Когато преди години влязох в българското училище, веднага започнах да пиша за проблемите, c които се сблъсках. Реших да се справя с тях и търсех съмишленици в лицето на всеки министър. Сменяше се министърът, аз веднаха му изпращах становище за констатираните от мен проблеми и предлагах конкретни решения. Междувременно разработвах мои програми за работа с учениците в полуинтернатните групи, с децата със специални образователни потребности, за мястото на психолога в училище, въвеждане на “Час по мислене” по системата на професор Едуард де Боно и придобиване на практически умения за мислене, създадх проекта “Училище за идеи” …. Участвала съм в обсъждането на всички законопроекти, свързани с училищното образование до 2010 година. Изпращала съм предложения за законопроекти и след тази година. Малко от вас знаят, че употребата на понятието “училищно” образование е свързанa с мен. В кореспонденцията винаги употребявах словосъчетането “училищно образование”, вместо „средно образование”. Единствено министър Даниел Вълчев се беше впечатлил и самият той започна да го употребява. Спомням си, че в едно интервю го бяха попитали защо казва училищно, а не средно образование, той отговори “защото ми харесва”. Между другото, на споменатата национална конференция, когато го попитах защо се бавим с въвеждането на “Час по мислене”, той сподели: “Не е ли достатъчно, че книгата ви стои на бюрото ми”?
Защо ви споделих това ли? Защото проблемите на българското училище са ми близки и днес няма как да отмина гласуването на първо четене в Народното събрание на “Законопроект за предучилищното и училищно образование”. И бързам да кажа, че съм истински обезпокоена. Не отваряйте “кутията на Пандора” – ще се присъединя и аз към казаното днес от депутата Деница Сачева! Не пипайте с политически ръце и не търсете там нещо, което отдавна го няма. Още веднага след 1989-та година бяха закрити, партийните организации на БКП/БСП по месторабота, се сложи точка и на политическата, и на пропагандната дейност в българкото училище. Още повече, че всяко училище има правилник, който се основава на актуални нормативни документи в системата на училищното образование. А предвид промените през последните десет-петнайсет години, въпросът за кадровата политика отдавна не се гради на основата на политическите убеждения на кадрите. На всички тях им е ясно, че водещо е професионалното изпълнение на задълженията. Говоря за училщното образование, защото не така стоят нещата във висшето образование. Мои близки си изтеглиха децата от един доста високо платен български университет, където преподаватели директно пропагандират определена идеология и изискват интерпретирането на точно определена гледна точка. Това беше между другото, и го вмъкнах като препратка към темата за университетското ни образование.
Но да се върнем на законопроекта. И тъй като управлението ни днес много разчита на Google, реших да видя какво ще ми каже той по темата за “деполитизацията” в предучилищното и училищно образование, анонсирана през миналата година от същия този министър. И, о, изненада! “Началници на регионални структури ходят на партийни сбирки, които не са част от образователната ни система. Това някои хора го приемат за напълно приемливо.” (news,bg 21 юни 2021 г.) Каза го в оня момент, когато служебното правителство – част, от което беше и той, започна да извършва проверки в кои регионални управления на образованието има партийни назначения. Така че “има си крушка опашка” е казал мъдрият ни народ. И тъй като днес един депутат – “сладкодумец” си позволи от парламентарната трибуна да ограмотява с текстове от Уикипедия – що е това мотив, политика, политология….ще му кажа, че истинският мотив е в казаното от тогавашния и сегашен министър на образованието. Казано в телеграфен стил – чистка и преследване, заради….политически убеждения. Без съмнение, разминаването с реалността е присъщо на това управление. A подобно целенасочено преследване на политически интереси е на път да нанесе големи щети на училищното образование. Защото да посегнеш на конституционните права на онези, които са призвани да възпитават децата и младите хора в дух на високо гражданско чувство, е незачитане на прякото действие на Конституцията и отмяна на нейното пряко действие със закон.
Да, при изпълнение на служебните си задължения педагогическите специалисти трябва да са политически неутрални и не могат да налагат идеологическите си и политически убеждения. И това отдавна е така. Факт, за който гарантирам. И нека да не ми се сърдят, но една голяма част от българските учители отдавна са се деполитизирали по причина на разочарованието си от българската политическа класа. Така че тези нарочни текстове за “деполитизация” не са нищо друго, освен ограничаване правата на тази професионална категория български граждани. Експертите знаят, че всяка правна норма не трябва да допуска двусмисленост. В законопроекта се казва, че началниците на РУО и още изброените, не могат да осъществяват политическа и партийна дейност, не може да членуват в политически партии…Какво означава това буквално? Означава, че с този закон ще бъдат нарушени права по чл. 6 и чл. 11 на Конституцията. Знаем, че основният закон на държавата има пряко действие, което не може да бъде отменяно с други закони и нормативни актове. Но да видим какво визират въпросните членове?
Чл. 6.
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние
Чл. 11.
(1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.
(2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.
„Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, УБЕЖДЕНИЯ, ПОЛИТИЧЕСКА ПРИНАДЛЕЖНОСТ, ЛИЧНО И ОБЩЕСТВЕНО ПОЛОЖЕНИЕ или имуществено състояние”, категоричен е чл. 6 ал. 2. Защо не чететe, бре, хора! Българският учител не е ли български гражданин и не се ли ползва от конституционните си права? Може ли един министър да го преследва или наказва заради неговите убеждения? В закона ясно трябва да бъде записано само, че в предучилищните и в училищните заведения се преподава в съответствие с държавната политика, на работното място се съблюдава принципа за неутралност, не се извършва идеологическа или партийна пропаганда в интерес, на която и да е партийна доктрина. Какво прави българският учител извън училището, реализирайки политическите си убеждения в избрани от него форми на обществена дейност, не може да бъде преследвано от закона по този начин. Той има право да изразява политическата си воля, да членува в партия, да се кандидатира за изборна длъжност, защото Конституцията му дава това право – с проактивното си поведение да допринася за развитието на държавата и обществото.
А може би с подобни текстове наистина се преследва още една цел – връщане във времето преди 1989-та:”Една партия – една идеология”, т.е. тази на управляващите. Нали така е тръгнало от десет месеца:”Да назначим “наши хора!” Да, ама не! Затова ли се мъчихме тези над 30 години, за да се откажем днес доброволно от демокрацията? Къде отива плурализма, “закован” в Конституцията? “Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.
….Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна”(чл. 11 ал. 1 и 2 ). Права беше днес Десислава Атанасова – председател на ПГ ГЕРБ-СДС, припомняйки Кант – правото не прябва да се нагажда към политиката, а политиката трябва да коленичи пред правото. Ако тези текстове, които ограничават или засягат права на въпросната категория граждани, не отпаднат от закона, той де факто ще се използва за репресии. Ако бъде приет в този вариант, задължително трябва да бъде сезиран Конституционния съд. Още повече че има и други нормативни документи, които визират ограничаването и забраняването на политическа дейност в предучилищните и училищни заведения.
Уважаеми депутати от управляващото мнозинство, това не е дневния ред на обществото и държавата! Гледайте кризите! Военно време е! Не е време да откривате нови фронтове за противопоставяне! Засрамеете се!
