Преди петнадесет години, аз не подозирах какво мощно средство е “Системата за латерално мислене” на професор Едуард де Боно. Прозрях в нея стратегия в ръцете на всяко общество, което го е грижа къде и как се създават личности, нужни за собственото му преуспяване. Още повече, че тази система е демократична в основата, върху която стартира. Няма ограничения. Предназначена е за всякакви възрасти, за хора с различен социален опит, с различни интелектуални възможности.
Латералното мислене развива характери, целеустременост, ражда послания, без които не може да живее нито едно общество. Посланията събуждат онова, което Де Боно нарича “действеност”. Ако за Гьоте: ”Човек вижда толкова, колкото знае”, то аз бих казала, че човек успява толкова, колкото е научил от латералното мислене. Убеждавам се в това всеки ден. И вече добре разбирам защо авторът говори за съкращаване на времето за преподаване на информация в училище, за сметка на увеличеното време за преподаване на умения за мислене. Един от аргументите му е, че в условията на все по-настъпващата кибер комуникация, човек има достъп до много информация. Проблемът е в нейното оползотворяване така, че да не й позволим да “ни обърка и залее”, казва Де Боно. Нужни са умения, за да противодействаме на този процес.
Професор Де Боно определя като “злополучни” две съществуващи заключения. Те са, че за учениците с висок интелект не трябва да се прави нищо, защото автоматично ставали добри мислители, и другото – за учениците с нисък интелект не може да се направи нищо, защото те никога не можели да станат добри мислители. Опровергава тези твърдения с примера за шофьора и колата – както от уменията на шофьора зависи дали ще може да развие целия потенциал на колата, така и от уменията за мислене зависи как ще бъде използван интелектуалния потенциал, който всеки човек притежава. Де Боно застъпва и тезата, че “мъдростта може да се преподава”. В това е шанса на всички, които се обучават по тази система. Придържайки се към принципния подход за приложимостта на системата, още през първата година включих деца с различна степен на училищна готовност – физическа, познавателна и социална. Приех твърдението на автора като предизвикателство.
Казват, че едно дърво е здраво, ако са му здрави корените. Системата за латерално мислене има здрави корени и те не са в реактивното, а в т.н. проактивно мислене. Според професор Де Боно “образованието е виновно, когато предполага, че реактивното мислене е достатъчно”. Въведеното от него понятие “действеност” или “проактивно” мислене включва различните аспекти на мисленето, като гледната точка на другите, приоритетите, целите, алтернативите, последствията и други. Това мислене учи децата да се обединяват от базисни неща, да се ръководят от ценности. Стимулира ги да достигнат своето ниво на компетентност, да се социализират и развиват като конкурентноспособни личности.
Като разработих проекта “Училище за идеи”, аз заложих на усвояването, упражняването и практикуването на мисловни умения по системата на професор Едуард де Боно в Клуб по мислене. Концепцията на проекта е свързана не само с мисловните умения, но и със знания за това как идеите ни може да се случват, т.е. учене чрез правене. И ако трябва да се позова на автора на латералното мислене, че “концепциите са родители, които раждат деца (идеи), то проектът “Училище за идеи” “роди” много идеи. Само за няколко години, освен Клуб по мислене, към проекта бяха учредени Детски парламент, Работилница за детска инициатива – модул към Клуба по мислене, клуб “Приятели на книгата”, Социален театър и Клуб на кандидат-учителя. Най-новата идея е Час по бизнес – модул към Клуба по мислене и учредената учебна фирма “Дизайн студио”ООД – симулация. С реализирането на проекта, в годините не просто се демонстрираше иновативно мислене – прякото преподаване на мислене в Единадесето основно училище „Николай Лилиев” се превръщаше в успешна практика. Оставаше след себе си традиции – Дните на мислителите, наградата “Млад мислител”, Рецитаторски конкурс „Николай Лилиев” и всичко онова, което проектът представляваше като дейност.
