Регулаторите – като още един инструмент за удовлетворяаване на определени икономически и политически интереси в условията на незрялата българска демокрация и на изтърбушената наша правова държава.
Необичайният настоятелен интерес на ПП/ДБ е издайнически за стремежа им към овладяване на националните независими регулатори и вероятното им използване като инструмент за удовлетворяване на определени икономически и политически интереси. На този фон никой не пише и не говори за закъснялото действие или бездействие на Народното събрание при реализиране на конституционните си правомощия при попълване ръководствата на регулаторните органи с изтекъл мандат. А както се казва в онова прословуто решение на КС от 2003-та година:”Ако една от държавните институции има възможност да приведе чрез действия или бездействие друга институция в състояние да не може да осъществява конституционните си правомощия, би било налице недопустимо накърняване на тези баланси.” Този текст е съотносим и за нашия случай, тъй като става въпрос за неосъществена в срок конститутивна компетентност на Народното събрание. И ако Конституцията ни не предвиждаше т.н. “несъщинско удължаване” срока на мандата, то неменуемо би се стигнало до неконституционна ситуация. В този контекст КС е категоричен, че “всяко неподчиняване на върховенството на правото от орган, овластен с конститутивна компетентност се определя като делегитимиране на установения демократичен държавен ред”.
Тази линия на управленска претенция на ПП/ДБ, която те предлагат да бъде поделена с ГЕРБ/СДС като представляващи парламентарното мнозинство, би било прецедент по отношение на националните регулаторни органи, който може да бъде припознат и от всяко следващо управляващо мнозинство. Особено важен е демократичния подход при назначението на мандатните длъжности. Надеждността е в принципа на избора – назначаване през множеството на различни институции и с различна партийна принадлежност. Претенцията регулаторните органи да бъдат овладяни от настоящото парламентарно мнозинство по същество е опорочаване на принципа на независимост. И е видима възможност за влияние – пряко или косвено върху работата на регулаторния орган. А и какви са гаранциите, че предложените от управляващото мнозинство критерии за избор на кандидати за регулаторните органи са точно тези, които те субективно ще предложат. И няма нужда да откриваме „топлата вода”, тъй като за това съществуват директиви на ЕК и решения на Съда на Европейския съюз. В основата на понятието „независимост” е неговото прагматично тълкуване. Със свое решение от 11 юни 2020 г. Съдът на ЕС постанови, че „независимост” означава статут, осигуряващ на съответния регулаторен орган възможността да действа напълно свободно от организациите, по отношение на които трябва да му се осигури независимост, защитен от всякакви указания или външно влияние (C-378/19 – Prezident Slovenskej republiky, 2020).
В не една директива на ЕК, касаеща независимостта на националните регулатори от правителствата и от законодателната власт, се казва, че тази независимост е недостатъчна и затова държавите-членки са задължени да гарантират независимостта им, както и безпристрастното и прозрачно упражняване на техните правомощия. За тази цел всеки регулаторен орган трябва да е правно отделен и функционално независим от други публични и частни образувания. Техните ръководства и персонален състав трябва да действат независимо и в никакъв случай да не получават преки инструкции от тях. Държавите-членки са длъжни да гарантират, че регулаторните органи разполагат с правомощия, които им позволяват да изпълняват ефективно и без забавяне задълженията си. Членовете на ръководството на регулаторния орган трябва да се назначават за определен мандат от пет до седем години. Необходимо е да се осигури подходяща ротационна схема за висшите ръководни служители. Те може да бъдат освободени от длъжност по време на мандата си единствено ако вече не отговарят на изискванията за независимо упражняване на функциите или са виновни за закононарушения съгласно националното право.
Защо независимостта на регулаторните органи е основополагаща? Защото тяхната регулираща роля е в осигуряването на баланси в съответните секторни сегменти. В същото време те трябва да са независими от влиянието на сектора и от икономическите интереси в него, така и от правителството, което също може да има икономически и политически интереси. Тук е уместно да припомня, че е задължително разделението между държавата като регулатор и държавата като собственик, защото дори и след либерализацията и приватизацията, тя не е ампутирана от икономически и политически интереси. Припомням, че през септември 2021 година ЕК излезе с решение, чийто предмет беше иск от ЕК след установяване на неизпълнение на задължения от страна на България. Тогава Съдът на ЕС прецизира понятието “независимост”, както и границите за упражняване на влияние върху регулаторните органи и техните правомощия. Решението визира клиентилизма, недопускане намесата в компетенциите на независимите регулаторни органи от страна на законодателната и на изпълнителната власт. Известни са домогванията на последните две власти, което има и своето обяснение – решенията на регулаторните органи може да бъдат тласкани към удовлетворяване на определени икономически интереси.
Кои са предпоставките за една успешна независима регулация? Разбира се,че първо трябва да се започне от състоянието на регулирания сегмент. Второ, структурирането на самия регулаторен орган, осигуряването на експертен и административен капацитет, устойчив срок на мандатност, финансова автономност и прозрачност. В решение на дело С-718/18, Съдът на ЕС уточнява, че пълната независимост на регулаторните органи е необходимост, защото само така може да се гарантира, че взетите от тях решения са безпристрастни и не са свързани по никакъкв начин с мнозинството в Народното събрание, с правителството или с политическата власт изобщо. И тук веднага възниква въпроса за границите на независимостта на регулаторните органи, които са ангажирани с прилагането на стратегическата политическа рамка за развитиие на дадения сектор и взаимодействието в този контекст е неизбежен. Акцентирам – взаимодействието! Не казвам – въздействието! Националните регулаторни органи следва да се съобразяват и с прилагането на европейските директиви. Но те трябва да се придържат към правомощията си и да вземат решенията си самостоятелно. Тяхната независимост обаче не означава, че дейността им не се подчинява на законите. Статутът им на независим орган не ги освобождава от демократичната легитимност да са в обсега на парламентарен надзор и на съдебен контрол. Но е изключен, както казах по-горе, всякакъв опит за пряко или косвено влияние върху техни самостоятелни решения. Изключена е и всяка възможност за прикрито влияние върху тях чрез прикачването към регулаторните органи на всякакви обществени или консултативни съвети. При констатирането им ЕК ще реагира светкавично, защото това ще е в нарушение на европейското разбиране за независимост на националните регулативни органи.
Ако сте стигнали до това изречение означава, че сте разбрали защо ПП/ДБ така са заинтересовани от овладяване властта на националните регулатори. Ако не сте, ще ви помогна. Защото виждат в тях още един инструмент за установяване на абсолютна власт в условията на незрялата българска демокрация и на изтърбушената наша правова държава.
