По определение законността е режим, при който всички правни субекти и гражданите се задължаваме да съблюдаваме законите и нормите. Затова и другото име на законността е правов ред. Но в скандала с апартаментите фокусът изглежда не е в изясняването на фактите, предизвикващи съмнения, а в преследването на незабавния политически ефект – дискредитиране на опонента. И в това нямам никакво съмнение, защото обикновено всичко, което се организира у нас по този начин, винаги има някакъв подмолен подтекст. Днес, търсейки отговор на въпроса кое е законно и кое е морално в поведението на нарочените, по същия начин можем да запитаме и за сценаристите на скандала “апартаментгейт”. Защото според мен, става дума за режисирано “топене” в едно предизборно време. На авторите на подобна хибридна акция много им се иска да ни накарат и ние да виждаме онова, което на тях им се иска да виждат. “Удряйки” министри и подронвайки авторитета на антикорупционния орган, целта е да бъде очернено управлението и ГЕРБ, както и да бъде обезсилен антикорупционния орган.
Вече сме свидетели на изместване от центъра на еврокампанията, която отдавна е на ход. Подобно отклоняване е симптоматично за българския политически живот, чието съдържание се оказва не дискусионното говорене, а битовизмите и най-низките човешки страсти, породени от мотива за публична саморазправа. Този нарочно режисиран скандал ни прави свидетели на едни позорни усилия да се подхранва обществено недоверие към отделните власти, преди да бъдат изяснени фактите. Това е замисъла. Други причини няма. И днес журналистите и политиците имат в ръцете си нова “играчка” – имотния регистър. Някой вече правилно сравни ровенето в него с ефекта от досиетата на ДС. Избираш си някой държавник или политик, когото не харесваш, и колко му е – правиш сравнение между посочената цена на закупения имот и пазарната от съответния период, и компроматът е готов. А после? После, всеки да се оправя, както може! Народът ни го е казал:” Абе, аз ще те хвърля на кучетата (пардон, на медиитe), а ти започвай да се обясняваш!” Това, което се преследва e емоционалното надграждане в реакциите на обществото. Популизмът в хибридните скандали има точно това проявление – да се говори така, че да се въздейства на хорските чувства и да се променят нагласите. Пропуска се смисления разговор и се търси зрелището, като в гладиаторските боеве. Не се формулира проблема и не се дава решението. Популизъм! Затова и очакваният възглас е: ”Ама и този ли? И онзи ли? Ама и тази ли?” Няма никакво значение кой как е подходил към фактите, как ги е представил или как ги е изкривил. Няма значение, предвид случая с апартаментите, че става дума за частна сделка между две договарящи се страни, нито пък кога във времето се е случило събитието. Важно е да се вдига врява!
Ровенето в имотния регистър започва да заприличва на война за отмъщение и опозоряване. И най-парадоксалното е, че “воините” от “ордена на справедливостта” се оказват в някои от случаите и по-имотни, и по-богати, което също няма как да не предизвиква съмнения във връзка с техните източници на финансиране. Но това не пречи на тези политици, олигарси, приватизатори, журналисти, социолози и политолози, да обикалят студиата и да говорят осъдително. Като оня, който вчера сутрин по БНТ редеше своите “политологични съждения” като истински Божий служител: ”Ние като българи не трябва да проспиваме тази ситуация на скандали и да направим един качествен прелом. Явно тези хора са се самозабравили и не ги е страх от гласа Божий. Това трябва да направим и да не спираме – да им покажем, че има глас Божий. Ние трябва да им кажем, че те не стават, не защото са престъпници, това ще го реши съдът, а те не стават, защото са неморални. Имаме изключителен шанс на евроизборите да проведем една операция „чисти ръце“. Страшно важно е, че има европейски избори на 26 май.“ След подобна “Божия” проповед, използвана за поднасяне на опорни точки, не може да не възкликна:”Боже, прибери си вересиите!”
Странно е наистина, че в днешния обществено-политически живот има толкова много поводи да отсъждаме дали е законно и морално нечие поведение, но ги отминаваме, като например, да си закупиш ТЕЦ или да продадеш “дупка” за милиони, да си обвиняем за пране на пари в големи размери и това да не е морална пречка да си водач на евролиста… Впрочем в коментирания случай къде е “обществото” и къде са “хората”, или по-скоро говорим за една дузина задкулисие, устремило се към властта с “удари под кръста”. Но между другото, край лошото се случи и нещо положително. Май разбрахме – антикорупционната комисия работи, щом за отстрелването й бе достатъчна и една тераса! Но ние очакваме от нея да върне на обществото онова, което му бе отнето през прехода. Затова да я оставим да си гледа работата по установяване на имуществото на олигарсите и да води дела срещу тези, които са нарушили закона и Конституцията.
Десетилетия търсим отговор на въпроса защо у нас нещата не се случват бързо. Ще ви кажа – защото винаги, когато някой се опита да “изтегли каруцата” напред, бързаме да го спънем. Днес допускаме по-омаскарените да са морални съдници. А знаем, че те са най-ловки в едно – в набеждаването и в лъжите, докато в същото време ние си говорим за корупцията по принцип. Знам ли, навярно накои се надяват така да оправдаят собствените провали и несполуки.
Написах редовете до тук, заставайки на страната на морала, който е неотделим от законността, убедена, че те са като жълтъка и белтъка в едно яйце… Разделянето им работи в услуга на сценаристите на този или на друг подобен скандал. Ние имаме нужда да разберем истината, заради справедливостта, но без давност, и без никакво снизхождение.