Целите на Детски парламент свързахме с формирането на умения за гражданска активност на личността. Дейността му, като част от проекта “Училище за идеи”, се урежда с Правилник . Членуването е по личната воля на децата. Парламентът работи по годишна програма – веднъж в месеца се провежда сесия. Цялостната им подготовка и организация се осъществява като модулно обучение в рамките на Клуба по мислене във втори курс. През всяка следваща година дейността се провежда във врeмето за занимания по интереси в Полуинтернатната група. Децата трупат административен и организационен опит и се учат на публично говорене – подготвят изказвания, участват в дебати и дискусии, пишат текстове със същото предназначение. Вземат решения или изпращат сигнали до институциите. По този начин малките ученици разбират, че гражданската инициатива е механизъм за обществен контрол и възможност да вземат участие в управлението на различни нива. Отговорите, които децата получават от институциите, засилват усещането им, че са важни. Деловите отношения им дават самочувствие, защото гласът им се чува – някой се съобразява с мнението им. Неусетно се разделят с игрите – те са участници в реални обществени взаимоотношения. Включват се в проучването на проблеми “върху терен” – в района на живеене и около училището. Резултатите се докладват на сесия. Така се роди инициативата “Буден гражданин” – подаване на сигнали, участие в кампанията на общината “За чист град”, озеленяване , стопанисване на Кът за отдих в квартала .
Работилницата за детска инициатива се реализира като обучение в трети курс – модул в Часа по мислене , един час месечно. Всяка следваща година процесът се осъществява във времето за занимания по интереси в Полуинтернатната група. Членовете на Работилницата са всички деца, които се обхванати в проекта “Училище за идеи”. Обучават се в разработването на проекти. Участниците задължително разработват проекти по избрани от тях теми. В края на учебната година всяко дете го защитава пред родители и съученици, демонстрирайки умения за презентиране и публично говорене. Всеки автор на проект може да се кандидатира за наградата “Млад мислител”, която учредих и финансирам лично, или с помощта на приятели на проекта. Номинациите се присъждат по мое предложение. След обсъждане в Инициативния комитет на приятелите и родителите на децата от проекта, се взема решение за наградените.
Учредяването на клуба “Приятели на книгата” e резултат от сътрудничеството ни с библиотека “Родина” – Стара Загора. Ние сме партньори в реализирането на проекта “Открий света на знанието с библиотеката!”. Клубната дейност, която организираме формира навици за четене и провокира творческите заложби на децата чрез традиционните библиотечни практики – форми на културно-образователна работа и активно четене. Дейността в клуба “Приятели на книгата” се осъществява като обучителен процес във втори курс като модулно обучение в Клуба по мислене, веднъж месечно. През всяка следваща година всички инициативи и библиотечното обслужване на място се реализира във времето за занимания по интереси в Полуинтерната група.
Един мъдрец е казал, че човек престава да мисли, когато престане да чете. По предложение на самите деца, Детски отдел организира библиотечно обслужване в училище, веднъж месечно. Така компенсираме отсъствието на училищна библиотека и на библиотека в целия район. Чрез клубната дейност малките мислители получават своя час за придобиване на умения за издирване и оползотворяване на големия обем от информация – нещо, което професор Де Боно препоръчва на съвременното училище. А то е – да се намали времето за преподаване на информация, за сметка на времето за преподаване на умения за намирането й, нейното използване и начини за интерпретиране. Децата се научават да четат с разбиране, но също получават възможности за реализиране на творческите си заложби. Придобиват знания и умения за писане на кратки журналистически форми, които могат да публикуват на страницата на “Училище за идеи” в Детския сайт на библиотеката. А децата от четвърти “б” клас са включени в редакционната колегия на техния вестник на класа – “Училище на мечтите”, който те издават под ръководството на класния си ръководител. Проучват се литературни източници и се събира информация от Интернет, а после й се дава публичност чрез културно–образователните форми – обсъждане на книги, викторини и състезания, участие в различни обществени кампании и други. Издадохме електронен вариант на “Моята първа книга “ с автор ученичката Деляна Славова. Радвам се, че тези деца отреждат на книгата място сред най-добрите си приятели.
