Българският език е един от най-древните европейски писмени езици. Знаете ли, че през Средните векове (IX-XIV) в Европа се е говорело на три езика – гръцки, латински и старобългарски. А цели столетия ни делят от времето на зараждане на българския национален език, който се е развивал и утвърждавал като такъв. Реално той съществува чрез книжовната си форма и чрез диалектите (народните говори). Те заедно представляват езиковото ни богатство. В българския книжовен език действат определени норми и правила, които са задължителни. Всеки, който претендира да притежава висока езикова култура, трябва да ги познава, прилага и да се съобразява с тях.
Българският книжовен език е средство за изразяване и е в основата на човешкото мислене. Не случайно голям възрожденец като д-р Иван Богоров казва: ”Eдин и същ писмовен език за синца нас, българите, струва много, той е безценен камък нам”. Казал го е много точно – “безценен камък нам”, т.е. той е в темелите на националното ни самочувствие. Спомнете си за всички онези български творци – писатели и поети, които са с достоен принос в градежа и развитието на езика ни, за да кажем, че днес българският език е развит съвременен език. Той е едно съвършено средство за изразяване, възприемане и съхраняване на всичко, родено от ума ни. А щом е така, има смисъл да отделяте време и усилия да развивате и ума си. Все пак степента на владеене на българския книжовен отразява отразява не само равнището на притежаваното лично познание за езика и действащите в него норми и правила, но и познанията в различни области на знанието.
Затова още в началните класове учебното съдържание стартира с правилата за говорене и писане, съобразно условията за общуване. Започва със звуковия строеж на езика, звуковите промени, ударението и интонацията. Впрочем езикът прилича на пирамида. Като всяка сграда – най-отдолу са основите, постепенно надграждаме върху тях, докато стигнем до покрива. Така преминаваме през всички норми и правила за книжовния изговор и правопис, които се изучават в отделни дялове на науката за българския език – фонетика, морфология, синтаксис, лексикология и стилистика. Eкспертите ги определят като отделни науки за езика. На всеки етап от училищното образование тези знания се разширяват и с времето придобиват практически измерения при справянето във всяка ситуация на общуване.
Случвало ли ви се е да се “впечатлите”, когато публични личности допускат груби правоговорни грешки? Най-често по време на техни медийни изяви, а даже и от парламентарната трибуна. Най-често – онова прословуто МЕ-кане в глаголните форми за първо лице множествено число. А правилото е много елементарно и лесно за запомняне – само ако глаголът в първо лице, единствено число, сегашно време завършва на –М, то тогава в първо лице, множествено число окончанието ще е –МЕ (аз рисуваМ – ние рисуваМЕ, но аз четА – ние четеМ). Друга често срещана правоговорна грешка засяга редукцията на неударените гласни. Това е знак, че не се владеят промените, които настъпват с гласните фонеми и как това се отразява в правоговорната форма. Сещате се за правилото а/ъ, о/у, е/и, когато гласните са неударени. Познаването на тези промени ще ви помогне да се ориентирате за съществуващите несъответствия между изговор и правопис. Внимавайте и с ударенията! Владейте интонацията!
Основната функция на езика е да служи за общуване! “Хубав ли е нашият език? Хубав. Звучен ли е? Да. Той е хубав и звучен. Той е гъвкав, преливен, ярък в звуковете си, разнообразен в интонациите си, енергичен, бих казал – мъжествен…Езикът ни е великолепен по звучност, по изразителност и по енергия. И ние го обичаме като едно от най-скъпите наследства, завещани нам от дедите ни.” Така Иван Вазов – “патриархът на българската литература” е изразил в няколко изречения отношението си към българския език. Самият той – автор на многообразно и високохудожествено творчество, е с голям принос за развитието на българския книжовен език. Виждате ли как в посочения от мен цитат Иван Вазов е намерил най-точните думи, за да изрази eмоционалната си оценка за българския език. В този контекст ще ви кажа, че много е пряка връзката между смисъла на онова, което искаме да кажете и използваните от нас езикови средства. Затова са важни и познанията ни за отделните стилове и тяхното приложение в различните сфери на общуване.
Развитието и усъвършенстването на езиковата ни култура е свързано и с разширяването и обогатяването на нашия речников фонд. Това непременно ще внесе елемент на лексикално многообразие, защото ще разполагаме с повече думи. Не използвайте клишета – нещо, което всички го казват по точно този начин. Прилагайте различни езикови средства, за да придадете облик на смисловото изразяване. Обръщайте внимание на правилната свързаност на думите и изреченията, защото е част от смисловото единство и е най-характерния признак за завършеност. Това важи с пълна сила, както при устното, така и при писменото общуване. Следвайте естествената последователност на действията и събитията, които коментирате или тезите, които доказвате. Говорете живо и образно! Влагайте енергия и емоционалност в процеса на общуването! Така участието ви ще е въздейсттващо и ще е една добра илюстрация за силата на българския книжовен език като средство за изразяване на вашето мислене. Затова в края ми се иска да ви припомня казаното от професор Едуард де Боно – авторът на латералното мислене:„Красотата е нещо, което може да бъде оценено от другите. Красивият ум е умът, който може да бъде оценен от останалите”. А аз ще добавя, че красотата на вашия ум може да бъде най-добре изразена чрез блестящото владеене на книжовния български език.
