години демокрация. Факт, който може да се окаже много опасен симптом за настоящето и за бъдещето на българската демокация, но също да се окаже и неблагоприятен фактор за въздействие върху най-уязвимата част от нацията ни – младото поколение.
Защо най-вече за младите хора, ли? Защото в основата на тяхната политическа социализация е асимилирането на ценности, които определено влияят на посоките в развитието им и на обществената им активност. Лабилността на тяхното съзнание и нестабилността в социалните ориентации ги правят лесно манипулируем обект на влияние. И когато тези “ценности” са родени от политическия инфантилизъм на упражняващите властта в една държава, тогава нещата не изглеждат никак “розови”. А и самите млади хора са застрашени от инфантилизация. Известно е, че усвояването на определени общочовешки ценности винаги води до формирането на човешки качества, които помагат на всеки не само да се адаптира към живота, но и да е обществено активен. Нали това очакваме от всеки млад човек?
Инфантилизмът като понятие най-общо се свързва с незрялата личност. И той винаги води до нарушения в регулирането на поведението. Политическите му измерения са най-вече в неспособността на един политик, лидер, политически субект или на властта като цяло, да изпълнява функциите, които са възложени. Когато става въпрос за упражняването на власт, политическият инфантилизъм се изразява в избора на незрели, неадекватни и неефективни решения, в допускане на неприемливи проявления на духовно-нравствена деградация, занижена самооценка, увереност в собствената неспособност, както и дефицит на самокритичност.
Неспособността да се управлява винаги води до кризи в една държава. Успешното управление се предопределя преди всичко от личностния потенциал и от политическата зрялост. Говорим за познание и за умения да се поставят цели, да се преценяват възможности, да се мисли и краткосрочно, и дългосрочно на базата на ефективни управленски инструменти и подходи. Незнанието не освобождава от отговорност, некомпетентността не осигурява нито политическо дълголетие, нито трайно оставане във властта. Настоящото управление го потвърждава. Защото упраленското невежество доказва едно – политически инфантилизъм и непригодност да се упражнява публична власт.
Кое най-общо прави разпознаваем един инфантилен политик? Такъв типаж не е способен да отчита общестения интерес. Най-често той е популист, който се самоопределя като част от “елита” в политиката. Смята, че всичко започва от него/от тях, което прозитича от собственото му невежество. Eгоцентризмът му признава само собстеното му мнение и за изначални само неговите убеждения. Притежава склонност към манипулативност и неаргументирана претенция към политическия опонент. Черпи сили за компрометирането му от правния си нихилизъм, непризнаване върховенството на закона и правовата държава. В речника на инфантилния политик възкръсват думи, фрази и словосъчетания от пропагандния речник за “светлото бъдеще”, напомнящо ни комунистическото статукво преди 1989-та година. Собствената некомпетентност за решаване на обществените проблеми той компенсира с посочване на “врага”, което също ни връща към онова време. С пропагандна активност се правят опити да се прикрият деинтелектуализацията и маргинализацията на системата на държавното управление. А подценяването на познанието като ценност и като предпоставка за успешното упражняване на власт, както и отхвърлянето на политическия диалог, са първият сериозен признак за политически инфантилизъм.
Кога едно общество може да допусне политическият инфантилизъм да го управлява? Прекият ми отговор би бил, когато равнището на политическото му съзнание може да го позволи. Имам и моето обяснение, което е в социокултурните и политически предпоставки, които водят до изкривявания в развитието му като колективен субект на политическия живот. Факт е електоралното отдръпване на голяма част от българските граждани, които имат потенциала и възможностите да са обществено активни, но предпочитат да са далече от политиката. От друга страна, масовото отвращение от българските политици и от начина, по който те упражняват властта. Не е за подценяване и факта, че голяма част от българските избиратели не притежават елементарни познания за функционирането на демокрацията и на правовата държава и това ги прави не само пасивни участници в политическия живот, но и уязвими за манипулиране от наричащите себе си политици. А и днес активното отношение към политиката не е приоритет за повечето български граждани. Eстественият резултат е намаляването на избирателната активност, с което се нарушава целия процес на политическа социализация, за която не съм чула никой политик или анализатор да говори. Но най-големият проблем, свързан с буренясването на българската политика от инфантилни политици, е ширещата се през медиите деформация на системата от ценностни ориентации, когато провалът се представя за успех, некомпетентността за харизма, а лъжата за истина.