Мисията на Клуба на кандидат – учителя е да формира у децата положително отношение към учителската професия и да ги подготви за избор на професия. Автори на идеята за учредяването му са децата с отлични резултати в учебната подготовка. Те са и моите активни помощници в работата ми с учениците, които имат проблеми с ученето или са със СОП (специални образователни потребности). Някои деца проучиха допълнителна информация за взаимоучителния метод, прилаган през Възраждането в новото българско училище. Така бе хвърлен мост от учебното съдържание на предмета “Човекът и обществото” към една нова идея. В дейността се обединихме около няколко основни цели:
умения за взаимопомощ и сътрудничество по време на самоподготовката
толерантно отношение към възможностите на децата със затруднения в ученето
умения за “преподаване” на наученото по отделните учебни предмети
Децата поемат задължения и приемат определени морални ангажименти, отразени в Кодекс на кандидат – учителя. Заниманията се провеждат като обучителен процес и практически занимания в трети курс – модул към Клуба по мислене, веднъж месечно. През всяка следваща година процесът се реализира във времето за занимания по интереси в Полуинтернатната група, веднъж седмично.
Социалният театър е културно-образователна форма за превенция на различни зависимости и отрицателни явления сред учениците. Целта е, чрез разпространяването на информация да се утвърждава социалната група на учениците, като граждански ангажирана и репродуктивна при решаването на проблеми, свързани с тютюнопушенето, наркотиците, агресията, лошата дисциплина, затлъстяването и други. Те разпространяват сред своите съученици, както усвоените от самите тях знания, но и събраната от различни източници информация, като използват директни послания или си служат със средствата на сценичната реч – подготвят литературни композиции и театрални етюди. Така привличат вниманието на връстниците си, които научават повече за дадения проблем, по – информирани са за причините, който го провокират, но знаят и за рисковете, свързани с него.
Очакваните компетентности са ориентирани към група умения, свързани с езиковата грамотност, подбор и боравене с информация, социална компетентност, комуникативност, критическо мислене и решаване на проблем. Социалният театър се реализира като обучителен процес в четвърти курс – модул към Клуба по мислене, който се провежда веднъж месечно. Всяка следваща година дейността се осъществява във времето за занимания по интереси в Полуинтернатната група.
Часът по бизнес е модул към т. н. Час по мислене. Обучението се въвежда в четвърти курс. Децата навлизат в света на бизнеса и предприемачеството чрез популярни знания, веднъж в месеца. В този час те получават знания, компетентности и се провокират практически нагласи за организиране на фирмена дейност. Часът осигурява практическо време за решаване на бизнес казуси. Така малките ученици прилагат наученото в Часа по мислене, но и собствените си умения и знания за реализиране на идеите си. А през 2010 годнина участвахме с образователен ден в националната инициатива на фондация “Джуниър Ачийвмънт България” – Мениджър за един ден. Те се срещнаха с г-н Георги Димов, който е мениджър “Продажби” в ЕММIS – офис България, и е председател на Инициативния комитет на приятелите и на родителите на децата от проекта “Училище за идеи.” Той обучи малките предприемачи на мениджърски умения във връзка с предстоящото организиране на рекламната кампания на учебната фирма “Дизайн студио”ООД. Изрази своята подкрепа за професионалната им ориентация в сферата на предприемачеството.
Учебна фирма – симулация “Дизайн студио” ООД бе учредена на 27 януари 2010 година. На учредителното събрание присъстваха осемнадесет деца, които се обучават по проекта „Училище за идеи”. Те приеха и подписаха Дружествен договор за “учредяване” на Дружество с ограничена отговорност (ООД) с фирма „Дизайн студио” ООД. Цялата фирмена дейност симулира различни практически ситуации – от учредяването и регистрирането, обявяването и кандидатстването за свободни работни места, управлението и организирането на цялата фирмена дейност, до реализирането на създадените стойности. Пред децата се откриха възможности за интегрирането на знанията, които получават в Часа по мислене, в Часа по бизнес и в Работилницата за детска инициатива с практикуването на предприемачески умения и работа в екип. Обогати се икономическата им грамотност и се стимулира тяхното бизнес мислене. Децата, които са на управленски позиции трупат административен капацитет – опит и познания по кореспонденция и фирмени взаимоотношения. Отиграването на ситуации прави участието им активно, а не пасивно. Те кандидатстват за свободно “работно място” във фирмата и имат възможност да упражнят практическо писане – мотивационно писмо и CV. Придобиват елементарни компетентности и умения за бизнес – план. Самият “производствен” процес, който създава среда за стимулиране на идеите и творчеството, се реализира във времето за занимания по интереси в Полуинтернатната група – веднъж седмично. Създава се среда, която стимулира идеите и творчеството при проектиране на ученическо облекло; проектиране и изработване на картички, сувенири, бижута и уникати, предмети за бита и принадлежности; в живописта.
Финализирането на дейността е в рамките на Дните на мислителите, които организираме ежегодно през месец май. Тогава всяко от направленията има възможност да участва със своя проява. През 2010 година те стартираха с Ден на предприемачеството – изложение на фирмената продукция и аукцион с явно наддаване. Преди аукциона всяко дете направи публична презентация на създадените от него продукти. Аукционът се проведе по всички правила, а учениците – “агенти” по търга, бяха специално обучени. В наддаването взеха участие и съученици, и родители. Търгът се превърна в невероятно преживяване за организаторите, но и за участниците в наддаването – съученици, родители и много роднини. Сумата от продажбата стигна сто и три лева. Децата, които са учредители на фирмата получиха колективна награда “Млад предприемач”. Бяха присъдени и три индивидуални награди “Най-добър презентатор”.
Обучението по мислене предлага методи и похвати, развиващи възприятията на децата. Благодарение на това, те виждат една по-широка картина на света. Научават се да действат съобразно ценности, които имат смисъл за личността, но и за обществото. Получават опит, за който при други обстоятелства би било нужно повече време. С годините техните знания по латерално мислене се разширяват и затвърдяват. Упражняването чрез писане и говорене развива възможностите им за анализ и оценка. Компетентностите, свързани с раждането и представянето на една идея с аргументи формира у тях умения за интерпретиране. Концентрирането в Часа по мислене около целта на самото мислене укрепва дисциплината и тя се осъзнава като ценност. Проектът “Училище за идеи” е една алтернатива с много предизвикателства , която създава условия за сътворяващо мислене. Развива не само рационалната, но и интуитивната, и творческата страна на ума – процес, от който българското училище има най- голяма нужда. Една тенденция, която изгражда от децата индивидуалности.
Да притежаваш индивидуалност в България винаги е било трудно. Най-добре е да се потулваш в тълпата, защото подтисканото от страха и конформизма обществено съзнание, не винаги подкрепя тези хора. Да се надяваме, че в близките години духовното пространство на българина ще продължи да се успокоява. И тъй като новите ни европейски ориентири трябва да имат и нови корени, обществените очаквания са и за по-ефективно придвижване на образователната реформа. Шансът на българското училище е в това да дава знания, които да се вписват в стойностния свят на децата, но и – умения, които да ги подготвят за живота.
Чувала съм алпинисти да казват, че това, което буди най-много възхищение, когато си на планината, е нейният връх. Хубаво е, ако по пътя на своя живот изкачим много върхове, защото всеки от тях заслужава усилията ни. Моите малки мислители имат вече своя първи връх.
